Определение № 180 от 26.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1967/2009 г.

Производство по чл. 250 ГПК. Постъпила е молба от Й. С. В. за допълване на определение № 484 от 07.06.2010 г. по гр. д. № 1967/09 г. на ВКС І ГО. В нея се излагат доводи че с определението си съдът не се е произнесъл по всички доводи изложени в жалбата му срещу въззивното решение. Ответникът по молбата Е. Т. К. не взема становище. ВКС, след като прецени доводите в молбата, приема за установено следното: Съгласно чл. 250 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено постановеното решение, респ. определение, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане, т. е. когато има липса на изразена воля относно част от спорното право. Пред ВКС Й. В. е обжалвал решение № 488 от 15.07.2009 г. по гр. д. № 199/09 г. на Софийски окръжен съд. С него е оставено в сила решение от 09.12.2005 г. по гр. д. № 235/05 г. на Районен съд гр. К., с което е признато за установено по отношение на Й. В., че Е. К. е собственик на парцел ХІІІ-64 в кв. 11 по плана на с. Губеш с площ 835 кв. м. С определение № 484 от 07.06.2010 г. по гр. д. № 1967/09 г. ВКС ІV ГО не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Молбата е неоснователна. Определението по чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК не разрешава конкретен спор, а с него се извършва селективна дейност по отношение на въззивните решения подлежащи на касационен контрол, с оглед възприетия факултативен достъп до третата инстанция. В това производство съдът не се произнася по посочените в жалбата основания за касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 ГПК. Затова, като не е допуснал касационно обжалване, съдът е изразил формирана воля. Освен това, тъй като мотивите нямат сила на пресъдено нещо, за допълване на решението, респ. на определението е меродавно отразеното в диспозитива, а не в мотивите. Водим от горното съдът