Определение № 224 от 07.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 799/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 74 от 12.03.2019 г. по в. гр. д. № 1331/2018 г. на Старозагорския окръжен съд, след частична отмяна на решение № 1104 от 19.10.2017 г. по гр. д. № 2385/2016 г. на Старозагорския районен съд, е отхвърлена предявената във втората фаза на делбата претенция на ищеца Е. Г. Г. срещу ответника Л. Г. Г. по чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на 1/2 ид. част от стойността на извършените разноски и подобрения в съсобствения имот за сумата над 6968,88 лв. до 14880, 85 лв. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която са присъдени 6968,88 лв. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че в процесния съсобствен апартамент в [населено място], който е допуснат до делба при равни квоти между Е. Г. и Л. Г., са извършени подобрения. Ремонтите са започнати от Л. Г., но с пари на неговия брат Е. Г., който по това време работел в Гърция. Когато през 2011 г. Е. се завърнал в България, апартаментът бил негоден за живеене, нямало чешма, баня, тоалетна. Е. направил висящи тавани, осветление, водопровод, мебели, подновил банята, направил наново шпакловка, боядисване, паркет, врати, прозорци, алуминиева дограма. Прието е, че извършените подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на съсобствениците съобразно притежаваната от тях идеална част. Когато съсобственикът извършва подобрения като владелец на своята идеална част и държател на чуждата идеална част, отношенията се уреждат по правилото на чл.30, ал.3 ЗС, ако е подобренията са направени със съгласие на другия съсобственик. В този случай подобрителят има право да получи действително извършените разходи съобразно частите в съсобствеността, а не увеличената стойност на имота – решение № 615 от 17.10.2002 г. по гр. д. № 93/2002 г. на ВКС, I-во г.о. Прието е, че в случая стойността на извършените подобрения възлиза на 13 937,76 лв., от които ответникът следва да заплати 1/2 или сумата от 6968,88 лв. съобразно притежаваната квота в съсобствеността. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Е. Г. Г.. Жалбоподателят счита, че въззивният съд е следвало да съобрази писмените доказателства /фактури/, които не са били оспорени от ответника и които установявали по-голям размер на вложените средства за подобрения в имота. Освен това в присъдената от първата инстанция сума от 14 880,85 лв. се включвали и припадащите суми за данъци и консумативи за апартамента, които не били предмет на въззивното производство. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Повторени са оплакванията в касационната жалба и е зададен въпросът: може ли съдът, при приети писмени разходни документи, посочващи сумата на извършените ремонти, да приема стойност, по-ниска от посочената за извършените СМР. Ответникът Л. Г. оспорва касационната жалба. Счита, че въззивният съд е бил сезиран с просрочена жалба. Разпореждането на окръжния съд за връщане на въззивната жалбата е било отменено от Пловдивския апелативен съд, но с това се нарушавали правата на Л. Г. за справедлив съдебен процес. На следващо място не били налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Е. Г. претендирал разноски за разрушаване на стени в процесното жилище, включително и подпорни, а никой не може да черпи права от неправомерно поведение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по парична претенция с цена на иска над 5000 лв., което попада в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3 ГПК. Поставеният от жалбоподателя правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, предвид данните по делото, че съдът не е обсъдил претенцията на Е. Г. за сумата от 19 100 лв. - заплатен труд по ремонта на апартамента, във връзка с фактурата от 29.07.2015 г., намираща се на стр.66 от първоинстанционното производство, която удостоверява конкретните извършени услуги, на които се позовава ищецът – къртене на бетон, шпакловане на стени, боядисване с латекс и др., както и данните по делото, че част от отделните пера не са били оценени от вещото лице по експертизата, на която въззивният съд е основал своето решение. В по-общ вид въпросът се състои в това длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и във връзка със становищата и доводите на страните. Същевременно, преди да бъде даден отговор на този въпрос, свързан с правилността на въззивното решение, възниква въпросът за неговата допустимост, който може да бъде поставен и служебно от ВКС. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на допустимостта му, предвид данните по делото, че молбата от 20.11.2018 г., с която Е. Г. е уточнил пред въззивния съд претенцията си за подобрения в съсобствения имот и по която е работило вещото лице инж.Ж. К., назначено от въззивния съд, съдържа вътрешни противоречия. От една страна в т.1 – т.4 от тази молба описателно се сочат видовете строителни работи, представляващи подобрения в апартамента, с определени количества, а от друга страна в т.5 от молбата се претендира стойност на извършен труд – къртене, шпакловка, боядисване и др., на стойност 19 100 лв., с което индиректно се препраща към фактурата на стр.66 от първоинстанционното производство, в която обаче се съдържат други количества на извършените СМР. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,