Определение № 760 от 18.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 454/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. В. В. П. е подала касационна жалба срещу решение № 334 от 29.02.2012 г. по гр.д. № 3022 от 2011 г. на Пловдивския окръжен съд, 7 състав, с което е отменено решение № 2785 от 8.07.2011 г. постановено по гр.д. № 48 от 2011 г. на Пловдивския районен съд, 18 състав в частта за квотите и е допусната делба на спорния апартамент при части 2/3 идеални части за М. И. Г. и 1/3 идеална част за В. В. П.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението, но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата, необоснованост, както и неправилно приложение на материалния закон. В представеното изложение В. В. П. се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като поставя въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по приложението на чл.181, ал.2 ГПК. Ответникът М. И. Г. е представил отговор по подадената касационна жалба, като е заявил, че я оспорва по същество и намира, че не следва да се допусне касационно обжалване защото поставеният въпрос е неотносим към доказателствата по разглежданият спор. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на В. В. П. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разгледан е иск за делба в първата му фаза на придобито през време на прекратен брак в имуществена общност, имущество, представляващо апартамент № 43, находящ се на 7 ет., вх.Б, [улица] ,[жк]със застроена площ от 41,65 кв.м., представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...... по КККР на [населено място], одобрена със заповед РД ...../.......г. на ИД на АГКК, [населено място], който обект се намира в сграда № ...., разположена в ПИ с идентификатор ........., с прилежащо избено помещение №.... с площ 7,41 кв.м и 0,808% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, заедно с придобитите през време на брака два автомобила. Решението за допускане на делбата на автомобилите е влязло в сила и предмет на касиране е само решението, с което съдът се е произнесъл по квотите за делба на жилището. В. съд е допуснал делбата при квоти 2/3 ид.ч. заответника М. И. Г. и 1/3 ид.ч. за В. В. П.. По делото е било безпротиворечиво установено, че страните са бивши съпрузи, които са сключили гражданския си брак на 07.06.1987 г. в [населено място]. Бракът им е прекратен с влязло в сила решение № 1727 от 01.06.2010 г. по гр.д.№ 1072 от 2010 г. на Пловдивския районен съд, 2 бр. състав. Спорния апартамент е придобит от тях с н. а. №...., т...., н.д. №... от ..... г. Пловдивския окръжен съд е приел за оборена презумцията на чл.19, ал.1 СК /отм./ и възприемайки декларацията от 20.01.1994 г. ,подписана от родителите на двете страни е счел, че квотите са посочените по-горе. Прилагайки чл.181, ал.2 от ГПК е намерил, че оспорената дата върху декларацията може да се установява със всякакви доказателствени средства, като взема предвид обстоятелствата по делото, включително и със свидетелски показания. Действително по поставеният въпрос не са постановени решения по чл.290 ГПК поради което и направеното искане за допускане на касационно обжалване на решението по този въпрос е основателно защото същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая настоящия състав намира, че по поставеният въпрос не е създадена съдебна практика и следва да се допусне касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В. В. П. следва да внесе държавна такса в размер на 80 лв. по сметка на Върховния касационен съд и да представи съответния документ. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,