Определение № 1809 от 22.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2374/2023 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. Г. И., чрез адв. Г. Д., срещу определение № 468/17.02.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 346/23г. от състав на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждането на СГС с № 19970/21.11.2022г. по ч.гр.д.№ 7342/22г. за връщане на частна жалба срещу определение на съда от 25.08.2022г. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърди, че съдът не е обсъдил възраженията за необсъждане от първоинстанционния съд на искания по чл. 253 ГПК и чл. 63, ал.1 ГПК. Обосновава виждането си, че производството по отмяна на допуснато обезпечение е едностранно и по аналогия по аргумент от по - голямото основание от чл. 396, ал.2 ра, изр.2ро ГПК, не се следват преписи от частна жалба срещу такова определение за връчване на насрещните страни. Като основания за касационно обжалване се сочат чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, чл.280, ал.2, предл.2ро и чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК. Формулиран е един въпрос и той е: „Предвид едностранния характер на производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск, следва ли в това производство да се връчват на ответните страни по бъдещия иск преписи от входираните от молителя молби и частни жалби?“ Насрещната страна по жалбата - ОББ АД, я оспорва. Насрещната страна по жалбата - И. В. И., не е депозирал отговор. Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно, по следните съображения: За да потвърди първоинстанционното разпореждане, въззивната инстанция е съобразила, че със същото е върната частна жалба срещу определение, с което е отменено допуснато обезпечение на бъдещ иск, поради отказа на жалбоподателката да изпълни в срок и изобщо указанията на администриращия съд да представи преписи от частната жалба за връчване на насрещните страни. Намерила е указанията на администриращия съд за правилни, обосновавайки, че уреденото в чл. 396, ал.2-ра, изр.2 ро ГПК правило е специално и неприложимо за случая, поради което приложение следва да намерят общите правила на чл.259, ал. 2 - 4, чл.260, 261, 262 и чл. 273 ГПК. Ето защо, тъй като е безспорно, че жалбоподателката не е представила преписи от частната си жалба, връщането й е определено като законосъобразно. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Явно е, предвид съдържанието на атакуваното определение, че поставеният от касатора въпрос няма връзка нито с предмета на спора, нито с решаващите изводи на съда. Това е така, защото въззивният съд не е разглеждал жалба срещу определение/разпореждане в производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск, а жалба срещу постановен акт в хода на производство по отмяна на вече допуснато обезпечение на бъдещ иск. След като веднъж вече обезпечението е било допуснато, производството губи едностранния си характер и за последвалите допускането искания на страните ( за замяна, за отмяна по чл. 402 ГПК и др.), както и за постановените по тях съдебни актове и жалбите срещу тях, насрещната страна се уведомява съгласно приложимите общи правила на ГПК. Разпоредбата на чл. 396, ал.2- ра, изр.2 -ро ГПК е специална и когато не се прилага, приложими са общите правила на ГПК т.е. липсва празнота, която да прави възможно правоприлагането по аналогия. Произнасянията на първоинстанционния съд по молба по чл.253 ГПК за отмяна на указанията му за представяне на преписи от частната жалба срещу определението за отмяна на допуснатото обезпечение и по искане по чл. 63, ал.1 ГПК за продължаване срока нямат отношение към допустимостта на обжалвания понастоящем въззивен акт и съответно не могат за обосноват основанието по чл. 280, ал.2 ра, предл.2ро ГПК. Въззивното определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. Съгласно установената практика на ВКС, основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно - без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. От подобен порок атакуваният акт не страда. В заключение, няма основание за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване и съдът