Определение № 168 от 17.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1545/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ч. Б., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Д. С., срещу въззивно решение № 687 от 18.12.2023 г. по в.гр.д. № 20/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменено решение № 260063 от 15.11.2021 г. по гр.д. № 3765/2019 г. на Районен съд – Велико Търново и вместо това е признато за установено, че касаторът дължи на К. Г. З. 5826 лв. – авансово плащане, извършено на 22.04.2019 г., по развален договор за поръчка, ведно със законната лихва от 21.11.2019 г., за която сума е издадена заповед № 1485 от 22.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3513/2019 г. на Районен съд – Велико Търново. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от К. Г. З., със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат П. П., с който се моли да не бъде допускано касационното обжалване, а противен случай – обжалваното решение да бъде изцяло потвърдено. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски, за което представя договор за правна защита и съдействие от 19.03.2024 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел, че е предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 262, ал. 2 и чл. 55 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И. Ч. Б. дължи на ищеца К. Г. З. сумата 5826 лв., представляваща авансово платена сума по договор за поръчка, развален поради неизпълнение на задълженията на ответника. Установено е, че на 22.04.2019 г. ищецът чрез платежно нареждане по банков път е превел в полза на ответника процесната сума, като е посочено основание „захранване на сметка“. Във връзка с твърденията на ищеца, че плащането е извършено във връзка с договор за поръчка от същата, е установено, че такъв договор е сключен писмено с търговеца юридическо лице „ИВИКС СТРОЙ“ ЕООД, чийто представляващ е ответникът. Предмет на договора е извършването на СМР - кофраж и изливане на бетон - от търговското дружество по възлагане от ищеца срещу договорена цена 8570 лв., която съгласно чл. 3, ал. 2 от договора следвало да бъде платена на две части – авансово – в брой или по банков път в размер на 5828 лв. и остатъкът от 2742 лв. при отчитане на работата. Съдът е взел предвид решение № 199 от 13.07.2020 г. по гр. д. № 1886/2019 г. на Районен съд - Горна Оряховица, потвърдено с решение № 296 от 06.07.2021 г. по в.гр.д. № 782/2020 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което К. Г. З. е осъден да заплати на „ИВИКС СТРОЙ“ ЕООД сумата 2638,32 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за поръчка от 22.04.2019 г. за изработка на бетонни колони и бетонни шапки – ограда на имот [населено място], ведно със законна лихва от 14.10.2020 година до окончателното плащане. Прието е, че по този договор ищецът е платил авансово част от цената, а именно сумата 5828 лв. в брой като е издаден ПКО от 22.04.2019 г., което е видно от приложената към делото квитанция № 22, в която е отразено, че К. З. е платил 5828 лв. в полза на „ИВИКС СТРОЙ“ ЕООД. Издаването на този документ не се отрича от ответника, както и се потвърждава от свидетелските показания. Като е изходил от установената фактическа обстановка и влязлото в сила решение № 199 от 13.07.2020 г. по гр. д. № 1886/2019 г. на Районен съд - Горна Оряховица, съдът е приел, че ищецът действително е извършил плащане на сумата 5828 лв. с оглед сключен с ответника договор за поръчка за извършване на СМР. Такъв договор е сключен обаче с „ИВИКС СТРОЙ“ ЕООД, представлявано от И. Б., по който е извършено плащане на същата сума пари и който е изпълнен и от двете страни. Направен е извод, че тъй като платената по банков път чрез платежно нареждане от 22.04.2019 г. сума 5826 лв. се явява платена във връзка с договор, който всъщност не е бил между страните по настоящото дело и основанието за плащането е отпаднало, то вземането на жалбоподателят съществува и не е погасено по предвидените в закона начини. Доколкото съдът е приел, че са документирани две плащания на една и съща сума - чрез ПКО от 22.04.2019 г. и второ чрез платежно нареждане от 22.04.2019 г., като неоснователни са отхвърлени възраженията на ответника, че се касае до едно и също плащане във връзка със сключения договор. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и да изложи мотиви по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения. Цитирани са множество решения на ВКС, с които касаторът счита, че въззивното решение е в противоречие. Твърди се също, че са налице основанията по чл. 280, ал. 2, предл. първо и трето ГПК – нищожност и очевидна неправилност на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение № 687 от 18.12.2023 г. по в.гр.д. № 20/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса за задължението на съда в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други, както и да обсъди всички твърдения и възражения на страните. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 116,52 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.