Определение № 6215 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5015/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от З. Д. П., против определение № 1191 от 08.04.2024г., постановено по адм. дело № 658/2023г. по описа на Административен съд Русе. С обжалваното определение е допълнено решение № 297 от 16.11.2023г., постановено по адм. дело № 658/2023г. по описа на Административен съд Русе, в частта му за разноските, като З. Д. П. е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) на адв. М. М. С. от АК-Русе, личен № [номер], сумата от 1 000 лева, представляваща възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ. В частната жалба се изразява несъгласие с постановеното определение, като се твърди, че заинтересованата страна И. П., на когото е оказана безплатно адвокатска помощ, няма право на разноски, а дори и да се приеме, че има такова право – присъденото възнаграждение за адвокат не е съобразено с продължителността и правната сложност на делото, както и с процесуалната активност на явилия се адвокат. Иска се отмяна на определението и на основание практиката на Съда в Страсбург да бъде присъдено възнаграждение за адвокат много под минимума, определен в Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004г.). С обжалваното определение, постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е допълнено решение № 297 от 16.11.2023г. по адм. дело № 658/2023г. по описа на Административен съд Русе, в частта му за разноските. Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложените в частната жалба твърдения, намира, че същата има характер на искане за изменение на обжалваното определение по смисъла на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Цитираната разпоредба предоставя възможност на страната в срока за обжалване на решението или в едномесечен срок от постановяването му, ако решението е необжалваемо, да претендира неговото изменение или допълване в частта му за разноските от съда, който го е постановил. Частният жалбоподател твърди, че съдът не е следвало да присъжда разноски или да ги присъди в размер под минимума, установен в Наредба № 1/2004г. По тези искания за изменение на определението Върховният административен съд не е компетентен да се произнесе, поради което производството пред настоящата инстанция следва да бъде прекратено и делото – върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по направените искания по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на съдебния акт в частта му за разноските. След произнасянето на административния съд, определението по чл. 248, ал. 3 ГПК ще подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК и чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение