Определение № 309 от 18.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 346/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. В. Ш. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 3787/12.06.2018 г. по в.гр.д.№ 490/2017 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ–Д въззивен състав, с което е потвърдено решението от 03.08.2016 г. по гр.д.№ 8388/2015 г. на Софийския районен съд, 43 състав за установяване по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземането на Ю. А. Х. за сумата от 21 000 лв. по запис на заповед от 12.09.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2014 г.; като касаторът е осъден да заплати сторените от последния съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното производство. Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, както и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Съдът констатира нередовност на приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, която препятства произнасянето по искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същото е непълно - не съдържа стр.2 /от общо 5/, а от отговора на касационната жалба е видно, че на насрещната страна е бил изпратен пълен препис от изложението - тя е изразила становище по основания по чл.280 ГПК, които не се намират в изпратената от СГС преписка. Поради това производството по делото следва да се прекрати и същото да се върне на администриращия съд за окомплектоване на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК /чрез изискване по съответния ред на пълното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с препис за противната страна за установяване на съответствието с вече получения такъв, приложен към преписа от касационната жалба/, след което следва да се върне обратно на ВКС. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение