Определение № 1038 от 09.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2998/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 29.03.2017г. по гр.д.№1758/2016г. на ОС Бурга, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.124 гпк. Жалбоподателят Л. С. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е дадено разрешение на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото и моли да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Прави се довод и за недопустимост на производството. С определение от 28.09.2017г. настоящият състав е оставил без разглеждане касационната жалба на основание чл.280, ал.2 ГПК /ред. Дв.в.бр.50 от 2015г./ и с определение от 02.11.2017г. по ч.гр.д.№4004/2017г. състав на ІІІ г.о. на ВКС го е отменил, като е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърди първоинстанционното решение, е отхвърлил иска на иска на Л. С. за установяване със сила на присъдено нещо, че в полза на [фирма] със седалище [населено място], представлявано от Р. Л. – взискател по изп. дело /№/ по описа на ЧСИ С. Н., не съществува ипотечно право по отношение на 118, 15/1 139 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор /№/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], целият с площ от 1 139 кв.м. В конкретния случай – по делото се установява, че по силата на сключен Договор за покупко-продажба с Н. акт /№/от 01.12.2005г., том V, нот. дело /№/ по описа на Н. с район на действие – Районен съд – Бургас - [фирма] и [фирма] са придобили правото на собственост по отношение на следния недвижим имот - урегулирани поземлен имот ІІ-2445, предназначен „за обществено-обслужващи дейности“ в кв. 1 по действащия устройствен план на „П.п.“, при квоти за всеки от тях както следва: 850/1000 кв.м. ид.ч. в полза на купувача [фирма] и 150/1000 кв.м. ид.ч. в полза на [фирма]. По делото се установява и обстоятелството, че след закупуването на имота дружеството - [фирма] със седалище [населено място] е учредило с Н. акт /№/ от 09.02.2006г., том І, нот. дело /№/ по описа на Н. с район на действие – Районен съд – Бургас ипотека върху цялата своя притежавана част от имота в полза на [фирма]. По делото се установява и обстоятелството, че по силата на учредена ипотека въз основа на Н. акт за учредяване на договорна ипотека /№/ от 12.03.2009г., том І, нот. дело/ №/. по описа на Н. с район на действие – Районен съд – Бургас, дружеството – [фирма] в качеството му на трето задължено лице – ипотекарен длъжник е учредило в полза на [фирма] ипотека върху притежаваните от дружеството идеални части от имота за предоставен от страна на банката кредит на [фирма]. Установено е, че по силата на Н. акт /№/ от 20.05.2009г., том І, нот. дело/ №/ по описа на Н. с район на действие – Районен съд – Бургас са признати [фирма] и [фирма] за съсобственици на основание чл. 77 от ЗС във връзка с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР, § 5, т. 2 от ЗУТ и § 1, т. 5 от ДР от ЗКИР на недвижим имот, находящ се в [населено място], а именно - поземлен имот с идентификатор №/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес на поземления имот – [населено място], парк „Е.“ с площ на имота от 1 139 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана и с начин на трайно ползване - „комплексно застрояване“, при квоти в съсобствеността за всяко едно от дружествата – [фирма] – 85% или 17/20 ид.ч., а за [фирма] – 15% ид.ч. или 3/20 ид.ч. Изрично в представения по делото нотариален акт е описано, че поземления имот с идентификатор /№/ и с площ от 1 139 кв.м. е идентичен с урегулирания поземлен имот ІІ-2445, предназначен „за обществено-обслужващи дейности“ в кв. 1 по действащия устройствен план на „П.п.“ – [населено място]. Констатирано е, че в представения по делото констативен нотариален акт е посочена съсобствеността на двете дружества в процентно съотношение, но се касае за еднакви идеални части в притежаваната от тях съсобственост, отразена по различен начин, тъй като 850/1000 кв.м. ид.ч. се равняват именно на 85% от съсобствеността или на 17/20 ид.ч., а 150/1000 кв.ч. ид.ч. се равняват именно на 15% от съсобствеността или на 3/20 ид.ч., тоест – това са същите квоти в съсобствеността на двете дружества отнесени спрямо същия имот, който е отразен с идентификатор по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. Установено е също така, че с нот акт /№/ на нотариус М.И., с район на действие РС Б. и с нот.акт /№/. на нотариус М.И., с районна действие РС Б. [фирма] е дарило на собственика си Л. Г. 50 % идеални части, изразяващи се в 10/20идеални части и 35% идеални части, изразяващи се в 7/20 ид.части, от поземлен имот с идентификатор /№/ и с площ от 1 139 кв.м. е идентичен с урегулирания поземлен имот ІІ-2445, предназначен „за обществено-обслужващи дейности“ в кв. 1 по действащия устройствен план на „П.п.“ – [населено място]. Прието е, че по делото няма данни по отношение на имота да са извършвани някакви регулационни промени, поради което и съдът е слебл, че с влизане в сила на З. № РД–18–9 от 30.01.2009г. на И. директор на АГКК, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], имотът е посочен с площ от 1 139 кв.м, но не е налице придобивен способ, който да обуслови по-голямата площ на имота, а това се дължи на разликите в измерването на неговата площ и отразяването на един и същ имот по два различни плана и това не влияе върху размера на квотите, които двете дружества са притежавали в съсобствеността. Съдът е посочил, че площта не е единствения индивидуализиращ белег на недвижимия имот и не може да се приеме, че е налице придобиване на някаква част към съществуващия вече имот, за да се приеме, че е налице част от имота, която не е засегната от учредената ипотека от страна на дружеството - [фирма]. При тези данни съдът е приел, че учредените ипотеки от страна на дружеството – [фирма] върху описаната идеална част - 850/1000 кв.м. (изразена в процентно съотношение – 85%), предвид обстоятелството, че са учредени върху цялата придобита и притежавана част от недвижимия имот се отнасят и разпростират и по отношение на цялата, притежавана от дружеството идеална част от имота с идентификатор /№/. Прието е, че разпореждайки се с цялата притежавана от дружеството част и на основание чл. 173, ал. 1 ЗЗД учреденото ипотечно право от страна на дружеството - [фирма] следва самия недвижим имот и по силата на вещно-прехвърлителния ефект на сделката е преминало в патримониума на лицето, придобило правото на собственост върху имота, а именно – Л. Г.. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на прани въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди в мотивите си всички възражения на страните, за задължението на съда да изследва действителната воля на страните съобразно разпоредбата на чл.20 ЗЗД и представлява ли площта на имота негова съществена характеристика. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представя решение от 01.02.2012г. по гр.д.№1106/2010г., ІІ т.о. на ВКС, в което е прието, че фактическите и правни изводи на въззивния съд следва да намерят отражение в мотивите, решение от 10.01.2012г. по гр.д.№891/2010г., І г.о. на ВКС за това, че съдът е длъжен да обсъди всички искания и възражения на страните, решение от 21.12.2013г. по гр.д.№866/2012г., І т.о. на ВКС и решение от19.11.2015г. по гр.д.№3495/2014г., І т.о. на ВКС, в които е дадено разрешение в същия смисъл, решение от 30.05.2012г. по гр.д.№1421/2010г., І г.о. на ВКС за тълкуване волята на страните съобразно чл.20 ЗЗД, решение от 07.07.2009г. по гр.д.№761/2008г., І т.о. на ВКС и решение от 26.07.2010г. по гр.д.№420/2009г., ІV г.о. на ВКС, в което е дадено разрешение в същия смисъл. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените от него основания. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, включително и посочената такава от жалбоподателя. Според същата постоянна практика на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 ГПК/ отм/, сега чл.12 и чл.236, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички искания и възражения на страните, както и да изложи правни изводи във връзка с установените фактически обстоятелства. Приема се, че тълкуването на договорите е необходимо когато те като цяло или дадена клауза са неясни и трябва да се разкрие действителната воля на страните, като разпоредбата на чл.20 ЗЗД посочва изрично критериите, по които се осъществява тълкуването и че на тълкуване подлежат и тези уговорки, които макар и ясни от външна страна, са предмет на спор между страните. В трайната практика на ВКС се приема, че площта не е съществен индивидуализиращ белег на един недвижим имот и когато ищецът по иск за собственост на недвижим имот е посочил неговите граници не е налице присъждане на нещо над поисканото от него, ако точният размер на площта на имота не съответства напълно на посоченото в исковата молба, защото описаните граници достатъчно идентифицират имота. П. се, че имотът е индивидуализиран чрез посочване на номера на същия по кадастрален план, дори и границите му да не са посочени, тъй като те са нанесени в кадастралния план и се определят от него.Това разрешение е възприето и от формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС /напр. решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1134/09 г. на ІІ г.о., решение № 245 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 806/2010 г. и др./ Така установената практика не е неправилна, поради което не се налага да бъде променяна като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На ответника по жалба са присъдени разноски пред ВКС с определние от 28.09.2017г. Предвид изложените съображения, съдът