Определение № 2643 от 23.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 201/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 865/18.10.2024 г. по гр.д. № 1323/2023 г., с което Окръжен съд – Бургас е обезсилил решение № 161/19.04.2023 г. по гр.д. № 1285/2022 г. на Районен съд – Несебър и поради липса на правен интерес е прекратил производството по иска с правна квалификация чл. 124, ал. 4 ГПК, предявен от В. И. Т. за установяване на неистинността на молба вх. № 261278/29.07.2022 г. за издаване на изпълнителен лист по влязло в сила осъдително решение по гр. д. № 576/2014 г. на Районен съд – Несебър поради неавтентичност на подписа на ответника С. В. Д. - Т. Решението се обжалва от В. Т. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност поради очевидна неправилност. Касаторът обосновава основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с довод, че извода за липса на правен интерес от иска въззивният съд е мотивирал с извършено от ответника потвърждаване на молбата за изпълнителен лист, за която е приел да не е подписана от него, но въпреки че въззивният съд е бил длъжен, не е посочил акта, с който ответникът е извършил потвърждаването. По същество касаторът се оплаква, че решението е неправилно. Той счита, че правният интерес от предявения иск произтича от едностранния характер на производството по разпореждането за издаване на изпълнителен лист – законът не предвижда участието на длъжника в него производство, и от исковете, които е предявил по други дела срещу ответника - съответно отрицателния установителен, предвиден в чл. 439 ГПК, и за установяване нищожността на разпореждането за изпълнителен лист и на изпълнителния лист, по отношение на които решението по настоящото дело е обуславящо. Претендира разноските по делото. Ответникът С. Д. – Т., ответник и по касация, възразява, че основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице, а решението е правилно. Неговият адвокат А. А. иска да му се определи възнаграждение за безплатното представителство пред настоящата инстанция (чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв.). За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че ищецът, който е длъжник по влязлото в сила осъдително решение по гр.д. № 576/2014 г. на Районен съд – Несебър, няма правен интерес от предявения иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване на неистинността молбата за издаване на изпълнителен лист поради неавтентичност на подписа за ответника/кредитор по изпълнителното основание, положен в молбата. Настоящият състав намира, че за да допусне касационното обжалване на такова решение, включително при основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, означава да намери за необходимо да създаде практика, според която по дело по иск по чл. 124, ал. 4 ГПК е допустимо съдът да установи неавтентичност на подписа в молба, сезираща съда с искане за защита на субективно право, по инициатива на насрещната страна в производството, в което защитата се предоставя. Настоящият състав намира, че подобна практика би противоречала на установената от Върховния касационен съд и на закона. Съображения: Молбата за изпълнителен лист е молба в защита на субективно право. В производството по издаването на изпълнителен лист – глава Тридесет и шеста на ГПК, съдът проверява дали е създадено изпълнително основание, което е редовно от външна страна и легитимира кредитора с право на принудително изпълнение за вземането (чл. 406, ал. 1 ГПК). Производството е двустранно – обратно е становището на ищеца/сега касатор в обосноваване на основанието за касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, а и на касационните оплаквания. Процесуалното правоотношение с длъжника обаче възниква в момента, в който му се връчи поканата за доброволно изпълнение (чл. 407, ал. 1 ГПК). От този момент законът му предоставя право да обжалва разпореждането за издадения изпълнителен лист. Длъжникът обаче не е легитимиран/няма правен интерес да поставя въпрос за неавтентичност на подписа в молбата на кредитора за изпълнителен лист в което и да е съдебно производство, включително да предяви установителния иск за неистинност на документа, предвиден в чл. 124, ал. 4 ГПК. Извършеното в необходимата писмена форма процесуално действие, не е негово – подписаната молба за изпълнителен лист се ползва с формална доказателствена сила, т.е. се счита за изявление на кредитора, а адресат на искането за защита е съдът, а не длъжникът. Във връзка с останалите съображения, с които касаторът обосновава очевидната неправилност на въззивното решение – преюдициалност на делото по чл. 124, ал. 4 ГПК за други дела, които е иницирал срещу същия ответник, е необходимо да се посочи, че според обобщенията и разясненията в мотивите към т. 1 ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк.д. № 1/2017 г. ОСГТК на ВКС не може да се приеме, че дело по недопустим иск е годно да осъществи основанието за спиране по чл. 229, а. 1, т. 4 ГПК, нито такива мотиви следва да се очакват/да се поставят в задължение на въззивния съд в решение, с което установява абсолютна и непоправима пречка за допустимост на предявения иск. При този изход и на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. съдът определя възнаграждението за безплатното представителство на ответника пред настоящата инстанция, според обема на защитата в отговора на касационната жалба, изготвен от адв. А. А., за сумата 200.00 лв. То съответства на положения труд, като се съобрази изключително ниската степен на сложност на касационното производство. При тези мотиви, съдът