Определение № 556 от 14.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3267/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на Т. И. К. и Д. Д. К. срещу въззивно определение № 199от 26.03.2014г по ч.гр.дело № 160/2014г на Окръжен съд Сливен ,с което е потвърдено определение от 22.11.2013г за прекратяване на исково производството, поради липса на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост Жалбоподателите поддържат в изложение основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса налице ли е правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, ако ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за имот ,за който ищецът има очакването да придобие на оригинерно основание и е владял повече от шест месеца. Посоченото основание се обвързва с довод за противоречие с ТР №8/27.11.2013г по т.д № 8/2012г ОСГК, в мотивите на което само примерно, а не изчерпателно - както е приел въззивния съд, е посочен случай на правен интерес от иска при смутено, но не отнето владение, преди да са изтекли шест месеца от установяването му. Ответниците по жалбата М. Й. К. и Г. Х. К. чрез пълномощник адв М. Г. заявяват отговор ,че не е недопустимо касационно разглеждане по основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, не е допустим и иска. Претендират се разноски Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане по поставения въпрос и при обосновка ,че отрицателната преценка на правния интерес е при противоречие със задължителна практика, изразена в ТР №8/27.11.2013г по т.д № 8/2012г ОСГК за случай, при който отрицателен установителен иск за собственост е предявен от владелец ,установил владение върху недвижим имот преди повече от шест месеца, а правният му интерес е мотивиран от това, че ответникът разполага (снабдил се е) с констативен нотариален акт, включващ същия имот, спрямо който ищецът има очакването за придобиване по давност. Тезата за противоречие с Тълкувателно решение ТР №8/27.11.2013г на ОСГК се основава на изтъкнатото в изложение, че въззивният съд възприема примерното посочване на конкретен случай, в който според ОСГК може да е налице правен интерес от отрицателен установителен иск, за изчерпателно. Върховен касационен съд споделя разбирането на защитата, че посоченият в мотивите на тълкувателното решение случай, при който владението е смутено (но не отнето) преди да изтекат шест месеца от установяването му, е само пример в подкрепа на съображението ,че и фактически състояния могат да се защитават с отрицателен установителен иск, а не указание към съдилищата за изчерпателност на хипотезите, при които владелец има правен интерес да предяви този иск. От това обаче не следва ,че оспорваното разрешение на въпроса е в противоречие с цитираната задължителна практика, тъй като ТР №8/27.11.2013г не ревизира, а утвърждава установеното в практиката разбиране кои предпоставки са от значение за преценката на правния интерес при отрицателния установителен иск за всеки конкретен случай. Тези предпоставки Окръжен съд- Сливен е съобразил и решаващо преценил в съответствие, а не в противоречие със задължителна за него практика. Изводът за съответствие или на противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е обусловен от това дали въззивният съд е приложил тълкувателната практика, като е сравнил случая по делото с обсъден в тълкувателното решение пример. От значение е дали са съобразени указанията, дадени от ОСГК на ВКС по поставения на тълкуване въпрос. Отрицателният установителен иск не е субсидиарна форма на защита, правният интерес от него е в зависимост от нуждата, обусловена от конкретното засягане на правата на насрещната страна. Правен интерес е налице и ако ищецът се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника (ТР №№8/27.11.2013г ОСГК). За владелец, който мотивира правния си интерес да оспорва собственическата легитимация на лица, които не са предявили срещу него претенции или действия, отнасящи се до владението му, този интерес по принцип не съществува, доколкото владелецът има очакването да придобие на собствено, оригинерно придобивно основание вещното право, за което е без значение дали други лица разполагат с титул за собственост, или са се снабдили с такъв по констатация на Нотариуса. В закона и съдебната практика е изяснено кои обстоятелства могат да прекъснат придобивната давност.Предпоставка е ищецът по отрицателен установителен иск за собственост за заяви свое защитимо право, или защитимо посредством този иск фактическо състояние, но ако „ неговото съществуване би било отречено или пораждането, респ. упражняването му би се осуетило от неоснователнате претенция на насрещната страна в спора”(ТР №8/27.11.2013г ОСГК). Владелец ,която е установил защитимо от закона - с оглед начина и срока, свое владение, трябва задължително да отговори и на така указаното условие, за да обоснове правен интерес от иска. К. не са сторили това. Решаващият в случая въпрос за наличието или липсата на правния интерес е разрешен в съответствие с цитираната задължителна практика и Върховен касационен съд не приема доводите за противоречие. Сочените в подкрепа на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК съдебни решения на ВКС по чл. 290 ГПК са обсъдени при приемането на ТР №8/27.11.2013г ОСГК и не са основание да се поддържа противоречие с практиката на ВКС. Не е налице изтъкнатото основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по поставения правен въпрос. Той е намерил, както и следва, разрешение за конкретния случай при съобразяване с вече указаните предопставки за допустимост на отрицателен установителен иск за собственост, или друго вещно право. В полза на ответниците по жалбата не се присъждат разноски ,каквито не са доказани и посочени в списък По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.