Определение № 166 от 14.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 886/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Националната здравноосигурителна каса, представлявана от юрисконсут Т., срещу определение № 47 от 21.02.2020г. по т.д. № 2582/19г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба срещу въззивно решение № 767 от 14.06.2019г. по гр.д. № 435/2019г. на Пловдивски окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че съставът на ВКС неправилно е приел, че касационната жалба е подадена срещу решение, което не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, предл.2 ГПК. Твърди, че делото не е търговско, тъй като е било разгледано по общия исков ред от родово компетентния районен съд и искът е бил квалифициран по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.59 ЗЗО, а не като вземане от търговска сделка по смисъла на чл.365 ГПК. Твърди, че една от страните по процесния спор, а именно НЗОК, не е търговец и според практиката на ВКС не са търговски по смисъла на чл.280, ал.3, т.1 ГПК делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки, една от страните по които не е търговец. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на касационната му жалба. Ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение ТРИМОНЦИУМ” ООД оспорва частната жалба, като поддържа, че процесуалният ред, по който е разгледан спорът в първите две инстанции, не отрича характера на делото по смисъла на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Сочи още, че съгласно трайната практика на ВКС няма идентичност между понятията „търговско дело” и „търговски спор”. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноски. С определение № 300 от 30.07.2020г. производството по настоящото дело е спряно до приключване на тълк. дело № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС. Образуваното тълкувателно дело е приключило с постановяване на ТР № 3 от 23.02.2022г. по тълк.д. № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС, поради което е отпаднала причината за спиране на настоящото дело и същото следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второотделение, намира, че частната жалбае подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че исковото производство е образувано по искове за парични вземания, произтичащи от сключен между страните по реда на ЗЗО договор от 19.02.2015г. за оказване на болнична помощ, а именно: 17066 лева неплатено възнаграждение за м. април 2015г. и 4370 лева лихва за забава за времето до предявяване на исковете. Приел е, че въведената като основание на исковете сделка е сключена от ответника като регистриран търговец и в рамките на осъществяваната от същия търговска дейност /оказване на медицинска помощ/, поради което представлява търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ и това обуславя търговски характер на делото по смисъла на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Изводът на състава на ВКС е правилен. Съгласно чл.365, т.1 ГПК търговско е дело по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването и, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването и към нововъзникнали обстоятелства. Предмет на предявените по делото искове е ангажиране на отговорност за възнаграждение по сключен между страните по реда на ЗЗО договор от 19.02.2015г. за оказване на болнична помощ и законна лихва за забава на възнаграждението, като договорът е сключен с търговско дружество, извършващо такава дейност по занятие. Поради това предявените искове са с предмет право, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ, и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК и цената на всеки от исковете – 17066 лева и 4370 лева, постановеното по тях въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Процесуалният ред, по който е разгледано делото – общият исков ред или производството по търговски спорове, е обусловен от определената съобразно цената на иска родова подсъдност на спора и няма отношение към преценката дали делото е търговско по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК. Съгласно мотивите на ТР № 3 от 23.02.2022г. по тълк.д. № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС в зависимост от качеството на лицата по правоотношението, търговските сделки могат да бъдат едностранни или двустранни, като в чл.287 ТЗ е предвидена приложимост на разпоредбите на търговското законодателство и за търговски сделки, при които една от страните не е търговец и не следва друго от закона. В отношенията между търговци или когато едната страна е търговец, са приложими и уредените в ЗЗД договори /вкл. и по силата на препращащата норма на чл.288 ТЗ/, които са част от гражданското право. Когато предмет на съдебен спор са правоотношения, породени от такъв договор, независимо за извършването на какъв вид дейност се е задължил изпълнителят, видът на делото следва да се определи в зависимост от това дали сделката е търговска по смисъла на чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ. Видът на делото, с оглед на неговия предмет, и цената на иска, са законодателно въведени като критерии за допустимост на касационно обжалване. Обективен критерий при дефиниране необжалваемостта на посочените в чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивни решения е паричната оценка на предмета на съответното дело. В съответствие с този критерий въведеният имуществен праг за допустимост на касационното обжалване не е обусловен от изискване за търговско качество и на двете страни по сделката, от която произтича правният спор. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.81 вр. чл.78 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 380 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,