Определение № 642 от 17.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 797/2012 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№1806/04.5.2012 г., подадена от адвокат Ж. А. – процесуален представител на ответниците по исковата молба Н. С. Т., А. Т. Т. и М. Т. Т., и трите от [населено място], община “Т.”, област Я., против решение №61/30.3.3012 г. по гр.д.№75/2012 г. по описа на Ямболския окръжен съд, ІІІ-ти въззивен граждански състав.

С обжалваното решение е потвърдено решение №810/19.01.2012 г. по гр.д.№3892/2010 г. по описа на Ямболския районен съд, ХІІ-ти граждански състав, с което е уважен предявеният иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за 5/8 ид.части по договор за покупко-продажба на недвижим имот с площ от 2035 кв.м неурегулирани – дворно място в [населено място], община “Т.”, област Я., ведно с построените в него жилищна сграда от 60 кв.м, лятна кухня от 44 кв.м и навес от 45 кв.м.

Въззивната инстанция е приела, че е налице неизпълнение на алеаторния договор от страна на ответниците по исковата молба поради неизпълнението му, независимо от обстоятелството, че кредиторката е отказа да приема грижи и издръжка. Прието е също така, че е налице и несвоевременно искане от страна на длъжниците за трансформиране на задължението по договора, тъй като те са го направили едва с писмения отговор на исковата молба на 17.01.2011 г.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси:

1. “Когато кредиторът откаже по свое лично решение да съдейства на длъжника за изпълнението на поетите от него задължения по договор за издръжка и гледане, следва ли да се приеме, че е налице неизпълнение на договора и последиците това неизпълнение да е разваляне на договора ?”, и

2. “Кога или в какъв период от време длъжникът по договор за издръжка и гледане следва да предложи трансформиран паричен еквивалент на своето задължение на кредитора ?”

Като основание за допускане на въззивното решение по касационно обжалване е посочена разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Ответницата по касация А. Г. С. не заявява становище в настоящото производство.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:

Поставените от касационните жалбоподателки въпроси са относими към решаващите изводи на въззивната инстанция, поради което обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на посоченото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основание.

На касационните жалбоподателки следва да бъде указано да представят в седмичен срок от получаване на съобщението с настоящото определение документ за внесена държавна такса по сметката на Върховния касационен съд в размер на 109 лева, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,