Определение № 163 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 396/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. С решение № 420/ 29.10.2013 г. по гр. д. № 389/ 2013 г. Окръжен съд – [населено място] потвърждава решение № 107/ 08.07.2013 г. по гр. д. № 27/ 2013 г. по описа на Районен съд – Чепеларе, с което е признато за установено по отношение на [фирма] ЕИК[ЕИК], че по отношение на имот с идентификатор 80371.241.3095.1.38, съгласно кадастралната карта и регистър на [населено място], собственост на ищците И. Д. И. ЕГН [ЕГН] и Т. П. И. ЕГН [ЕГН], не е учредена ипотека с договор за ипотека, сключен с нотариален акт № 105, том І, рег. № 673, дело № 104/ 2007 на нотариус с № 416 от регистъра на нотариалната камара, който е вписан в службата по вписванията при Районен съд Чепеларе с вх. № 881/ 17.03.2007 г, акт № 78, том І, дело № 752/ 2007 г. Недоволен от решението е касаторът-ответник [фирма], който го обжалва, като счита че въззивното решение е недопустимо. Два са процесуалноправните въпроси и касаторът ги отнася като такива, които касаят допустимостта на решението. Първият: допустимо ли е въззивното решение, с което спорът относно правното значение на релевантните факти се концентрира в център, различен от този, който страните са очертали. Вторият: допустимо ли е въззивният съд да разреши спора по същество, произнасяйки се по правен въпрос, за който липсва оплакване в жалбата. К. прави и евентуални оплаквания, които отнася към правилността на решението и които намира да се разрешават противоречиво от съдилищата и да имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросите във втората група са също два. Първият: Разпростира ли ипотечното право действие върху приращенията, когато предмет на ипотеката е право на собственост върху незастроен терен и при нейното учредяване страните са включили изрично е приращенията. Вторият: представлява ли недостатък на вписването обстоятелството, че ипотечният акт е вписан по поименната партида на учредителя по реда на Правилника за вписванията и не е вписан по имотната партида на имота като последица от неоткритото към вписването производство за създаване и въвеждане на имотен регистър по чл. 70 и сл. ЗКИР. Касантите-ищци съпрузите И. и Т. И. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд като констатира, че обжалваното решение е въззивно и обжалваемият интерес по гражданското дело е над 5 000 лв, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна и е допустима. Съображенията за това са следните: След извършено тълкуване на договора за учредяване на ипотечното право от едноличния търговец в полза на ответната банка в обжалваното решение въззивният съд е приел, че действителната обща воля на страните е ипотечното право да има за предмет правото на строеж на бъдеща сграда и ипотечното право не е възниквало, включително и върху процесния апартамент като приращение, защото към сключването на договора възможната легитимация на учредителя е като собственик на незастроения терен; на и като титуляр на ограничено вещно право върху собствения свой имот. Въззивният съд е изложил и допълнителен аргумент за несъществуване на ипотечното право върху апартамента, който ищците купуват с договор по нотариален акт № 19/ 21.10.2008 г. от едноличния търговец, - договорът за учредяване на ипотеката не е вписан по партида на имота. Въззивното решение е постановено, въпреки липсата на спор между страните, че към сключването на договора за ипотека легитимацията на едноличния търговец като титуляр на ограничено вещно право на строеж върху незастроения имот не е възможна. И ищците, и ответникът твърдят, че пред нотариуса учредителят е представил документи в доказателство на качеството му на собственик на терена. Концентрирали са правния спор в три различни центъра. Първият, как следва да се тълкува действителната обща воля на страните в договора за учредяване на ипотека по нотариален акт № 105/ 17.08.1007 г. според своя предмет – ипотека върху правото на собственост на незастроения терен с изрично включване на сграда като бъдещо приращение или ипотека върху правото на строеж върху незастроения терен. Вторият, разпростира ли обезпечението действие върху приращенията в незастроен терен, когато приращенията са изрично включени в договора за учредяване на ипотеката. Третият, представлява ли недостатък на вписването обстоятелството, че ипотечният акт е вписан в поименната партида на учредителя по реда на Правилника за вписванията и не е вписан по имотната партида на имота като последица от неоткритото към вписването производство за създаване и въвеждане на имотен регистър по чл. 70 и сл. ЗКИР. Върховният касационен съд приема, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по първия въпрос. След неговото уточняване при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС въпросът е: допуснал ли е въззивният съд съществено процесуално нарушение, като е разрешил правния спор по начин, различен от предложения от странитe в хипотезата, в която те нямат спор по релевантните факти и по правното значение на част от тях. Този въпрос обуславя крайното решение, по него няма съдебна практика при действието на ГПК от 2007 г. и въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Различен аргумент за допуска до касационно обжалване няма в това, че касаторите формулират и квалифицират въпроса неточно. Въпросът няма значение за допустимостта на въззивното решение. Въззивното решение е допустимо. То не подменя предмета на делото, нито надхвърля предмета на въззивно обжалване. В случая, предметът на делото е идентичен с предмета на въззивно обжалване и е останал същият - спорното материално право (ипотечното относно апартамента), чието съществуване в полза на ответната банка ищците отричат. Останалите повдигнати въпроси не обуславят изхода по делото. Въззивният съд е уважил отрицателните установителни искове при основните мотиви, че: 1) обективното материално право не допуска един и същ субект да е титуляр и на право на собственост, и на право на строеж върху същия имот (суперфицията е ограничено вещно право върху чужд имот – чл. 63, ал. 1 ЗС) и 2) договорът за ипотека с предмет право на строеж, учредена от собственика на незастроен терен, не поражда действие. Изложените от въззивния съд и мотиви за недостатък по вписването на ипотеката (с или без оплакване във въззивната жалба) са допълнителни, а и логически излишни. Договорната ипотека възниква при два елемента: 1) договор в нотариален акт и 2) вписване (чл. 166, ал. 1 ЗЗД). След като въззивният съд е приел, че договорът за учредяване на ипотеката не произвежда действие, е било излишно да констатира и недостатък по вписването на ипотеката. Съответно той не е достигнал и до решаване на въпроса, разпростира ли действие ипотечното право върху незастроен терен и върху приращенията. При тези мотиви, Върховният касационен съд