Определение № 980 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2782/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас П. Я., подадена чрез пълномощника му адв.П. И., против решение №315/13.03.2023г. по в.гр.д.№263/2023г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 278 от 18.11.2022г. по гр.д. № 227/2022г. по описа на ПРС, II-ри състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство иск за приемане на установено в отношенията между страните, че Атанас П. Я. с ЕГН [ЕГН] е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. П., обл. В., представляващ дворно място, съставляващо Парцел №... в кв. 6 по плана на селото, с площ от 1630 кв.м. и при граници: озеленяване и дере, парцели №..., №... и улица, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ 93 кв.м., второстепенна постройка със застроена площ 16 кв.м., гараж със застроена площ 20 кв.м., на основание придобивна давност при владение от 1975г. до 2022г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като въззивното решение е очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба Държавата, представлявана от МРРБ е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че с писмо от 23.11.1984г. К. Д. А. е уведомен от председателя на ОНС – П. за предстоящо изземване на недвижимия му имот в [населено място] за дължими изпълнителни дела по ЗСГ за задължения в размер на 17 642 лв.Със същото длъжникът е поканен да внесе задължението при ОНС. Като доказателство по делото е приета преписката за отчуждаване, въз основа на която е съставен АДС за имота, от документите по която се установява, че с Протокол от 26.11.1984г. комисия, назначена от Председателя на ИК на ОНС – П. извършила оценка на недвижими имоти, подлежащи на отчуждаване във връзка с обезпечаване на държавни вземания, намиращи се в [населено място], окръг В., сред които и имот пл. № 270, 3 за който е отреден парцел №..., кв. 6 по плана на селото, владеещ се от К. П. Ж., а именно: дворно място от 1630 кв.м., ведно с жилищна сграда, построена през 1945г., с площ от 93 кв.м.; лятна кухня, построена през 1940г. с площ от 42 кв.м.; навес сенник от 15 кв.м.; стопански сгради паянтови, строени през 1924г. и стопанска сграда пристроена в гараж през 1972г. с площ от 48.12 кв.м., който имот ведно с подобренията и трайните насаждения е оценен на 15558.66 лв. С Известие № 10 от 06.12.1984г. на данъчен инспектор при Финансов отдел при Кметство Житница, длъжникът К. Д. А. е уведомен, че просрочените данъци дължими по изпълнителни дела по ЗСГ № 20 и № 32 възлизат на 17 642 лв., които поканил да плати доброволно в 7 дневен срок от получаване на известието. Указал, че при неизпълнение в срок, ще пристъпи към събирането им по административен ред. Известието е връчено на длъжника чрез съпругата му Ж. Б.. На 15.12.1984г. е издаден Акт за опис на имуществото в [населено място], обективиращ извършения от инспектор при П. фин. отдел, на основание чл.8 от Наредба за събиране на държавните вземания опис на имуществото на К. Д. А. в присъствие на Ж. Б. А. и двама свидетели за закъснели данъци по изп.д. № 20/1983г. и № 32/1983г. С Акт за изземване на описано имущество от 24.12.1984г. инспектор при П. финансов отдел извършил изземване на описаното имущество на К. Д. А., цялото на стойност от 15558.66 лв. На 26.12.1984г. е издаден Акт за предаване на недвижим имот, съгласно чл. 23 от Наредба за събиране на държавни вземания, с който на основание чл.20 от Наредбата, иззетото недвижимо имущество на К. Д. А. е предадено безвъзмездно на ОБНС - П., цялото подробно описано на стойност 15 558.66 лв.Прието е, че с тази оценка на иззетото имущество се погасяват задълженията на длъжника по изп.д. по ЗСГ в посочения размер. На 08.05.1985г. е съставен АДС № 729 от ОНС – П., удостоверяващ че дворно място, съставляващо парцел VII-270, в кв. 6, с площ от 1630 кв.м. и при граници: изток – В. И. Н.; запад – улица; север – дере и юг – В. В. Я., ведно с жилищна сграда, лятна кухня, стопански сгради и гараж е станал държавна собственост на основание погасяване на изпълнителни дела по ЗСГ и чл. 20 от Наредбата за събиране на държавни вземания към 26.12.1984г., при бивш собственик К. Д. А.. От Счетоводна справка № 45 от 22.10.1996г. е видно заприходяването на М. – дворно място 1630 кв.м. под инв. № 17 и сгради под инв. № 8 в [населено място] на стойност 15 560лв.С писмо от 10.03.1997г., Ж. Б. Ж. е уведомена, че от 01.01.1997г. наемните отношения за ползвания от нея одържавен имот с АДС № 829 от 08.05.1985г. за дворно място от 1630 кв.м., ведно с жилищна сграда, лятна кухня, стопански сгради и гараж, ще бъдат уреждани с Областна администрация - В.. По инициатива на ищеца по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите С. Т. и В. Й..От същите се установява, че ищецът има имот в [населено място], ограден с мрежа от 1966г., който купил от В. И.. Имотът на В. бил голям и го продал на Атанас заедно с къщата, а В. си направил къща на долния край друга къща. Живял в имота до 1980г., когато заминал за [населено място].От тогава децата му живеят в имота. В момента правнучка му живее в имота. Никой не е оспорвал собствеността му. Не знаят в имота да е живял Ж. или Ж.. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е формирал следните правни изводи: Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно право, когато има интерес от това. Предявен е вещен иск, с предмет установяване право на собственост върху недвижим имот – дворно място в [населено място], съставляващо парцел №..., в кв. 6 по РП на селото, одобрен със Заповед № 1976/11.12.1981г., отреждането на който имот към 01.06.1999г. е за жилищно строителство, ведно с изградените в него сграда и гараж, основан на твърдение за придобиване на основание придобивна давност, при владение начиная от 1975г. След като има позоваване на придобивна давност, посочен е периодът и той обхваща и времето, в което е прието, че имотът е бил държавна собственост, то съдът следва да обсъди дали се установява осъществяване на владение и дали то е основание да бъде признато придобиването на собствеността въз основа на този придобивен способ. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.Установено е в конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Т. и Й., че ищецът Атанас Я. към твърдяния от него начален момент – 1975г., е установил фактическа власт върху спорния имот с намерение за придобиване. Владението му продължило до 1980г., когато било прекъснато, тъй като ищецът заминал и заживял в [населено място].От този момент децата му /четири момичета и едно момче/ идвали да поддържат и чистят двора, а Атанас не е идвал в имота. Съдът кредитира свидетелските показания в тези части като достоверни, изхождайки от непосредствения им характер /и двамата свидетели били съседи на ищеца и имота/, конкретика, еднопосочност и взаимовръзка помежду им, както и с останалите доказателства по делото.В частта, сочеща на продължаване на владението от роднините на ищеца след заминаването му през 1980г., съдът приема показанията на свидетелите като вътрешно противоречиви /“..само внучката на Атанас живее в имота“, „Неговите роднини идват само в имота…те не сеят в имота, само го почистват“, „Сега само Ж. живее в имота – правнучка на Атанас“/, неясни, непоследователни и изолирани спрямо съвкупността на останалите доказателства по делото. Няма пречка владението поначало да се упражнява и чрез трето лице, както и не е необходимо владелецът в упражнение на свое владение да стои неотлъчно в имота си.От доказателствата по делото обаче не се установява по последователен и убедителен начин чрез кое/кои конкретно трети лица ищецът е упражняла владение върху имота в релевантния период след 1980г., а положителни данни за упражнявано от него самия владение от 1980-1985г. по делото липсват. С оглед на горното въззивният съд е приел, че от събраните по делото гласни доказателства не се установяват пълно, главно и категорично елементите от фактическия състав на придобивната давност съобразно предявените в исковата молба параметри – упражняване на фактическа власт с намерение за своене, продължила трайно и непрекъснато, явно и несмущавано, в продължение на срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС с начало 1975г. – 1985г.Ето защо, ищецът не е придобил правото на собственост върху имота на твърдяното придобивно основание. Въззивният съд е отчел и това, че в случая иска за собственост не е основан на придобиване по давност, изтекла до влизане в сила на ЗСГ, а изрично посоченият начален момент на давността е 1975г. Ето защо, изхождайки от предметните предели на настоящото производство в рамките на заявеното основание и искане за защита /чл. 6, ал. 2 от ГПК/, показанията на свидетелите в частта им, сочеща на закупуване на имота от ищеца през 1960-1970г. от бай В. и поддържаното за първи път придобивно основание в този смисъл и изтекла давност преди исковия начален момент за първи път в хода на устните състезания пред първата инстанция, както и във въззивната жалба са извън предмета на делото. Въззивният съд е приел с оглед данните за осъществена и приключила процедура с издаване на акта за изземване по Наредбата за събиране на държавни вземания /отм./, съставляваща придобивно основание за държавата, че към 26.12.1984г. процесният имот е станал собственост на държавата.Процесуално недопустимо, като преклудирано е оспорването заявено за първи път във въззивната жалба, че придобивният способ в полза на държавата не е произвел вещен ефект поради това, че длъжникът в принудителното изпълнително производство не е бил собственик на конфискувания имот, а и неоснователно доколкото правото на собственост на ищеца по положителния установителен иск е останало недоказано. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като очевидно неправилно.Налице е константна практика на ВКС кога въззивното решение страда от този порок.Така например: в решение № 60219 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3995/2020 г., III г. о., ГК е прието, че е налице очевидна неправилност когато решаващ извод на съда се основа на малка част от събраните по делото писмени доказателства, а същевременно са представени многобройни други доказателства, които го опровергават; с решение № 65 от 28.07.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 3099/2020 г., II г. о., ГК е прието, че е налице очевидна неправилност когато въззивната инстанция, въпреки допуснато от страна на първоинстанционния съд процесуално нарушение, не е изпълнила задължението си да допусне служебно експертиза за установяване на действителната стойност на допуснатите до делба имоти.В настоящия случай не е налице твърдяната очевидна неправилност, тъй като въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните, въз основа на които е приел, че: собственик на процесния имот е ответника, който го е придобил по реда на Наредбата за събиране на държавни вземания /отм./; ищецът е доказал, че е установил владение върху имота през 1975г./началният период на давностно владение/, но през 1980г. е изгубил владението, тъй като се е установил да живее в друго населено място; приел е за недопустима промяната на периода на осъществявано владение, тъй като изявлението за това е направено след изтичане на сроковете, в които ищецът може да промени основанието на предявения от него иск; въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания е приел за недоказано твърдението на ищеца, че след 1980г. е упражнявал владението върху процесния имот чрез неговите низходящи. В полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение