Определение № 3540 от 07.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2112/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Касаторите В. Е. Д. и Д. Е. Д. са подали молба с искане за изменение на определение № 2076/25.04.2025г. по настоящото дело в частта за разноските. В молбата се твърди прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касаторите считат, че доколкото производството пред касационния съд не се е развило в двете му фази, процесуалният представител на ответника не се е явявал в открито заседание и не е взел отношение по същество, то възнаграждението му следва да се редуцира. Сочат, че при определяне сложността на делото съдът следва да прецени и сложността за отделната страна - в конкретния случай, твърдят, че значително по-трудно е успешното провеждане на Павлов иск, отколкото защитата по него. Възразяват, че изготвянето на отговор на касационната жалба се явява значително по-лесна задача от изготвянето на самата касационна жалба. Ответникът „Посеви Груп“ ЕООД с подадения отговор възразява, че молбата е неоснователна. Излага подробни съображения в подкрепа на своето становище. С определението по чл. 288 ГПК въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и касаторите – ищци в производството - са осъдени да заплатят на ответника сумата 5800 лв. – разноски пред настоящата инстанция, изразени в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. Молбата е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Прекомерно е това адвокатско възнаграждение, което е уговорено в съществено отклонение от обичайния и разумен размер на адвокатските възнаграждения за отнесените до касационната инстанция дела със сходен предмет и подобна правна и фактическа сложност. Именно на плоскостта на правната и фактическа сложност на делото съдът извършва преценка дали уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение е в прекомерен размер, при която не е обвързан от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав намира, че двата правни въпроса, от които първият е с подвъпроси и обоснованите по всеки от тях предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК срещу въззивното решение по отхвърления иск с правно основание чл. 135 ЗЗД при точно и мотивирано развитите касационни основания срещу въззивното решение – всичките по чл. 281, т. 3 ГПК, при подробен и задълбочен анализ и изготвянето на правно издържан отговор, обхващащ всички възражения, както и необходимостта от отчитане спецификите на конкретния казус, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 5800 лв. не е прекомерно. Следва да се отбележи, че самата специфика на касационното производство е такава, че изисква адвокатът да осъществи реално цялата защита (в това число по допускането на касационно обжалване и по съществото на спора) с подаването на отговор. Неоснователно е позоваването в молбата по чл. 248 ГПК, че след като делото е разгледано и приключено в закрито съдебно заседание, отговорността на ищеца по чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде намалена, защото упълномощеният от ответника адвокат не се е явявал в открито съдебно заседание, респ. не е имал възможността да изложи становище по същество. Адвокатското възнаграждение е уговорено и заплатено на 02.04.2024 г., а в писмения отговор, депозиран на 11.04.2024 г. адвокатът на ответника е развил както съображения срещу предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и срещу касационните основания. Положеният труд е съответен на правната и фактическа сложност на делото, проявена и в двете посоки. Не без значение е обстоятелството, че изискванията за защита пред касационната инстанция са завишени — не е случайно изискването на чл. 284, ал. 2 ГПК в касационното производство задължително да участва адвокат. Не е налице никаква правна логика в твърдението, че „много по-лесно“ било страната да се брани срещу Павлов иск, отколкото да бъде ищец, както и че изготвянето на отговор на касационната жалба било по-лесно. Това голословно твърдение не е подкрепено с никакви обстоятелства за това какви по-трудни действия е предприел адвокатът на ищеца. По изложените съображения искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, а с това – и молбата по чл. 248 ГПК Воден от горното, съдът