Определение № 713 от 06.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 22/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Домат“ АД със седалище в [населено място] - чрез процесуален представител юрисконсулт, срещу определение № 282 от 06.08.2024 г., постановено по в. ч. т. д. № 354/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 768 от 13.03.2024 г. по т. д. № 725/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив за връщане на подадената от „Домат“ АД въззивна жалба срещу постановеното по делото решение № 479 от 05.12.2023 г. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържа, че първоинстанционният и въззивният съд не са се произнесли по искането му за удължаване на краткия срок за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване, което е било необходимо с оглед значителния размер на таксата - 875.32 лв. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи бланкетно чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са формулирани следните въпроси: „Как се тълкува залегналото служебно начало в чл.7, ал.1 от ГПК в светлината на законоустановени срокове, които поради своята кратка продължителност препятстват възможността да бъде изяснено едно дело от фактическа и правна гледна точка; Разполага ли с дискреционна преценка съдът относно продължаването на срокове за отстраняване след тяхното изтичане, имайки предвид и липсата на изрично регламентирана процедура за съобщаване от съда на страната за пропускане на срока; Имайки предвид, че е спазен от дружеството решителен срок - за обжалване на първоинстанционното съдебно решение, а не е спазен нерешителен срок (за отстраняване на нередовност, който може да бъде продължаван), следва ли да бъде задействано служебното начало на гражданския процес и да бъде възможно продължаване на срока от съда въпреки неговото изтичане, за да бъдат защитени правата и законните интереси на юридическото лице, както е предвидено и в чл.117, ал.1 от Конституцията на Република България“. В отговор по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната касационна жалба И. Д. К. - чрез процесуален представител адвокат, изразява становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди разпореждането на Окръжен съд - Пловдив, с което е върната въззивната жалба на „Домат“ АД срещу постановеното по т. д. № 725/2022 г. решение, Апелативен съд - Пловдив е приел, че дружеството - жалбоподател не е изпълнило в срок указанията на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовности на жалбата и конкретно - за представяне на платежен документ, удостоверяващ внасяне на държавна такса за въззивно обжалване в размер на 875.32 лв. по посочена банкова сметка на съда. Въззивният съд е констатирал, че указанията за дължимата такса и срока за нейното внасяне са съобщени надлежно на жалбоподателя чрез неговия законен представител, на адреса на управление, на 28.02.2024 г., като съобщението съдържа и предупреждение за неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията, но до изтичане на указания едноседмичен срок на 06.03.2024 г. таксата не е внесена. За неоснователно е счетено оплакването на жалбоподателя, че предоставеният от първоинстанционния съд срок за внасяне на държавна такса е „изключително кратък“. Въззивният съд е посочил, че продължителността на срока е нормативно регламентирана в чл.262, ал.1 ГПК и че указанията на първоинстанционния съд са съобразени със закона, а дружеството - жалбоподател не е упражнило своевременно правото по чл.63, ал.1 ГПК да поиска продължаване на определения със закон срок преди неговото изтичане. Преценил е, че заявеното за пръв път в частната жалба искане за продължаване на срока е извън компетентността на въззивната инстанция. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от въззивния съд определение. Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване - да са от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са зададени хипотетично, без връзка с конкретен решаващ извод на въззивния съд, обусловил резултата от въззивното производство. Във формулировката на въпросите се съдържа тезата на частния жалбоподател, че за да защити правата и законните му интереси, съдът, който е администрирал въззивната жалба, респ. въззивният съд, е бил длъжен служебно да продължи срока за отстраняване на нередовности на жалбата (внасяне на държавна такса за въззивно обжалване) след изтичане на първоначално определения за това срок. Въззивният съд очевидно не е възприел тази теза, тъй като е акцентирал върху липсата на своевременно направено от жалбоподателя искане по чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока за поправяне на въззивната жалба. Поддържаната от жалбоподателя теза не кореспондира с изричната разпоредба на чл.63, ал.1 ГПК, която постановява, че законните и определените от съда срокове (с изключение на посочените в ал.3) могат да бъдат продължени от съда по молба на заинтересованата страна, т. е. на страната, която дължи извършване на обвързаното със срок процесуално действие, при наличие на уважителни причини. Разпоредбата на чл.63, ал.1 ГПК е ясна и не поражда съмнение, че продължаването на сроковете в гражданския процес е възможно само по искане на заинтересованата страна, направено преди изтичане на съответния срок, не и по служебен почин на съда. Еднопосочна е и съдебната практика, че разпоредбата на чл.63, ал.1 ГПК не се прилага служебно от съда. Предвид изложеното, не е налице бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на постановеното от въззивния съд определение до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,