Определение № 60322 от 15.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1825/2021 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ж. Т. и Т. Ж. Т., чрез пълномощника им адв. А. П. А., срещу решение № 334 от 17. 02. 2021 г. по в. гр. д. № 3307/2020 г. на ОС – Варна, ГО, 3 с-в, в частта с която е потвърдено решение № 260021 от 28. 09. 2020 г. по гр. д. № 1149/2019 г. на РС – Провадия, в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Ж. Т. и Т. Ж. Т. против Л. Х. С. и Л. А. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху реална част от 255 кв.м. от УПИ ...., в кв. ... по КРП на [населено място] дол от 1927 г., целият с площ от 2270 кв.м., която реална част е изобразена със зелен контур на комбинирана скица към заключението на вещото лице инж. Ш. Х., подписана от съдебния състав и приобщена като неразделна част от въззивното решение.

Излагат се съображения за неправилност на решението, поради необоснованост на фактическите изводи и поради постановяването му в нарушение на чл. 59 ЗТСУ /отм./ и чл. 200, вр. чл. чл. 19, 17, 15 ЗУТ. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 59 ЗТСУ /отм./ и чл. 200 ЗУТ /отм./, както и процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК.

Ответниците по касационната жалба Л. Х. С. и Л. А. С., чрез адв. И. К. В., изразяват становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част, правилност на същото и неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

За да достигне до извод за неоснователност на иска по чл. 108 ЗС и потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, че за [населено място] дол има действащ кадастрален и регулационен план от 1927 г. – дворищната регулация е одобрена със заповед № 1573/18. 06. 1927 г., а уличната регулация е одобрена със заповед № 232/11. 06. 1927 г. По този план за имот пл. № ... са били отредени парцел ..., в кв. ..., с площ от 2270 кв.м., на който ищците претендират да са собственици и реална част от който са процесните 255 кв.м., парцел ..., в кв. ...., с площ от 1770 кв.м., и парцел ..., в кв. ...., с площ от 1340 кв.м.

Целият имот пл. № ..., за който са отредени трите парцела, е представлявал една обща нива от около 5-6 дка, собственост на дядото на ответника Л. Х. С.. Той е бил собственик както на парцел ..., в кв. ..., с площ от 2270 кв.м., на който ищците претендират да са собственици, така и на съседния парцел ..., в кв. ..., с площ от 1770 кв.м. Тъй като двата парцела са отредени за един имот, който е бил собственост на едно лице, между парцели .... и .... няма придадени части по дворищно-регулационния план.

Въз основа на показанията на свидетелите на ответниците Д. Л. и К. К., дядото на ответника дарил неформално на сестра си – баба на ищците, реална част от притежаваното от него дворно място от около 5-6 дка, за да може тя да си построи къща. Дарената неформално реална част обхваща северната част на процесния парцел ...., в кв. .... по КРП от 1927 г. и е била отграничена от останалата част от дворното място с ограда. Първоначално оградата е била на около 7 метра по-навътре в имота на ищците, а кладенецът е попадал изцяло в имота на дядото на ответника, като се е намирал на около 2, 5 - 3 метра от оградата. На оградата имало малка портичка, през която праводателите на ищците да могат да влизат и да ползват кладенеца, когато искат. По-късно - според показанията на свидетелите на ищците това станало през 1960 г – 1970 г., а според показанията на свидетелите на ответниците през 1976 г., праводателите на ответниците и праводателите на ищците се споразумели оградата да бъде преместена така, че да минава по линията на кладенеца – по точките 1-1а-2-3 на комбинираната скица на вещото лице, съставляваща неразделна част от въззивното решение. Оттогава (със сигурност от 1976 г.) оградата не е местена. Не е имало спор за местонахождението на оградата между дядото на ответниците и бабата на ищците, както и между родителите на ищците и на ответниците до 2019 г., когато ищците, втори братовчеди на ответниците, заявили претенции за спорната реална част от двора на ответниците. Според показанията на свидетелите на ищците, съществуващата понастоящем ограда не е местена от 1975 г. – 1976 г.

Спорните 255 кв.м. от парцел .... - им...., в кв. .... по РП от 1927 г., намиращи се в южната част на парцела, защриховани със зелено в комбинираната скица на вещото лице инж. Ш. Х., приподписана от състава на въззивния съд като неразделна част от решението, не са попадали в реалната част от парцел ....- им...., дарена неформално от дядото на ответниците на неговата сестра-праводателка на ищците нито когато границата между двата имота е минавала по старата ограда, нито когато е минавала по оградата от 1976 г. до сега.

С н.а. № 74/10. 07. 1992 г. ищците били признати за собственици по наследство и давност на парцел I-17, в кв. 21а по плана на [населено място] дол, заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки.

С н.а. № .... г. В. Л. Г. и Х. С. Г. прехвърлили на ответника Л. Х. С., през време на брака му с Л. А. С., сключен на 20. 02. 1977 г., срещу задължение за гледане и издръжка, дворно място с площ от 3110 кв.м., включващо парцели ..., с площ от 1770 кв.м. и ...., с площ от 1340 кв.м. Прехвърлителите са се легитимирали като собственици на прехвърления имот с н.а. № .... г.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че искът по чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като ищците не са придобили собствеността върху спорните 255 кв.м. от УПИ ...., в кв. ...., с площ от 2270 кв.м., защриховани със зелен цвят на комбинираната скица на вещото лице – неразделна част от въззивното решение, на заявеното основание – придобивна давност и наследство. Тази реална част винаги е била приобщена с ограда към дворното място на ответниците и е владяна от тях, а не от ищците. Ответниците са придобили спорните 255 кв.м. по давност, като са владели същите от 1996 г. до предявяване на иска, към което владение е присъединено, на осн. чл. 82 ЗС, и владението на праводателите им. Анализирани са разпоредбите на чл. 59 ЗТСУ /отм./ и чл. 200 ЗУТ. Прието е, че при действието на чл. 59 ЗТСУ /отм./ до изменението му със ЗИДЗТСУ, обн. ДВ, бр. 34/2000 г., в сила от 1. 01. 2001 г., е имало забрана за придобиване по давност на реални части от парцели, поради което от 1976 г. до 1. 01. 2001 г. е било невъзможно придобиване по давност на спорните 255 кв.м., съставляващи южната част от парцел УПИ ...., в кв. .... по регулационния план на [населено място] дол. С изменението на чл. 59 ЗТСУ /отм./ в сила от 1. 01. 2001 г. се допуска придобиване по давност на реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места, ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона, като това изискване не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 28, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот. Разпоредбата на чл. 200 ЗУТ, в сила от 31. 03. 2001 г., също допуска възможността реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания да се придобиват чрез правни сделки или по давност, ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19, и предвижда изключение, при което това правило на ал. 1 да не се прилага – когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 (т.е. при одобрен ПУП по чл. 17, с който се урегулират неурегулирани дотогава имоти), а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот. Разпоредбата се отнася и за хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, при която границите на урегулираните поземлени имоти се променят с план за регулация по съгласие на собствениците им, която разпоредба не е цитирана в чл. 200, ал. 2 ЗУТ, тъй като е приета по-късно, през 2003 г. Прието е, че в случая регулационният план от 1927 г. не е бил приложен и след изтичане на сроковете по пар. 6 ПР ЗУТ действието му е отпаднало. Владението върху спорните 255 кв.м., упражнявано от ответниците и праводателите им от 1976 г. до предявяване на иска, е довело до придобиване по давност на процесната реална част от 255 кв.м. от УПИ...-им. ...., кв. .... по РП от 1927 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:

1. Допустимо ли е придобиване на реални части от урегулирани поземлени имоти без спазване на изискванията за минимална площ и лице в хипотезите на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ.

2. Може ли да се приеме, че започва да тече срок за придобивна давност относно реални части от урегулирани поземлени имоти в хипотезите на чл. 59, ал. 2 ЗТСУ /отм./, според редакция ДВ, бр. 34/2000 г., и на чл. 200, ал. 2 ЗУТ, когато тези реални части не отговарят на изискванията за минимална площ и лице.

3. Допустимо ли е релевиране на нови обстоятелства и доказателства във въззивната инстанция, когато те не са били взети предвид от първата инстанция, поради процесуални нарушения.

Първите два въпроса са поставени във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а третият – във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Първите два въпроса са зададени във връзка с довода на ищците, че е било невъзможно придобиване по давност на спорните 255 кв.м. от ответника и праводателите му при действието на ЗТСУ /отм./ до 1. 01. 2001 г. - изменението на чл. 59 ЗТСУ /отм./ със ЗИДЗТСУ, обн. ДВ, бр. 34/2000 г., в сила от 1. 01. 2001 г., а от 1. 01. 2001 г. до 31. 03. 2001 г. (отмяната на ЗТСУ) и от 1. 04. 2001 г. (влизане в сила на ЗУТ) до предявяване на искана 02. 08. 2019 г., тъй като тази реална част от 255 кв.м. не е отговаряла на изискванията за минимална площ и в случая не са били налице изключенията, предвидени в чл. 59, ал. 2 ЗТСУ /отм./ и в чл. 200, ал. 2 ЗУТ /отм./.

Въпросите са обсъждани в мотивите на въззивния съд, но не са от решаващо значение за изхода на делото и отговорите на същите не биха повлияли на крайния извод за неоснователност на предявения иск по чл. 108 ЗС. Това е така, защото уважаването на иск за собственост при всички случаи е предпоставено от установяване на твърдението на ищеца, че е придобил собствеността върху спорната вещ на заявеното придобивно основание. В случая въззивният съд е направил решаващ за изхода на спора извод, че ищците не са придобили по наследство и давност спорните 255 кв.м. от процесния парцел. Във връзка с този извод няма формулиран въпрос в изложението на основанията по чл. 280 ГПК. Поставените два материалноправни въпроса касаят възможността ответниците да придобият по давност спорната реална част от 255 кв.м. от процесния имот, тъй като същата не отговаря на изискванията за минимални размери на площ и лице, но не касаят решаващия извод на съда, че ищците не са придобили тази реална част на заявеното основание – наследство и давност.

На следващо място, поставените въпроси и поддържаните с тях тези не подкрепят, а опровергават заявеното от ищците придобивно основание – наследство и давност. Това е така, защото процесните два парцела: парцел ... – за им. .... и парцел ... – за имот ... са били собственост на дядото на ответниците, отредени са били за негов имот и съгласно одобрения дворищнорегулационнен план от 1927 г. двата парцела са образувани без придаваеми части. Дядото на ответниците е дарил неформално на сестра си – баба на ищците реална част от собствения си парцел ..., отреден за собствения му имот пл. № ..., за да си построи къща. Неформално дарената реална част от парцел ...- за им. ... е била оградена първоначално с каменна ограда, а впоследствие – най-късно през 1976 г., родителите на ищците и праводателите на ответниците се споразумели оградата да бъде преместена по-навътре в имота на ответниците, покрай кладенеца, по точките 1-1а-2-3 на комбинираната скица на вещото лице, съставляваща неразделна част от въззивното решение, по която линия оградата минава от 1976 г. до настоящия момент.

Тоест, както праводателите на ищците (тяхната баба и родителите им), така и самите ищци са упражнявали владение върху реална част от парцел ...., кв. .... по действащия РП от 1927 г., като владяната реална част е била оградена. От 1976 г. до 1. 01. 2001 г. (изменението на чл. 59 ЗТСУ със ЗИДЗТСУ, обн. ДВ, бр. 34/2000 г., в сила от 1. 01. 2001 г.) е действала забраната на чл. 59 ЗТСУ /отм./ за придобиване по давност на реална част от парцел, поради което до 12. 01. 2001 г. праводателите на ищците и ищците не са могли да придобият по давност нито оградената от тях и владяна реална част от собствения на дядото на ответниците парцел ..., в кв. ... по плана на селото от 1927 г. (която не е предмет на иска), нито да придобият по давност спорната реална част от парцела от 255 кв.м., намираща се извън владения от тях и ограден имот. От 1. 01. 2001 г. до 31. 03. 2001 г. (отмяната на ЗТСУ) и от 31. 03. 2001 г. (влизане в сила на ЗУТ) до 5. 08. 2019 г. (предявяване на иска) е било възможно придобиване на реална част от поземлен имот по давност, ако са спазени изискванията за минимални размери за площ и лице, предвидени в ППЗТСУ /отм./, съответно предвидени в чл. 19 ЗУТ. Дори да се приеме, че ищците са придобили по давност владяната реална част от поземлен имот пл. № ..., включена в УПИ ..., в кв. ..., която реална част е била оградена от тях, тъй като тази реална част отговаря на предвидените в ППЗТСУ /отм./ и в ЗУТ изисквания за площ и лице (и която реална част не е предмет на иска по чл. 108 ЗС), то не биха могли да придобият по давност спорните 255 кв.м. от имот пл. № ..., намиращи се в южната част на УПИ ... и защриховани със зелено на скицата-неразделна част от въззивното решение, тъй като върху тези 255 кв.м. праводателите на ищците и самите ищци никога не са упражнявали владение. Тази реална част в нито един момент не е била включена в ограденото място, предоставено на праводателите на ищците от праводателите на ответниците – нито в площта му според оградата до 1976 г., нито в площта му според оградата от 1976 г. до настоящия момент.

След като не е доказано върху спорната реална част по отношение на ищците да се е осъществило заявеното от тях придобивно основание наследство и давност, то за преценка основателността на иска е без значение доказано ли е възражението на ответниците за осъществено в тяхна полза придобивно основание върху същата реална част.

След като отговорите на поставените въпроси не са от решаващо значение за изхода на конкретното дело, то същите не отговарят на изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и не обосновават допускане до касационно обжалване на въззивното решение, като не е необходимо да се обсъжда налице ли са специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В този смисъл са указанията по приложението на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, 1, т. 1.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и по третия въпрос – допустимо ли е релевиране на нови обстоятелства и доказателства във въззивната инстанция, когато те не са били посочени и представени в първоинстанционното производство, заради допуснати процесуални нарушения.

Въпросът е несъответен на извършените във въззивното производство процесуални действия от съда и страните. С въззивната жалба не са правени доказателствени искания, нито са въвеждани нови факти. Оплакванията на въззивниците са били за допуснати нарушения на материалноправни норми и за необоснованост на решението. Въззивният съд не е имал повод да обсъжда, нито е обсъждал въпроса налице ли са били основания за приложение на чл. 266, ал. 3 ГПК и допускане на доказателства и разглеждане на факти, недопуснати или непоискани от страните в рамките на преклузивните срокове пред първоинстанционното производство, заради допуснати от районния съд процесуални нарушения.

Ответниците по иска и по касационната жалба претендират присъждане на разноски само в случай, че жалбата бъде допусната до разглеждане по същество и въззивното решение бъде потвърдено, а и липсват твърдения и представени доказателства за направени разноски в производството по чл. 288 ГПК.

С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,