Определение № 941 от 26.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2556/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Д. И. П., чрез адв.Я.Д. против решение № 623/14.05.2025 г. по в.гр.д.№ 2295/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3541/13.06.2024 г. по гр.д. № 1571/2022 г. на СГС за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗАД„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 26 000лв., частичен иск, за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.10.2021 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 10.02.2022 г. до окончателно й изплащане. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение, тъй като въззивният съд е приел механизъм на ПТП, който не съответства на доказателствата по делото и респ. различен от твърдения момент на възприемане на пострадалата като опасност. Твърди допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила предвид необсъждане изцяло на поведението на водача на МПС. Позовава се на касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията ЗАД„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е депозирал писмен отговор на касационната жалба, с която оспорва същата по същество и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че безспорно се установява извършването на процесното ПТП, участниците в него и претърпените от ищцата вреди. По спорния въпрос относно механизма на осъществяване на ПТП и момента на възникване на опасността от поведението на пешеходката САС се е позовал на ТР № 28/28.11.1984г. на ОСНК на ВС, с което е прието, че задължението за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движение, независимо дали същото е на платното за движение или извън него. За начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато един пешеходец се насочва от тротоара или банкета към платното за движение, преди още да е стъпил на него и с поведението си явно и очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение. Отдалечеността от платното за движение е без значение, щом като логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизане на него непосредствено след това. Във всеки конкретен случай трябва да се установи кога е възникнало препятствието за движение и дали то е могло да бъде възприето от водача на МПС. След анализ на тези обстоятелства е необходимо да се извърши преценка на поведението на участниците в движението и дали има виновно и противоправно нарушение на правилата за движение по пътищата от тяхна страна. В тази връзка съдът е разгледал следните установени по делото факти: От заключението на автотехническата експертиза е счел за установено, че П. е пресичала пътното платно, където е настъпил ударът, на червен сигнал на светофарната уредба за пешеходци. Водачът на лекия автомобил е тръгнал от стоп- линията при зелен за него сигнал на светофара и когато се е намирал над пешеходната пътека е настъпил ударът с пешеходеца. Той е бил страничен по отношение на превозното средство. Намерил е, че моментът на възникване на опасността/препятствието за движението, при който за водача се поражда задължението да намали скоростта или да спре е бил моментът, в който Д. П. се е намирала на десния тротоар пред пешеходната пътека, защото тогава тя с поведението си явно и очевидно е показала, че във всички случаи ще навлезе на платното за движение. САС е счел за правно необосновано да се счита друг, по-ранен момент, за възникване на опасността, а именно, когато пешеходката се е придвижвала по пътеката, доколкото логичното развитие на ситуацията до този момент не може да се свърже с непосредственото й навлизане на платното за движение. Т.е., че тя със сигурност ще предприеме пресичането му, за да може водачът да я възприеме като препядствие/опасност за движението и за себе си, за да намали скоростта и да спре. Само в този случай, според обясненията на вещото лице, дадени в съдебното заседание пред въззивния съд, ударът е предотвратим. При момент на възникване на опасността, когато пострадалата е била на десния тротоар, ударът е бил непредотвратим за водача. Заключил е, че пострадалата е нарушила императивните правила за движение по пътищата, като сама се е поставила в риск и само нейното поведение като участник в движението е причина за настъпване на пътния инцидент. Допълнително въззивният съд е изложил аргументи за констатиране на предприети от водача действия - реагиране на възникналата опасност като е задействал спирачната уредба, движение със скорост под разрешената за градски условия, но въпреки това технически не е имало възможност да бъде предотвратен ударът. САС е посочил, че когато водачът на ППС е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника за движение по пътищата, и въпреки това са настъпили общественоопасни последици, то не е налице виновно и противоправно поведение. Касае се за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК при което се изключва виновността и противоправността в поведението на водача. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следния правен въпрос: относно момента на възникване на опасност за водача, съгласно разясненията по ТР № 28/28.11.1984 г. по н.д. № 10/84 г. на ОСНК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице общото и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставянето на правния въпрос е обосновано с доводи за приемане на различен от установения от САС момент, от който за водача на МПС поведението на пострадалата е следвало да се възприеме като опасност за движението. Следователно въпросът не отговаря на изискванията на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по същество представляват оплакване на необоснованост на въззивното решение, а според постановките на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. В случая въззивният съд не е приел, че пешеходецът се превръща в опасност само при навлизане на пътното платно, а не в момента, в който обективно е бил видим за водача на МПС и се е насочил към пътното платно / в който смисъл са разясненията по ТР № 28/28.11.1984 г. по н.д. № 10/84 г. на ОСНК/. Съобразно конкретната фактическа обстановка, установена от решаващият въззивен състав въз основа на конкретно събраните по делото доказателства, които изводи и които доказателства касационната инстанция няма правомощия да проверява на фазата по селектиране на касационната жалба, САС е достигнал до извод, че моментът на възникване на опасност е този, в който Д. П. се е намирала на десния тротоар пред пешеходната пътека /тогава тя с поведението си явно и очевидно е показала, че във всички случаи ще навлезе на платното за движение/. САС е счел за правно необосновано да се счита друг, по-ранен момент, за възникване на опасността, а именно, когато пешеходката се е придвижвала по пътеката, доколкото логичното развитие на ситуацията до този момент не може да се свърже с непосредственото й навлизане на платното за движение. В този смисъл изводите на съда съвпадат с поддържаните от касатора доводи във връзка със заключението на вещото лице по САТЕ, че спирането на автомобила е било предприето преди пешеходката да навлезе на пътното платно, т.е. че пострадалата е била възприета от водача преди да навлезе на пътното платно. Но и в този случай съдът отново въз основа на заключението на вещото лице констатира, че ударът е бил непредотвратим. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 100 евро. Водим от горното, Върховният касационен съд