Определение № 3590 от 17.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1572/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от “Банка ДСК“ ЕАД касационна жалба срещу решение № 226/16.12.2022 г. по в. гр. д. № 104/2022 г. на ОС- Кърджали, в частта, с която е потвърдено решение № 27/11.02.2022 г. на РС- Момчиловград по гр.д. № 394/2021 г., с което основание чл. 499, ал. 1 от ГПК „Банка ДСК“ ЕАД е осъдена да заплати на ЕТ "Фин Метал Груп- Д. Х. " сумата в общ размер на 8795лв., изплатена й като взискател по изп. дело № 20138120400947 по описа на ЧСИ Р. С., рег. № 812, съставляваща част от внесената продажна цена за покупката на публична продан на процесния недвижим имот, ведно със законната лихва, с присъждане на разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, ато постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане до касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1/. „Ако взискателят не е бил привлечен като страна и не е взел участие в провелото се производство, въз основа на което купувачът по публичната продан е бил съдебно отстранен от вещта, ще подлежат ли на разглеждане в производството по чл. 499, ал. 1 ГПК всички негови доводи, твърдения и възражения, направени в качеството му на ответник, които последният би могъл да наведе при участие като подпомагаща страна в производството по иска за собственост между третото лице и купувача на публична продан?“ и основанието по чл. - твърди се основанието по по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК и 2/. „Противопоставима ли е на трето лице, придобило имота по давност, възбраната, вписана след настъпване на обективния елемент на фактическия състав на придобивната давност, но преди изразяване на субективния елемент – волевото изявление на намерението за своене на вещта?“. В изложението се твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил всички оплаквания и възражения във въззивната жалба на „Банка ДСКК“ ЕАД и не се е аргументирал защо не ги приема, поради което обжалваното решение е в противоречие с каузалната практика на ВКС, обективирана в решение № 133/23.10.2019 г. по гр.д. № 3656/2018 г. на ВКС, I г.о., решение № 56/21.07.2022 г. по гр.д. № 400/2021 г. на ВКС, II т.о. и решение № 503/16.01.2013 г. по гр.д. № 168/2012 г. на ВКС, IV г.о., без да се формулира конкретен въпрос. С писмения си отговор ответникът по касационната жалба Д. Х., действащ като ЕТ „Фин метал груп- Д. Х.“ изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. За да потвърди първоинстанциноното решение в обжалваната от „Банка ДСК“ ЕАД част, ОС- Кърджали е приел за установено, че ищецът е участвал в обявена публична продан от 05.06.2017 г. до 05.07.2017 г. по изп. дело № 947/2013 г. по описа на ЧСИ Р. С. за удовлетворяване вземането на взискателя “Банка „Банка ДСК“ ЕАД и е бил обявен за купувач за сумата от 15 866.80 лв. на следния недвижим имот: 2/3 идеални части от едноетажна масивна сграда, състояща се от зала с приземен етаж, представляваща "Техническа работилница", със застроена площ 225 кв.м., незастроена площ 641 кв. м., целият с нормативно необходимата му прилежаща площ от 896 кв. м., образуващ парцел XXII, находящ се в стопанския двор на ТКЗС - [населено място], [община], област Кърджали, собственост на длъжниците по изпълнителното дело – С. Ю. и Х. Х.. Заплатената от ищеца сума в размер на 15 866.80 лв., след извършване на надлежно разпределение, е била преведена от ЧСИ Р. С. за погасяване на парично задължение на длъжниците на взискатели: 1.) НАП- присъединен взискател по изпълнителното дело за сума в общ размер на 4 977.97 лева, 2.) “Банка ДСК“ ЕАД – взискател по изпълнителното дело за сумата от 8 795.90 лева, 3.) “ЕОС Матрикс“ ЕООД- присъединен взискател по изпълнителното дело за сума в размер на 104.38 лева, 4.) „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД – присъединен взискател по изпълнителното дело за сумата от 74.33 лева и 5.) Ф.М.- присъединен взискател по изпълнителното делото за сума в размер на 191.43 лв. С постановление за възлагане от 12.07.2017 г. по изп. дело № 20138120400947 по описа на ЧСИ Р. С., процесният недвижим имот е възложен на ищеца, като постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 10.08.2017 г. На 09.08.2017 г. трето лице – Т. М., е предявило срещу едноличният търговец иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ТПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗС за признаване за установено, че е собственик по давностно владение на възложения на ищеца по настоящото дело недвижим имот, като с влязло в сила на 19.12.2019 г. решение № 21 от 12.02.2019 г. по в. гр. д. № 240/2018 г. на Окръжен съд – Кърджали е признато за установено както по отношение на длъжниците по по изп. дело, така и по отношение на купувача на публичната продан – Д.Х., действащ като ЕТ „Фин метал груп- Д. Х.“, че третото лице Т. М. е собственик на недвижимия имот, респ., че длъжниците по изпълнителното дело не са собственици на имота. Счел е, че по силата но това решение настъпват последиците на евикция, изразяващи се в това, че отстраненият купувач има право да получи внесената от него цена, а когато сумата е изплатена- и законната лихва върху получената сума, считано от деня на внасяне на сумата по сметката на съдебния изпълнител, както и направените разноски за участие в публичната продан. За ирелевантен е намерен довода на въззивника „Банка ДСК“ ЕАД, че възлагането на имота има вещноправно действие, като от деня на постановлението за възлагане то прехвърля на купувача правата, които длъжникът е имал върху продадената вещ и е деривативно основание за придобиване на собственост, тъй като публичната продан прехвърля собствеността на продадения имот върху купувача, но само ако длъжникът е бил собственик на имота. Ако възложеният имот не е бил собственост на длъжника и съдът с влязло в сила решение установи това (както е в настоящия случай), купувачът, на когото е възложен имота, съдебно се отстранява от купения на публична продан имот. За ирелевантни са приети и доводите, че съдът по предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК неправилно приел, че Т. Ч. е установил владение върху процесния имот в периода 03.01.2007 г. - 03.01.2017 г. Посочил е, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е признато, че собственик на продадения на публичната продан недвижим имот е лицето Т. Ч., респ.- че длъжниците по изпълнителното дело не са собственици на имота, поради което и без значение за настоящия спор е обстоятелството, че върху процесния недвижим имот има вписана в полза на “Банка ДСК“ ЕАД възбрана от 14.03.2017 г., тъй като по силата на влязлото в сила решение, с което се установява, че собственик на продадения имот е трето лице, а не длъжниците по изпълнителното дело, настъпват последиците на евикция, изразяващи се в това, че отстраненият купувач може да иска и има право да получи от всеки един от взискателите, какъвто е и “Банка ДСК“ ЕАД, това, което е получил. По основанията за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения първи въпрос. Съгласно т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода но конкретното дело, решен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили промени в законодателство и обществените условия промени. В случая по поставения въпрос не се твърди да е налице неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика на Върховия касационен съд, която да бъде изоставена, не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По приложението на чл.499, ал.1 ГПК е формирана съдебна практика, в която се приема, че когато взискателите не са били привлечени в делото по иска за собственост, в производството по чл.499, ал.1 ГПК те биха могли да направят всички възражения, който биха били направили, ако бяха привлечени, като докажат, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска за собственост. В случая съдът не се е отклонил от тази практика, като е приел, че направеното в настоящото производство от Банката възражение във връзка с воденото без неговото участие производство по иска за собственост, е неоснователно, а не че не следва да бъде разглеждано. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по втори въпрос. Така формулираният от касатора въпрос е теоретичен и непокрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, като не е обусловил правата воля на съда, обективирана в решението му. В случая въззивният съд не е излагал мотиви относно разпоредбите на чл.79 ЗС, чл.84 ЗС и чл.120 ЗЗД, по отношение неправилното прилагане на които касатора за първи път излага доводи едва в касационното производство. Наред с това, съгл. т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода но конкретното дело, решен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили промени в законодателство и обществените условия промени. В разглежданият случай по поставения въпрос не се твърди да е налице неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика на Върховия касационен съд, която да бъде изоставена, не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. Неоснователно е искането а допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът не е обосновавал приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, като не е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело- т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009г. Формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което и само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира правния въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. Липсата на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се обсъжда наличието на соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Дори да се приеме, че е налице формулиран въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички оплаквания и въържания във въъззивната жалба и да се аргументира защо не ги приема, то въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви и по направените във въззивната жалба доводи и възражения. Твърдението за необсъждане на довод във въззивната жалба се свежда до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 226/16.12.2022 г. на ОС- Кърджали, ІІ състав, постановено по в. гр.д. № 104/2022 г. С оглед изхода на спора „Банка ДСК“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на Д. Х., действащ като ЕТ „Фин метал груп- Д. Х.“, направените в настоящото производство разноски в размер на 2000 лв.- заплатен адв. хонорар. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,