Определение № 1029 от 01.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 544/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. В. Д., представлявана от адвокат С. К. Н., срещу определение № 596 от 27.02.2025г. по в.ч.гр.д. № 501/2025г. на Апелативен съд – С., с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу определение № 1940 от 31.01.2025г. по гр.д. № 13989/2024г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение е отказано освобождаването на Р. В. Д. от заплащане на държавна такса от 1 200 лева по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК за подадената от нея на 02.12.2024г. искова молба срещу Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. С исковата молба е било претендирано заплащането на допълнително обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ от 30 000 лева, със законната лихва за забава от 03.01.2024г., за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания) в резултат на изваждането през 2023г. на остеосинтезен материал след счупване на лявото рамо, получено при пътнотранспортно произшествие от 12.03.2019г. в [населено място]. Инцидентът е бил по причина на водач на трамвайна мотриса, гражданската отговорност на когото е била застрахована при ответника. За да потвърди първоинстанционното определение по чл. 83, ал. 2 от ГПК, въззивният съд е приел, че Р. В. Д. и нейният съпруг имат жилище, доход от пенсии от 1 700 лева месечно и малък доход от рента. Отделно от това от ищцата е било получено обезщетение от 18 000 лева съгласно предходно решение от 30.03.2021г. по гр.д. № 10214/2019г. на Софийски градски съд и тази сума е на нейно разположение. Тя разполага със свободни парични средства. Така държавна такса от 1 200 лева не се явява сума, която да създаде особено затруднение за ежедневието на ищцата. От правото по чл. 83, ал. 2 от ГПК не следва да се възползват лица, които разполагат със свободни парични средства в достатъчен размер, който надхвърля необходимите за обичайното им съществуване разходи. Оплакванията в частната касационно жалба са, че апелативният съд не е следвало да обсъжда полученото от Р. В. Д. обезщетение, присъдено в предходно воденото съдебно производство по чл. 432, ал. 1 от КЗ. То е било декларирано от нея, но е несеквестируемо (чл. 381, ал. 1 от КЗ). Не са отчетени инфлационните процеси в страната, възрастта на ищцата, това, че се нуждае от средства. С полученото обезщетение тя се старае да поддържа що-годе приличен стандарт на живот, както и да поддържа здравословното си състояние. В инкорпорирано в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване общо е посочено, че в случая е налице противоречива съдебна практика по приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Не се вниква в съдържанието на подадените декларации, а някои съдилища изискват представянето на допълнителни документи. ВКС следва да се произнесе дали следва да се бюрократизира процедурата и да се представят удостоверения от НОИ, от данъчните, от Агенция по вписванията, от болниците, трудови договори или решението за освобождаване от държавна такса следва да бъде само на основата на подадена декларация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение, както и не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение, за да бъде определението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Уточнен и конкретизиран, поставеният от касатора въпрос е относно възможността при молба за освобождаване от заплащането на държавна такса от съда да бъдат изисквани, освен декларация за имуществено състояние по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК, и допълнителни документи (доказателства). Въпросът не отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Той не съответства на изводите на въззивния съд в обжалваното определение. Съдът не е изисквал допълнителни доказателства относно имущественото състояние на Р. В. Д., а е приел, че тя има възможност да заплати дължимата държавна такса поради полученото парично обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ по предходно воденото от нея дело пред Софийски градски съд, което сама е декларирала в декларацията си по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК. Поради това въпросът не е част от правния спор и обуславящ изводите на въззивния съд, съгласно изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Същевременно във връзка с въпроса не е посочено, нито е обосновано допълнително основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване - поставеният въпрос да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз или от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК). По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Апелативен съд – С.. Воден от горното съдът