Определение № 198 от 18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1635/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Я. Г. К. и Н. Г. К. чрез процесуален представител адвокат Ф. Р. против въззивно решение на СГС, ГО, ІV-Г въззивен състав № 3449/9.07.2010 г., постановено по гр. д. № 3257/2010 г. С обжалваното решение е отменено решение на СРС, 44 състав без дата по гр. д. № 5112/2008 г. и е постановено друго решение, с което е отхвърлен изцяло предявения от Я. Г. К. и Н. Г. К. против Ж. Г. С. и С. Н. С. /К./ иск за признаване за установено, че договор за продажба на недвижим имот по нот. акт № 132/30.05.2006 г., том І, рег. № 4940, н. д. № 121/2006 г., сключен между Я. Г. К., Н. Г. К. и С. Н. С. е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като привиден и прикриващ действителен договор за дарение. С изложение по допустимостта на касационното обжалване процесуалният представител на касаторите поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост /касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК/, като съществените въпроси в него са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК/. Изложени са конкретни оплаквания във връзка с отменителните основания „нарушение на материалния закон” и „съществено нарушение на съдопроизводствени правила”. Счита, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС по Р. № 1326/24.07.2009 г. по гр. д. № 4614/2007 г., ВКС, ІV г. о.; О. № 1234/4.09.2009 г. по гр. д. № 816/2009 г., ВКС, І г. о. и Р. № 453/20.06.2003 г. по гр. д. № 990/2002 г., ВКС, ІІ г. о.; Р. № 193/15.04.2009 г. по гр. д. № 6173/2007 г., ВКС, ІІІ г. о. За ответник по касация Ж. Г. С. е подаден писмен отговор от процесуален представител адвокат И. П. с развито становище за недопустимост на касационното обжалване. Ответник по касация С. Н. С. не е изразила становище по жалбата. Касационната жалба е подадена от заинтересовани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд в настоящия състав констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като е приел, че не е изпълнена по безспорен и категоричен начин доказателствената тежест на ищците за установяване на твърдението им, че процесният договор за покупко-продажба на недвижим имот е привиден и прикрива дарение. Липсва правен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който въззивният съд да е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, което само по себе си е основание на недопускане на касационно обжалване съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Оплакванията за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила са касационни основания за отмяна на решението, наличието на които не се преценява в производството по чл. 288 ГПК. При това положение, приложените към изложението съдебни решения не се поставят на обсъждане. Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение