Определение № 687 от 13.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2061/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “ЗАУБА“ АД, представлявано от изпълнителния директор З. С. А., и “Лиел Констракшън“ ЕООД, представлявано от В. Г. Р., действащи чрез адвокат И. Г., срещу въззивно решение № 11/13.01.2020 г., постановено от Пернишки окръжен съд по въззивно гр.д. № 717/2019 г., в частта, в която те са осъдени солидарно да заплатят на ответника по иска - [община], сумата в размер на 18 000 лева, ведно със законна лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на главницата, при условие, че тя бъде заплатена от [община] на ищцата К. К., на осн. чл. 49 ЗЗД. Касаторите излагат доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Насрещната страна [община] отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ищецът по главния иск К. И. К. не е насрещна страна по така подадената касационна жалба, в която няма оплаквания против решението по главния иск, постановено по иска на К. против [община], при участие на трети лица – помагачи на страната на ответника - “ЗАУБА“ АД и “Лиел Констракшън“ ЕООД. Търговските дружества не оспорват разрешението на въззивния съд, че [община] дължи обезщетение на К. К., нито неговия размер, а само това, че е ангажирана тяхната отговорност спрямо общината по регресния иск. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Пернишки окръжен съд, като изменил частично решението на първостепенния Пернишки районен съд, осъдил [община] да заплати на К. И. К., на осн. чл. 49ЗЗД, сумата от 18 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причиненото й увреждане – фрактура на подберицата на левия крак, получена поради падане на заледен участък на улица в[жк], [населено място], в района на бл. 82 на 04.03.2018 г., ведно със законна лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 1648 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на ответника - “ЗАУБА“ АД и “Лиел Констракшън“ ЕООД. Последните са осъдени солидарно по предявения срещу тях обратен иск, да заплатят на [община] сумата от 18 000 лв., при условие, че тази сума бъде заплатена от [община] на К. К.. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че на 04.03.2018 г. в [населено място],[жк], в близост до [жилищен адрес] при пресичане на заледената улицата, заедно със снаха си С. Ц., К. К. се подхлъзнала и паднала. Получила тежка фрактура на две кости от лявата подбедрица - тибия и фибула. Счупването е било в долната част над глезена, като фрагментите са били разместени по гиирина и дължина със скъсяване на крайника като вследствие на счупването са се увредили по-малки кръвоносни съдове и се е получил голям оток с дифузен подкожен хематом в областта. Движенията и стъпването на крайника са били невъзможни, като в момента на злополуката пострадалата е изпитала силни болки и страдания. К. е постъпила за лечение в болница "Софиямед" ЕАД – [населено място], където й била поставена директна скелетна екстензия за затягане на крайника чрез прокарване на игла през костта на петата, с поставена скоба и въженце с тежести. Операция е извършена на 06.03.2018 г., като до тогава пострадалата била на легло без да става, което е било болезнено и мъчително за нея. Проведено е оперативно лечение с поставянето на фиксиращ остеосинтезен материал и стабилизирането на счупванията. Постоперативно К. е търпяла по-силни болки и страдания; първият месец след травмата е изпитвала силни затруднения в самообслужването си от битов и хигиенен характер и се е нуждаела от чужда помощ. За два месеца и половина не е стъпвала на оперирания крайник, като е търпяла неудобства от това. На 16.05.2018 г. К. отново е постъпила в “Софиямед“ ЕАД за оперативно отстраняване на проксималния статичен винт, като постоперативно отново е търпяла по-силни болки. При извършен на 11.06.2018 год. преглед било констатирано състояние след метална остеосинтеза по повод фрактура на тибия и фибула, като двете фрактури са в процес на калусообразуване т. е. към посочената дата фрактурата все още не била зарастнала. К. имала ограничени и болезнени движения в колянната и повече в глезенната става с отоци Фрактурите са зараснали с наличие на остеопороза -разреждане на костното вещество, дължащо се на обездвижването и по-слабото натоварване на крайника. К. е била временно нетрудоспобна за 120 дни като е постъпила отново за физиопроцедури в СБР-Б. през периода от 26.03.2019 г. до 02.04.2019 г. заради болков синдром, отоци и ограничени движения в глезенната става. При извършените изследвания било констатирано, че обема на движения в глезена са били съответно - дорзалната флексия (повдигане нагоре на стъпало) в норма, плантарна флексия (навеждане надолу на стъпалото) 30 гр. при норма 45 гр., както и че фрактурите са напълно консолидирани с лекостепенна остатъчна деформация и лекостепенна краева остеопороза. Временната нетрудоспособност на К. била продължена до 13.05.2019 г., а в последствие - до 08.01.2019 год. Понастоящем счупването е зараснало напълно, походката е самостоятелна, а движенията - възстановени. Констатирано е наличие на персистиращ едем около глезенната област, както и постоперативни цикатрикси по предната страна на подбедрицата под капачката с дължина около 10 см. и два белега с дължини от по 2 см от вътрешната страна в горната част на подбедрицата и същите два белега от по 2см. от вътрешната страна в долната, част на подбедрицата. Белезите са с траен характер и представляват много лек козметичен дефект за тази област. Съдът приел за установено, че К. и снаха ѝ преминали през уличното платно, за да изхвърлят боклук в разположените от другата страна на улицата контейнери, като улицата била заледена. Пред настоящата инстанция не стои въпросът за наличие на увреждане, както и за размера на присъденото обезщетение, както и за отговорността на [община]. По отношение на регресния иск съдът установил, че между [община] и ДЗЗД П. Комунал, в което съдружници са търговските дружества – касатори, по време на настъпилото увреждане е действал договор № 173/28.10.2015 г., по силата на който Общината е възложила на “ЗАУБА“ АД и “Лиел Констракшън“ ЕООД, срещу заплащане, да извършват дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване при летни и зимни условия, в това число и снегопочистване. Съдът приел, че възложените дейности по зимно поддържане на улици, булеварди и други обществени места на територията на [община] следвало да се осъществяват в периода от 01.11 до 01.03 на съответната година, като тези дейности включват и механизирано обработване на уличните платна, чрез разпръскване на подходящи смеси, механизирано почистване от сняг на уличните платна и площади, механизирано почистване от сняг на централната пешеходна зона, ръчно обработване на тротоарите, подлези, надлези, спирки на МГК и други места за обществено ползване чрез разпръскване на смеси, ръчно почистване на сняг и стъргане на отъпкан сняг и лед, което обхваща и тротоари, пешеходни зони и пешеходни пътеки, товарене и извозване на сняг. Съдът приел, че съгласно договора следва да се почистват общински улици, като улицата на осъществения инцидент попада в това понятие, а за същата няма доказателства да е изключена изрично от обхвата на договора, т.е. по отношение на нея да не се дължи извършване на поетите дейности по снегопочистване. Улицата в деня на инцидента не е била почистена. Това не се установява и документално. Представените по делото протоколи приел за ирелевантни, защото част от тях са празни, бланкови, а други касаят друга дата, различна от датата на деликта. Съдът достигнал до извод, че твърдението на третите лица – помагачи за приемане на работата от възложителя, е недоказано. Изложил съображения, че съгласно чл. 8 от договора, страните изрично са уговорили как ще се извърша приемането на работата – чрез ежедневни констативни протоколи, обобщен констативен протокол и за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работа. Протоколи за приемане на работата по снегопочистване за процесната дата и за улицата, на която е осъществен инцидента, липсват; самите изпълнители по делото дори твърдят, че въпросната улица не е сред тези, за които са поели задължение да почистват. Касаторите обосновават допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: Ако работата за изработка е приета без забележки, може ли на по-късен етап да се търси отговорност на изпълнителя и може ли признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК да има значение по отношение на приемане на договора за изработка, материално действие между страните. Първият въпрос, поставен във връзка с тълкуването на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, е включен в предмета на делото, но не се установява поддържаното противоречие с решение № 9/27.03.2013 г. на ВКС по гр.д. № 260/2012 г.; решение № 5/15.03.2010 на ВКС по т.д. № 390/2009 г.; решение № 1100/04.07.2003 г. по гр.д. № 1876/2002 г.; решение № 1661/06.12.1999 г. на ВКС по гр.д. № 972/1999 г. Релевантно за приемането по см. на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, с които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. В този смисъл, простото разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане. Напълно в съответствие с цитираната съдебна практика, въззивният съд е намерил, че липсва приемане по см. чл. 264, ал. 1 ЗЗД – както изрично, така и мълчаливо изразено. Процесуалноправният въпрос относно приложението на чл. 175 ГПК е неотносим към постановеното от съда. Нито първа, нито втора инстанция са направили извод за изявление, съставляващо признание за неизгоден факт, а ако такова е имало, то тогава правният въпрос би бил друг и във връзка с друго евентуално процесуално нарушение на въззиивната инстанция. Само за пълнота, настоящият състав не установи признание от ответника по иска [община], имащо отношение към приемането на извършената от изпълнителите работа по сметопочистване, а и подобни доводи няма изобщо повдигнати от третите лица – помагачи в инстанциите по същество. Накрая, следва да бъде изяснено, че признанието има доказателствено значение, но съдът го преценява задължително с оглед на всички обстоятелства по делото. В изложението касаторите поддържат наличие и на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса следва ли въззивният съд да изследва правнорелевантните обстоятелства как са изпълнение възложените работи, след като възложителят вече е приел изработеното. Както стана ясно, въззивният съд не е достигнал до заключение, че възложителят на работата [община] е приела работата, а също така е направил извод, че липсва каквото и да е изпълнение от страна на възложителите спрямо процесната улица в деня на деликта.В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 300 лв. Мотивиран от горното, съдът