Определение № 372 от 03.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2103/2015 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 288 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 8992/06.08.2015 г. на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Г. С. Т., в която се иска допълване на постановеното определение № 857 от 05.08.2015 г. по гр. д. № 2103/2015 г. на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение по реда на чл. 288 ГПК, в частта му за разноските. Ответникът по молбата Н. А. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Н. от АК-Д. е изразил становище по нея с писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК, като е възразил че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено и моли същото да бъде намалено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, следното: С определение № 857 от 05.08.2015 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1895 от 11.12.2014 г. и постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение № 127 от 27.01.2015 г., постановени по в.гр.д. № 1636/2014 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 8 състав, по касационна жалба с вх. № 4961/13.02.2015 г. на Н. А. К. от [населено място]. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. Съдът намира, че са налице условията на чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение в частта му за разноските. Молителят [фирма] - ответник по касационната жалба е депозирал писмен отговор по чл. 287 ГПК, към който е представил договор за осъществяване на правна защита и съдействие за адвокат А. Д., списък на разноските по чл. 80 ГПК и банков документ, удостоверяващ плащането. След осъществяване на процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е поискала да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за адвокат до минимално определения размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая заплатеното възнаграждение за един адвокат в размер на 6 000,00 лева, действително се явява прекомерно високо, предвид липсата на висока фактическа и правна сложност на делото, поради което следва да бъде намалено съобразно размер, съответстващ на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото оказаната защита се е състояла само в изготвяне на отговор на касационна жалба, без явяване в съдебно заседание, този размер следва да бъде съобразен и с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1, съгласно която, за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер 75 % от възнаграждението по чл. 7 или чл. 8, но не по-малко от 500 лв. При тези данни, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че е налице основание за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските и молбата като основателна, следва да бъде уважена до размер, съответстващ на минималния размер, установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно за сумата от 3 772, 50 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,