Определение № 1248 от 04.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5050/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. О. чрез пълномощника си адв. Н. К. срещу решение №191 от 24.04.2014 по гр.д. № 228/2014г на Окръжен съд –Русе, с което е потвърдено решение №2163 от 18.12.2013г .2013г на Русенски РС, в спор по чл. 127 ал.2 СК е определено малолетното дете да живее при майка си ,на която съдът е предоставил и родителските права при режим на лични контакти с бащата, сега касатор. В приложеното към жалбата изложение правен въпрос не е формулиран извън теза, че разбиранията за майката като по- пригоден биологически родител са тривиални и недостатъчно съдилищата обсъждат близостта по полова принадлежност Синът играе повече с бащата, по „ мъжка” линия ,дъщерята предпочита забавата с куклите .В настоящия случай момчето е привързано повече към бащата по тази линия и затова се касае за законов въпрос, за развитие на правото. Цитиран е законовият текст на всички основания по чл. 280 ал.1 ГПК. Отговор не е постъпил След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението не се формулира правен въпрос, не е отговорено на общо изискване към изложението от съдържателна страна. Формулирането на правен въпрос е условие, без което не може да се даде и съдържателна обосновка на конкретните посочени в закона основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 -3 ГПК, които защитата единствено е цитирала като текст. Общия и единствен довод, че не трябва майката да се смята за биологически по-пригодна като родител в конкретния случай, не представлява правен въпрос, а и доводът няма връзка с решаващото съображение на съда, оценил на първо място родителските качества на двамата, с оглед поведението им. По делото е отчетено и изтъкнато укоримо поведение на бащата, който макар по отношение на детето да се проявява като активен и грижовен родител, е възпрепятствал контактите с майката. От съда решаващо е било оценявано както полагането на нужни грижи, така и проявените възпитателски качества, които са част от родителския капацитет. Върховен касационен съд не приема общите и лишени от връзка с решаващо преценени по делото обстоятелства съображения,че практиката на ВКС следва да се осъвремени, като при определяне на по- пригодния да упражнява родителските права се отдаде значение на критерий кой от двамата родители е по-желан от детето като партньор в игрите му. Воден от горното ,Върховният касационен съд, ІІІ г.о.