Определение № 60531 от 03.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 343/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Н. Н., Ф. Н. Н. и А. Н. Н. срещу решение №260032 от 14.10.2020г., постановено по в.т.д.№320/2020г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение №672/06.12.2019г. по т.д. №287/2019г. на Пловдивски окръжен съд.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, потвърждаващо решението на Пловдивски ОС, с което са отхвърлени изцяло предявените от М. Н., Ф. Н. и А. Н. искове за осъждането на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на ищците по 50 000лв. на всяка една от тях, представляващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат им Р. Накво Н., е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и на разясненията, дадени с ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, съдът неправилно е приел, че ищците не са легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди като се излагат доводи, че от доказателствата по делото се установява, че между тях и починалия им брат, е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, обуславящи вреди, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Сочи се също, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и не е обсъдил всички доводи на страните, което е довело до постановяването на необоснован съдебен акт. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на исковете в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2015г., както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1 т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Извън твърдението за „очевидна неправилност“ на решението, в изложението са формулирани следните 14 правни въпроса:

1. „При претенция за обезщетение на неимуществени вреди при смърт на близък, налице ли е изискване да бъде доказано, че между претендиращия обезщетение и починалото лице са съществували отношения, идентични на тези с лицата от най-близкия кръг роднини?“;

2. „Критерий ли е наличието на връзка, идентична с тази на роднините от най-близкия наследствен кръг - родители, деца, съпруг, за да се приеме, че между претендиращия обезщетение и починалото лице е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на Тълкувателно решение №1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС по т.д.№ 1 / 2016г.?“;

3. „Необходимо ли е, за да се установи, че е налице трайна и дълбока емоционална връзка между починалия и увреденото лице, да се докаже по делото, че е налице връзка, идентична с тази на роднините от най-близкия наследствен кръг-родители, деца, съпруг?“;

4. „Следва ли да се приеме, че връзката между починалото лице и претендиращия обезщетение е по-силна от нормално присъщата за съответната родствена връзка по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС по т.д.№1/2016г.. единствено ако може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица. подлежащи на обезщетение?“;

5. „Според Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. на ОСГТНК на ВКС по т.д.№1/2016г., какви следва да бъдат близките отношения между починалото лице и претендиращия обезщетение - идентични с тези на роднини от най-близкия наследствен кръг - родители, деца, съпруг или сходни на тях?“;

6. „Следва ли да се приеме за установена приетата от първоинстанционния съд доказана особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, при липса на събрани нови факти и доказателствата по делото във въззивна инстанция?“;

7. „Противоречието на въззивното решение с решението на първоинстанционния съд, в частта в която е прието, че е налице особено близка житейска връзка, основание ли е за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280. ал. 1,т.3 ГПК?“;

8. „При проведено пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания, следва ли въззивната инстанция да прецени единствено отделни факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване принципа на справедливост или следва да разглежда отново наличието на обстоятелства за уважаване на исковата претенция?“;

9. „Какви са по интензитет и времетраене нормално присъщите морални болки и страдания на преживелия родственик при настъпила смъртта на негов брат/ сестра, респективно баба/ дядо?“;

10. „Какви са по интензитет и времетраене моралните болки и страдания на легитимирания да получи застрахователно обезщетение, в резултат на смъртта на негов брат/ сестра, респективно баба/ дядо?“;

11. „Какъв е критерият, по който може да се определи, че съществува изключителната връзка между брат/ сестра, респективно баба/дядо и починалия, която да се отклонява от нормалната между такива родственици?“.

Твърди се, че горните 11 въпроса са решени в противоречие с постановките в с ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, а също така, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

12. „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?“;

13. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства относно наличието на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, като предпоставка за определяне принадлежността на лицето към кръга на правоимащите да претендират обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък?“;

14. „За да се гарантира правилното приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС по т.д.№1/2016г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, като ги преценява адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка на значението на всяко от обстоятелствата, а не само формално да се изброят фактите?“.

Сочи се, че последните 3 въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №3/15.03.2016г. по гр.д.№ 2526/2015г., III г. о.; решение №548/06.12.2010г. по гр.д.№1119/2009г., III г. о.; решение №37/29.03.2012г. по гр.д.№241/2011г., I г.о.; решение №331/4.07.2011 г. по гр.д.№1649/2010г., IV г.о.; решение № 36/24.03.2014г. по т.д.№2366/2013г. II т. о; решение №69/23.07.2014г. по т.д.№1874/2013г., I т. о. и решение №126 от 18.10.2019г. по т.д.№1785/2018г., II т. о.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, в който се твърди, че не са налице поддържаните от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение №672/06.12.2019г. по т.д. №287/2019г. на Пловдивски окръжен съд., с което са отхвърлени изцяло предявените на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) искове от М. Н., Ф. Н. и А. Н. за осъждането на ответника ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на ищците по 50 000лв. на всяка една от тях, представляващо обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат им Р. Н. Н., настъпила при ПТП, станало на 24.08.2015г., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2015г.

Препращайки към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК и съобразявайки се влязлата в сила присъда по н.о.х.д. №1173/2016г. на Пловдивски ОС, въззивният състав е приел за установено, че в резултат ПТП на 24.08.2015г. станало в [населено място], на бул.“М.-Юг“, по вина на застрахования при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ Ерол И. М. като водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК [рег.номер на МПС], е била причинена смъртта на пешеходеца Р. Н. Н. - брат на ищците М. Н. Н., Ф. Н. Н. и А. НасковаНиколова.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) поради липсата на активна материалноправна легитимация на ищците да претендират обезщетение за вреди от смъртта на брат им, въззивният състав е обсъдил показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели. Посочил е, че от показанията на разпитаната в съдебното заседание от 06.11.2019г. свидетелка С. Ж. Г., съседка на ищците, се установява, че домакинствата на ищците и починалия при катастрофата техен брат Р. Н. са обитавали една къща, след като Р. се е оженил преди повече от 15 години. Сестрите са живеели на втория етаж, а брат им – на първия заедно със съпругата и детето си, като само ишцата Ф. Н. е живеела със семейството си в [населено място]. Отношенията между ищците и починалия им брат са били „много добри“ – когато е имало празник са били винаги заедно. Р. Н. е помагал на сестрите си, пазарувал е, не само за своето семейство, а за всички, плащал е „тока на цялата къща“. Съдът е отразил, че сестрите са приели тежко смъртта на брат им, настъпила след смъртта на майка им, починала през 2013г. Въззивният състав е посочил, че от показанията на свидетелката М. Н. Б. също съседка, се установяват много добрите отношения между трите сестри и брат им, които били задружно семейство. Сестрите тежко понесли смъртта на брат им, били тъжни, плачели, казвали, че им е трудно и вече няма кой да им помага. Съдът е акцентирал и върху показанията на свидетеля К. Г. К., също съсед, според които ищците и брат им са били задружни, събирали са се в двора на къщата и често са обядвали и вечеряли заедно.

На базата на така установената фактическа обстановка въззивният съд (аналогично на първата инстанция) е приел, че не са установени условията за уважаване на исковете, съобразно задължителните критерии, приети с ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Според съда са съществуващите добри и много близки отношения между трите млади жени и по-големия им брат. Подчертано е, че фактът, че починалия брат и семейството му са живеели с две от сестрите в една къща и че Р. Н. е плащал общите битови сметки, не са изключение, което да обоснове конкретното в случая разширяване на обхвата на имащите право на обезщетение, определен с Постановления №4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на Върховния съд. Въззивният състав е подчертал, че в случая липсва установяване, че смъртта на брат им е причинила – на всяка от трите сестри поотделно – такива морални болки и страдания, които по интензитет и времетраене са надхвърляли обичайно присъщите за родствената им връзка.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Нито един от поставените от касаторите 11 правни въпроса (посочени по-горе като въпроси от №1 до №11 включително) не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Въпросите се отнасят до един общ въпрос, а именно: „ При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление №4 от 25.V.1961 г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. и как следва те да бъдат установени?“, не са решени от въззивният състав в противоречие с разясненията, дадени с ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС:

С ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление №2/1984г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в постановления №4/61г. и №5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци и внуци (както и братя/сестри); В традиционните за българското общество семейни отношения бабите/дядовците и внуците и братя/сестри са част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.

Изложените мотиви към тълкувателното решение разкриват ясно идеята, от която се е ръководило общото събрание на съдиите от трите колегии на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение - да се признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961г. и 1969г.), в частност на братята и сестрите. Независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в полза на брата или сестрата е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите, възприети в тълк. решение по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно постановления №4/1961г. и №5/1969г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между братя и сестри морални болки и страдания.

Приемайки, че по делото не са доказани конкретни житейски обстоятелства, обуславящи създаването на такава особена духовна и емоционална близост между трите сестри и починалия им брат, обуславяща болки и страдания, надхвърлящи по интенцитет и продължителност нормално присъщите за отношенията между братя и сестри морални болки и страдания, които да пораждат основание за включване на ищците по изключение в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. Н., (независимо, че съдът е приел за установена силната привързаност между тях), въззивният състав не се е отклонил от задължителната практика на ВКС, създадена ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Доколкото отговор на въпросите на касатора от №1 до №11 е даден в тълкувателното решение, в случая не е налице и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касация.

Не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поставените от касаторите три процесуалноправни въпроса (посочени по-горе като въпроси от №12 до №14 включително), относими към задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти; да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?“, да ги преценява адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка на значението на всяко от обстоятелствата. Въззивният състав е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а именно - показанията на разпитаните свидетели, относими за преценката дали привързаността между ищците и починалия им брат е била толкова силна, че смъртта му да е причинила на ищците морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, като съдът не е отхвърлил нито едно от събраните по делото доказателствата. Несъгласието на касаторите с извода на съда, че в случая че не са доказани условията, посочени в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, за определяне на ищците като лица, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на брат им, по своята правна същност представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. В случая меродавно за липсата на основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК с оглед поставените въпроси от №12 до №14 е обстоятелството, че съдът е обсъдил всички релевантни за спора доказателства и факти в контекста на доводите и възраженията на страните по делото.

Обжалваното решение не е „очевидно неправилно“ по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК като предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като изводите на въззивния съд относно липсата в конкретния случай на изискванията, съобразно постановките в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, за включване на ищците по изключение в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществни вреди от смъртта на брат им, не са нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,