Определение № 4735 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2092/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационни жалби срещу решение № 1538 от 29.12.2025 г. по в. гр. д. № 1507/2025 г. на АС – София, в частта му с което е уважен частично иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно наказателно преследване и е отхвърлен същия иск до пълния му предявен размер. Жалбоподателят - Прокуратура на Република България, действаща чрез прокурор при АП - София, в жалбата си излага доводи за наличие на основания за допускане на касационното обжалване в частта му, с която искът за присъждане обезщетение за неимукествени вреди от незаконно наказателно преследване е уважен. Излага съображения и за неправилност на въззивното решение. Жалбоподателят – П. Н. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск по чл.2 ЗОДОВ. Излагат съображения и за неправилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение, съдът като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на П. Н. В. сума в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата в размер на 12 000 имуществени вреди причинени от воденото срещу ищеца и прекратено досъдебно производство по ДП № 28 - C/2020 г. по описа на Военно окръжна прокуратура - София, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 19.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в частта му над 100 000 лв. до предявения размер от 500 000 лв. В частта, относно присъденото обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконното наказателно преследване, въззивното решение като необжалвано е влязло в законна сила. За да постанови решението си въззивният съд е приел за установено, че ищецът е работил в ДА „Разузнаване“ (ДАР) на длъжност директор на оперативно-техничесска дирекция, до началото на 2020 г. Установено е, че с постановление от 16.06.2020 г. на военни следователи във Военноокръжна прокуратура София ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че от м. октомври 2019 г. подбудил А. Г. З. - директор на дирекция „Картотека и архив“ в ДАР, да разгласи информация, представляваща държавна тайна, като я склонил да му предаде и приел от нея папка с документи, съдържащи класифицирана информация престъпление по чл. 357 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 НК. Установено е, че ищецът е обвинен, че в съучастие като съизвършител с А. Г. З., е направил опит да разгласи пред неустановени лица информация, представляваща държавна тайна, която била поверена на З. по служба, като изготвил копия от предадените му документи, съдържащи класифицирана информация - престъпление по чл. 357 ал. 2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК. Посочено е, че с постановление от 16.06.2020 г. на прокурор във Военноокръжна прокуратура ищецът е бил задържан за 72 часа до довеждането му пред съда, а впоследствие по искане на прокурор във ВОП от 17.06.2020 г., с определение от същата дата по ЧНД № 91/2020 г. Софийският военен съд взел на ищеца в качеството му на обвиняем мярка за неотклонение „задържане под стража“. По жалба на защитника на обвиняемия, с определение № 18 от 24.06.2020 г. по ЧНД № 022/2020 г. Военноапелативният съд отменил определението на ВС - София и вместо това взел на обвиняемия мярка за неотклонение „домашен арест“, която е действала до 08.10.2020 г., когато с влязло в сила определение на ВС – София, мярката за неотклонение била изменена в „парична гаранция“ в размер на 5000 лева. Впоследствие ищецът е бил привличен като обвиняем с постановление от 10.02.2023 г., с което деянието било квалифицирано от разследващите като шпионство престъпление по чл. 104 ал. 1 предл. 2 НК. Установено е, че на 30.08.2023 г. от Военноокръжна прокуратура/ВОП/ срещу ищеца и лицето А. Д. З. бил внесен обвинителен акт по обвинения в престъпление по чл. 104 ал. 1 предл. 2 вр. чл. 20 ал. 2 НК - за ищеца В. и вр. чл. 20 ал. 4 НК - за А. З. и по този обвинителен акт било образувано НОХД № 87/2023 г. на Софийски военен съд, по което е насрочено разпоредително заседание за 23.11.2023 г. Констатирано е, че в разпоредителното заседание член на съдебния състав си е направил самоотвод, който бил приет от състава на съда. Поради невъзможност да се образува съдебен състав, с определение № п573 от 13.12.2023 г. по ЧНД № 1085/2023 г., ВКС, I н.о. изпратил делото по подсъдност на Пловдивския военен съд/ПВС/, където е образувано НОХД № 236/2023 г. Установено е, че с разпореждане № 18 от 24.01.2024 г. на ПВС, делото било насрочено в разпоредително заседание за 13.02.2024 г. В заседание на 13.02.2024 г. по възражение на защитата за невръчване на обвинителния акт, съдът не е дал ход на делото и го отложил за 13.03.2024 г. С определение, постановено в заседание на 13.03.2023 г., състав на Пловдивски военен съд е прекратил съдебното производство и е върнат делото на ВОП София за упражняване правомощията на прокурора по чл. 35 НПК при определяне на компетентния орган. С постановление от 15.04.2024 г. прокурор във ВОП София прекратил досъдебното производство и отменил взетата на обвиняемия В. мярка за неотклонение. Постановлението е влязло в сила на 17.06.2024 г. с произнасянето на Военноапелативния съд по ЧНД № 36/2024 г. По делото са представени разпечатки от интернет изданията и съобщение на Военно окръжна прокуратура, в които е сведена информация относно образуваното досъдебно производство, в които е са изписани инициалите „П.В.“. За да постанови решението си и определи размера на заместващото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, претърпени от него в следствие на незаконосъобразно обвинение, е взето предвид, че наказателното производството не е извън разумния срок, доколкото производството е продължило около 4 години, който е приет за несъразмерен. Съобразени са и наложените на ищеца мерки за неотклонение (първоначално е наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 8 дни, която впоследствие променената в по – лека мярка за неотклонение „домашен арест“ за срок от 24.06.2020 г. до 08.10.2020 г., която също е променена на „парична гаранция“). Съдът е взел предвид: настъпилите последици в личния и професионалния живот на ищеца, психическото му състояние, изолирането му, негативните последици, свързани с членове на семейството му, с приятелите му. Съдът е приел, че размера на заместващото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство по което е оправдан е в размер на 100 000 лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е уважен. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят - Прокуратурата на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта, за задължението на съда да мотивира и обоснове всички свои изводи свързани с определяне обезщетението по чл. 52 ЗЗД и за критериите, които следва да бъдат съобразени с оглед съдържанието на понятието "справедливост" при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, както и за необходимостта да се съобразят особеностите на всеки конкретен случай и само при наличие на причинна връзка между незаконното наказателно преследване и имуществените вреди да са присъжда обезщетение за последните. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят П. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът следва ли да извърши цялостна и индивидуализирана преценка на всички конкретни последици от незаконното наказателно преследване, включително интензитета, продължителността, отражението върху личния, професионалния и обществения живот на ищеца, като не е допустимо обезщетението да бъде определено чрез формално съобразяване на ограничен кръг обстоятелства, водещо до значително занижаване на размера; допустимо ли е при иск по чл. 2 ЗОДОВ съдът да изисква строго и детайлно доказване на всеки елемент от неимуществените вреди, или тези вреди следва да се презумират от самия факт на незаконното наказателно преследване, като размерът им се определя по справедливост въз основа на конкретните обстоятелства по делото; ледва ли присъденият размер на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ да бъде съразмерен на действителния интензитет и продължителност на незаконното наказателно преследване, включително на общественото отражение и накърняването на личния и професионалния авторитет на ищеца, или е допустимо присъждане на значително по-нисък размер, който не осигурява пълно обезщетяване? Позовава се на практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. чл. 2, ал.,1 т.3 ЗОДОВ. С оглед установените факти по делото настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените и от двамата жалбоподатели въпроси относими към преценката на обстоятелствата, които са от значение при определяне размера на претърпени неимуществени вреди от незаконнно наказателно преследване на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът