Определение № 164 от 23.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7180/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 1252/ 27.06.2014 г. по гр. д. № 1209/ 2014 г. в частта, с която Пловдивски окръжен съд отменя решение № 3429/ 29.09.2012 г. по гр. д. № 7622/ 2011 г. на Пловдивски районен съд и по иска на С. А. Н. осъжда [фирма] на основание чл. 109 ЗС да премахне електрически стълб, поддържащ електропровод ниско напрежение в имот № 000038-полски път в землището на [населено място], общ. Р., обл. П..

Недоволен от решението е ответникът [фирма], който го обжалва с искане касационното обжалване да бъде допуснато при допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните материалноправни въпроси:

1. Представлява ли енергийният обект – въздушна линия ниско напрежение - строеж по смисъла на ЗТСУ (отм) и в този смисъл необходимо ли е за изградените до влизане в сила на ЗЕЕЕ (отм) линейни енергийни обекти от този вид да са строени по издадени от техническите власти строителни книжа, за да са законно построени? и

2. Включват ли се в приложното поле на чл. 181, ал. 1 ППЗТСУ (отм) обектите, представляващи движими вещи и третирани като такива при изграждането им в режим на държавна собственост (напр. въздушна линия ниско напрежение)?

К. счита, че поставените въпроси обуславят изводите на въззивния съд в осъдителното решение. По същество намира, че е постановено в нарушение на материалния закон (чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм) и чл. 181, ал. 1 ППЗТСУ). Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация С. А. Н. възразява по искането за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационен контрол. Намира, че неговата правилност, е пречката за това.

Настоящият състав на Върховният касационен съд констатира, че въззивното решение е постановено по гражданско дело по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС, третиран като неоценяем и касационната жалба е от ответника. Следователно тя има допустим предмет и изхожда от легитимирана страна. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК. Въпреки изложеното, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Постановено е при условията на чл. 294 ГПК. Въззивната инстанция е уважила иска по чл. 109 ЗС, зачитайки задължителните указания в приложението на материалния закон, дадени от Върховния касационен съд в решение № 312/ 10.04.2014 г. по гр. д. № 4055/ 2013 г. при отмяната на първото въззивно решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав (чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК). В отменителното решение касационната инстанция е приела, че на основание реституция по ЗСПЗЗ ищецът (сега ответник по касация) е собственик на имота, в който се намира енергийният обект. За преценката дали ответникът (сега касатор) е предприел неоснователно действие, което пречи на собствеността или такава пречка няма поради учредено ex lege сервитутно право чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм), има значение дали за енергийният обект е определена строителна линия въз основа на работен проект и разрешение за строеж (чл. 181, ал. 1 ППЗСТУ отм). Същото становище в приложението на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм) е възприето в решение № 20/ 12.04.2010 г. по гр. д. № 3514/ 2008 г. на ВКС, ГК, ІІІ-то ГО и в решение № 454/ 14.12.2012 г. по гр. д. № 467/ 2012 г. на ВКС, ГК, І-во ГО.

В. съд е уважил негаторния иск поради това, че процесният енергиен обект – въздушна линия ниско напрежение – е изграден в нарушение на изискванията на чл. 181, ал. 1 ППЗТСУ. Това означава, че в полза на касатора не е възниквало сервитутното право и той няма право да влиза в имота на ответника по касация и да извършва дейности по и за енергийното съоръжение.

Настоящият касационен състав намира, че изводите на въззивния съд са съответни на неговите задължения, произтичащи от чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК. При новото разглеждане на делото той е бил длъжен и е тълкувал чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм) и чл. 181, ал. 1 ППЗТСУ в съответствие с указанията на касационната инстанция в отменителното решение. Тези указания продължават практиката на ВКС и в други решения по чл. 290 ГПК. Настоящият състав я намира за правилна. Изложеното изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.

При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора остават разноските, които е направил за този етап на исковото производство.

При тези мотиви, съдът