Определение № 3414 от 16.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1689/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Прометрикс“ООД срещу решение № 231/09.04.2024 г. по в.т.д. № 955/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 260107/01.03.2023 г. по т. д. № 1950/2020 г., СГС в частта, с която е признато за установено, че „ПРОМЕТРИКС“ ООД е нарушило авторското право на „Джунти психометрикс България“ ООД, чрез неправомерно използване на българските адаптирани версии на тестовете WISC-IV, Conners 3 rd Edition, CARS 2, DP-3, MMPI-2, MMPI-А,TEMAS чрез: възпроизвеждане на произведенията чрез дигитална имплементация на тестове в онлайн системата EXAMINEA, както и чрез възпроизвеждане на произведенията или части от тях в образователни материали; предлагане по безжичен път на достъп на неограничен брой лица до произведенията или до част от тях по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от индивидуално избрани място и време, извършено чрез включване на тестовете в публичното пространство и е осъдено да преустанови нарушаването на авторските права, чрез неправомерното използване на българските адаптирани версии на тестовете WISCIV, Conners 3 rd Edition, CARS 2, DP-3, MMPI-2, TEMAS чрез онлайн системата EXAMINEA; осъдено е да разгласи за собствена сметка диспозитива на решението в два всекидневника – вестник „Сега“ и вестник „Телеграф“, както и по телевизионен канал „БНТ 2“, излъчван по Българска национална телевизия в часовия диапазон 17:30 – 19:30 ч.; осъдено е да заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат нарушаването на авторските му права чрез неправомерното използване на българските адаптирани версии на тестовете WISCIV, Conners 3 rd Edition, CARS 2, DP-3, MMPI-2, TEMAS чрез онлайн системата EXAMINEA, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 9719 лева - съдебни разноски. Касаторът поддържа, че въззивното решение в атакуваните от тях части е неправилно и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявените искове са с правно основание чл.95б, ал.1, т.1, т.2 и т.6 ЗАПСП и чл.95 ЗАПСП. Изложил е съображения, че авторското право възниква в пределите на държавата, в която е създадено, като възникването, прекратяването и обемът на това право се регламентират съгласно законите на тази държава. В тази насока е разгледал разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗАПСП, в която е предвидено, че когато този закон се прилага за произведения, създадени от граждани на чужди държави, или за произведения, които са били публикувани за пръв път в чужбина, носителят на авторското право се определя по съответния чуждестранен закон. Приложимото материално право по отношение на правните последици от нарушението, когато е налице нарушение е правото на държавата, в която е извършено то, в случая българското право-ЗАПСП. Обсъдил е според чл. 3, ал. 1 ЗАПСП обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Посочил е, че в нормата е направено изброяване на видовете произведения, които представляват обект на защита от ЗАПСП, като конкретните, за които се търси защита попадат в обхвата на ЗАПСП. Според САС спорът е бил съсредоточен върху това дали ищецът е носител на правото на иск за нарушаване на авторските права върху произведенията, тъй като то принадлежи на дружеството лицензодател, с твърдения, че носителите на авторското право върху оригиналните произведения са отстъпили на ищеца правото да използва английските текстове по посочените в договорите начини, като направи превод на български език на оригиналните произведения, т.е. отстъпено е правото по чл.18, ал.2, т.7 ЗАПСП да извърши превод на произведенията на друг език. Изрично е акцентирал, че предмет на спора е нарушение на авторските права върху преводите/адаптациите на психологическите тестове на български език, които съгласно чл.3, ал.2, т.1 ЗАПСП са самостоятелни произведения, различни от оригиналните текстове на английски език. Съгласно разпоредбата на чл.9 ЗАПСП авторското право принадлежи на лицата, които са направили превода – т.е. на авторите на съответния превод. САС е счел, че според чл.95б, ал.1, т.1 ЗАПСП, когато произведение, обекти по чл.72 или база данни по глава единадесета „а“ от закона се използват в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване може да иска по съдебен ред установяване факта на нарушението. Предвид което е намерил, че ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е лице, носител на правото или е лице, на което е отстъпено изключително право на ползване на авторското право от създателя на посоченото от него произведение, както и факта на нарушението /използване от страна на ответника по смисъла на чл.18, ал.1 и ал.2 ЗАПСП по описания в исковата молба начин и време на извършване. Изложил е, че страните не спорят, че лицензодателите по договорите, от които ищецът черпи правата си са носители на авторските права върху произведенията в първоначалния им вид, както и, че по силата на договорите на ищеца е предоставено изключително право на ползване на авторското право от създателя на посоченото от него произведение, съдът намира, че ищецът е активно легитимиран да предяви исковете. Разгледал е възражението на ответника по исковете, че предмет на спора е нарушение на авторските права върху преводите, които самостоятелни произведения, различни от оригиналните текстове на английски език, като авторското право принадлежи на лицата, които са направили превода. САС е посочил, че е било направено правоизключващо възражение, което е в тежест на ответника да бъде установено. Въззивната инстанция е посочила, че не се спори, че ищецът е организирал превода на български език и адаптацията на произведенията, поради което той е автор на това произведение, освен ако не е уговорено друго. От представените договори САС е установил, че авторите, имащи качеството лицензодатели по договора изрично са уговорили с ищеца, че правото на интелектуална собственост, включително и върху преведената версия остава за лицензодателя, като той предоставя право на ползване на ищеца – дал е пример с чл.2.2. от договора с Ен Си Ес Пиърсън Инк., в който е посочено, че Пиърсън е притежател на всички правомощия, права и законни интереси по отношение на местните публикации, с изключение на изрично предвидените по договора. Местните публикации се считат за „служебни произведения“ /Works made for hire/ за Пиърсън, както е дефинирано в американския закон за авторското право. Със споразумението местният издател предоставя и прехвърля на Пиърсън всички права на интелектуална собственост, които може да има или придобива в бъдеще във връзка с местните публикации. С изключение на лиценза, изрично предоставен съгласно договора, Пиърсън не предоставя право на собственост на или върху местната публикация на местния издател. Изключителните права за собственост във връзка с и върху местните публикации са запазени единствено за Пиърсън. В чл.2.3. от договора е посочено, че в случай, че местният издател сключи договор с изпълнител за превод и адаптиране на тестовете или създаване на част от местната публикация, последното се извършва в съответствие с писменото споразумение, което предвижда, че работата, извършена от изпълнителите е „служебно произведение“ за Пиърсън, както е дефинирано в американския закон за авторско право, в максимално допустимата степен. Преводачът може да бъде обозначен на кориците на преведените тестове, но не и като „Автор“ на преведените тестове. Предвид изложеното САС е заключил, че авторското право върху преведените на български език произведения принадлежи на праводателите на ищеца, по силата на сключените договори, като съгласно същите, на ищеца е предоставено право на ползване, което обуславя активната му легитимация да предявява искове за защита на нарушени авторски права. По смисъла на чл.18, ал.2, т.1 и т.2 ЗАПСП нарушение е използването на произведението без съгласието на автора, като нарушение е възпроизвеждането на произведението или разпространението сред неограничен брой лица. По факта на нарушението, САС е констатирал, че ищецът е твърдял, че съхраняването на произведенията в електронен вид, като част от платформата Examinea е „възпроизвеждане“ по смисъла на пар.2, т.3 ЗАПСП. Според въззивната инстанция „възпроизвеждане на произведение“ е включително и запаметяването под цифрова форма в електронен носител. Предлагането по безжичен път на достъп до неограничен брой лица до произведението или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, чрез онлайн платформата е използване по смисъла на чл.18, ал.2, т.10 ЗАПСП. Решаващият състав е посочил, че касаторът не е оспорвал представянето на тестовете, както и създаването на платформата examinea, но е твърдял, че предлаганата услуга е ограничена до генериране на доклади на базата на въведени данни от обучен специалист за дадени отговори в закупения екземпляр от теста на хартиен носител. Оспорвал е процеса на автоматизирана обработка на данни да се включва в обхвата на авторското право. Твърдял е, че са закупени тестове, които са използвани за генериране на данни. САС се е позовал на заключението на СТЕ, което е установило, че предлаганата услуга в платформата е използване по смисъла на чл.18, ал.2 ЗАПСП, тъй като в Examinea са възпроизведени българските адаптации на рейтингова скала за оценка на хиперактивността Conners 3rd Edition, рейтинг скала за оценка на детския аутизъм CARS 2, рейтинг скала за оценка на детското развитие DP-3, минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-2, MMPI-A. Examinea дава възможност да се попълват въпросниците, които са част от произведенията, като начините за попълване са два – чрез въвеждане на данни в матрица за отговори или чрез отговори въпрос по въпрос директно в платформата. Платформата дава възможност за попълване на тестове, преглед и генериране на доклади от тях, включително разглежданите по делото Conners 3rd Edition, рейтинг скала за оценка на детския аутизъм CARS 2, рейтинг скала за оценка на детското развитие DP-3, минесотски многофакторен личностен въпросник MMPI-2, MMPI-A. Няма данни да се назначават скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV и проективната методика, предназначена за изследване на деца ТЕМАS. Тези тестове не могат да се обработват електронно поради спецификата им. Кредитирал е заключението на ССЕ, като обективно и компетентно дадено и въз основа не него е направил извод, че от българската адаптация на скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV, през 2020 година са продадени печатни материали на обща стойност 6271,99 лева с ДДС. Поради което е намерил, че касаторът е осъществявал възпроизвеждане по смисъла на ЗАПСП на произведението без съгласието на лицето, което има изключителното право на ползване, което съставлява нарушение по смисъла на ЗАПСП. Счел е за недоказано твърдяното закупуване на тестове, тъй като представеният договор за сътрудничество между ответника и фондация „Хестия“ е непротивопоставим на ищеца, тъй като същият има качеството трето лице и договорът нямат достоверна дата. САС е посочил, че представените справки за заплатени възнаграждения по договорите, изходящи от управителя З. установяват продажба на два комплекта тестове „скала за интелигентност на Уекслер WISC-IV“, което разколебава достоверността на твърдените продажби. Предвид факта на осъществяване на нарушението, исковете по чл.95б, ал.1 и ал.2 ЗАПСП за установяване факта на нарушението, както и тези за преустановяване на нарушението според съда се явяват основателни. Намерил е за основателни и исковете за разгласяване на нарушението, чрез разгласяването му в два всекидневника и по телевизионен канал, тъй като чрез този иск се защитава отново авторското право, чрез информирането на неограничен кръг лица кой е действителният носител на правата върху потребяваните от тях произведения. По иска за заплащане на обезщетение е съобразил, че в нормата на чл.95, ал.2 ЗАПСП е предвидено, че обезщетение се дължи за всички вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от нарушението. От заключението по основната ССЕ САС е констатирал, че касаторът е извършил продажби на стойност по-големи от тази сума, поради което е намерил, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен. Изложил е съображения, че е налице пряка причинна връзка между нарушението и претърпените вреди, тъй като при извършване на тези продажби от ищеца, те биха увеличили неговото имущество. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ По кой национален закон се определя авторът на превод, направен от физическо лице – български гражданин, когато носителят на авторските права върху оригиналното произведение е чуждестранно лице, което е отстъпило на местно дружество правото да направи превод, и кое от посочените лица е автор на превода?; 2/ Може ли ищецът да черпи изключителни права върху превод на произведение, единствено от лицензионен договор, с който му се отстъпва право да направи такъв превод; и когато върху оригинала или екземпляр на конкретен превод е посочено име на физическо лице – преводач, необходимо ли да се доказва наличието на трудово, служебно правоотношение между дружеството и физическото лице преводач, или следва да се приеме, че отстъпването на правото на превод автоматично се трансформира в изключително право върху всеки превод на оригиналното произведение?; 3/за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи, възражения и оплаквания във въззивната жалба и доказателствата, както и за необходимото съдържание на въззивното решение. Въвеждат се следните допълнителни основания за допускане на касационно обжалване: по първи и втори въпрос - на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по трети въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС / ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/ и практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК /решения по гр.д. № 2023/2021 г. на ВКС, IV г.о., по т.д.№ 1349/2021 г. на ВКС, II т.о. и др./. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира следното: Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Всички поставени правни въпроси са свързани и касаят доводите на касатора относно приложимите правила за определяне носителя на авторското право върху превод, в която връзка според касатора САС не е разгледал направените в отговора на исковата молба и във въззивната жалба възражения за извършването на преводи по възлагане от ищеца, съответно за отстъпване от авторите на преводите на ищеца правото за тяхното използване; че ищецът не е носител на изключителни права върху оригиналните произведения, като в част от лицензионните договори изрично се изключва легитимацията му да предявява искове във връзка с оригиналните произведения или техни преводи. Следва да се съобрази задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното в изложението ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС в решенията по чл.290 ГПК, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. Също така е необходимо да се отчете и константната практика на ВКС /напр. решение № 129/29.06.2015 г. по гр.д. № 7040/2014 г. на ВКС, III г.о./, че характерна особеност на въззивното производство е ограничената възможност за попълване на делото с нови факти и доказателства, като ответникът съгласно чл.131, ал.2, т.5 ГПК е длъжен с отговора на исковата молба да посочи всички свои възражения срещу иска и обстоятелствата, на които той се основава. След този срок той губи правото да прави възражения, основани на факти, съществуващи и известни нему към този момент. Пред въззивния съд страните не могат да твърдят нови факти, да правят нови възражения и да представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в хода на първоинстанционното производство. Гореизложеното налага извод, че ако ответникът по иска не е навел твърдение за определено обстоятелство в отговора на исковата молба, той не може за пръв път да се позове на него пред въззивния съд. Последният не може да се произнася по факт, на който не са се позовали в преклузивните за това срокове страните по делото пред първата инстанция. В случая възраженията по отговора на исковата молба се заключават единствено до оспорване на активната легитимация на ищеца по предявените искове, поради липса на отстъпено изключително право на използване на произведенията по представените лицензионни договори, като касаторът е дал свое тълкуване на конкретни договорни клаузи и е счел, че според тях изключителното право възниква за лицензодателите. Отделно е възразил за изтичане на срока на действие на договорите. В тази връзка въззивният съд е направил анализ на представените писмени доказателства, като е тълкувал договорните клаузи и е отхвърлил възраженията на касатора. Следователно САС се е произнесъл по редовно въведените доводи на страната. Направени след този срок възражения - дали самият лицензодател – праводател на ищеца, е притежавал и правата върху преводите, не следва да се разглеждат от въззивния съд съобразно цитираната съдебна практика /в този смисъл са изложени и защитни твърдения от ответника по касацията в писмения отговор на касационната жалба/. Поради което и обоснованите с тях прави въпроси не се явяват от значение за изхода от спора. Не е налице хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. В настоящия случай от мотивите на въззивното решение не е видно въведеното от касатора оплакване за прилагане на закона в неговия обратен, противоположен на вложения от законодателя смисъл и за явна необоснованост на акта, поради допуснати груби нарушения на правилата на формалната логика. Поради което ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Предвид изхода от спора в полза на ответника по касацията следва да се присъдят сторените от него разноски за касационна инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 5400лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение