Определение № 1619 от 17.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 799/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „РИВА-ТТС“ ООД, [населено място] срещу решение № 447 от 18.12.2023 г. по в. т. д. № 646/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 206 от 21.06.2023 г. по т. д. № 109/2022 г. на Старозагорския окръжен съд, с което по иска на Б. Г. У. срещу „РИВА-ТТС“ ООД са отменени на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ като незаконосъобразни решенията на общото събрание на съдружниците в ответното дружество, взети в протоколно решение от 14.03.2022 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 827/14.03.2022 г. и нотариално удостоверяване на съдържанието на документа с рег. №828, т. I, акт 63 от 14.03.2022 г. на нотариус Д. Г., рег. № 403 на НК и район на действие – Старозагорски районен съд, както следва: 1. за изключване на Б. Г. У. като съдружник в „РИВА-ТТС” ООД; 2. за освобождаване на Б. Г. У. като управител на дружеството; 3. за поемане на дружествените дялове на изключения съдружник от Т. Г. У. и 4. избиране на Т. Г. У. за управител на дружеството. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. К. жалбоподател излага оплаквания, че съдът в нарушение на правилото на чл. 50 ГПК е връчил препис от исковата молба на адвокат, който не е бил надлежно упълномощен да представлява ответното дружество, и по този начин е ограничил правото на защита на дружеството. Сочи, че с оглед посоченото процесуално нарушение съдът неправилно е отказал да допусне представените от ответника писмени доказателства и поисканите свидетелски показания, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Касаторът моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено. К. жалбоподател поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя въпроса „Задължен ли е съдът по чл. 12, чл. 154, ал. 1 и чл. 235 ГПК при формиране на правните си изводи и фактически констатации да обсъди всички доказателства, доводите и възраженията на страните и разпределението на доказателствената тежест?“ Излага доводи, че въведеният процесуален въпрос е разрешен в противоречие с ППВС № 1/1953 г., ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС – по гр. д. № 1416/2010 г., III г. о., гр. д. № 652/2011 г., II г. о., гр. д. № 241/2011 г., I г. о., гр. д. № 89/2012 г., IV г. о. и т. д. № 213/2012 г., II т. о. Сочи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно поради несъответствието му на събраните по делото доказателства. Ответникът по касация Б. Г. У. изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В обжалваното въззивно решение съставът на Пловдивски апелативен съд е приел за неоснователни доводите на въззивника ответник за нередовно връчване на дружеството на исковата молба и приложените към нея доказателства. Изложил е съображения, че съдебните книжа са връчени на управителя на дружеството Т. Г. на вписания в търговския регистър адрес на управление на търговеца на 15.04.2022 г. С оглед посоченото съдът е споделил извода на първоинстанционния съд, че подаденият от ответника по пощата на 10.05.2022 г. отговор на исковата молба е просрочен. Подчертал е, че именно това са съображенията му да откаже да допусне поисканите от въззивника ответник доказателства. Решаващият състав на въззивния съд е изтъкнал, че ищецът не оспорва факта, че е получил покана за проведеното на 14.03.2022 г. общо събрание на съдружниците и е заявил, че такава му е връчена на датата 28.02.2022 г. и той е присъствал лично на събранието. Въз основа на обективираните в нотариална покана покана за общото събрание, чиито решения са оспорени, и предупреждение за изключването на ищеца като съдружник в ответното дружество, въззивният съд е приел, че обявеният в поканата дневен ред включва само вземане на решение за изключване на съдружника Б. У. на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 - т. 3 ТЗ. Поради това е направил извод, че взетите на извънредното общо събрание на съдружниците в ответното дружество на 14.03.2022 г. решения по т. 2 – т. 4 не са включени в дневния ред на събранието, така както той е обявен в поканата до съдружника ищец, и са основателни твърденията на последния за незаконосъобразността им поради неспазване на реда за свикване на събранието по чл. 139, ал. 1, изр. 2 ТЗ. На следващо място, съдът е счел за частично основателно и твърдението на ищеца за опорочаване на оспореното решение за изключване му като съдружник в дружеството поради неспазване на изискването на чл. 126, ал. 3 ТЗ, тъй като в една част предупреждението за изключване съдържа общи и неконкретизирани твърдения за нарушения на ищеца като дезинтересираност от дейността на дружеството, липса на интерес към финансовото състояние на дружеството, липса на принос за изпълнение на финансовите и други ангажименти на дружеството, липса на инициатива от страна на ищеца и непредприемането на каквито и да било действия с цел осъществяване на предмета на дейност на дружество и реализиране на приходи от него. Съдът е изтъкнал, че при тези общи формулировки на допуснатите нарушения не може да се изпълни предназначението на предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ – да укаже на съдружника, до който е отправено, кои са констатираните му нарушения и във връзка с кои конкретни нарушения ще се предприеме изключването. В обжалваното решение обаче съдът е приел, че в предупреждението се сочат и конкретни действия и бездействия на ищеца, а именно: неизпълнение на решение на общото събрание на съдружниците, взето на 17.08.2021 г., съгласно което ищецът в качеството му на съдружник в ответното дружество е следвало до 31.12.2021 г. да заплати половината от сумата за данъци, такси и лихви към [община]; неплащането на разноски по поддръжката на недвижимите имоти, собственост на дружеството, и по-специално на разходи за електроенергия и вода и възпрепятстване дейността на дружеството, изразяващо се в това, че ищецът е провалил подготвена сделка по отдаване под наем на целия недвижим имот, собственост на ответното дружество, находящ се в [населено място]. С оглед основаването на иска по чл. 74 ТЗ на твърдения, че ищецът не е извършил тези нарушения, въззивният съд е извършил преценка за осъществяването им въз основа на събраните по делото доказателства. Като е съобразил представените от ищеца платежни нареждания от 24.02.2022 г. за заплатени данъци, дължими от ответното дружество на [община] за недвижим имот, собственост на дружеството, съдът е направил извод за опровергаване на соченото в предупреждението за изключване неизпълнение от ищеца на взетото от общото събрание на съдружниците решение от 17.08.2021 г. Изтъкнал е, че по делото ищецът е представил и писмени доказателства за заплатени през 2021 г. и 2022 г. разходи за ел. енергия и вода, начислени на ответното дружество. Съдът е изложил и допълнителен аргумент, че по делото не е доказано на какво основание ищецът е следвало да заплаща разходи, начислени на самото дружество ответник, във връзка с имущество, собственост на дружеството. Решаващият състав е направил заключение, че по делото не е установено и ищецът да е препятствал сключването на договор за наем с трето лице с предмет предоставянето на временното ползване на недвижим имот, собственост на дружеството. Изложил е, че съгласно събраните по делото гласни доказателства до сключването на такъв договор не се е стигнало, тъй като кандидат-наемателят е искал да бъде поставен басейн, но някои от собствениците на апартаменти в сградата са се противопоставили на това. Същевременно е посочено, че дори и да беше установено визираното нарушение, то би съставлявало нарушение на ищеца в качеството му на управител, което не се обхваща от фактическия състав на чл. 126, ал. 3, т. 1 - т. 3 ТЗ и не може да бъде основание за изключването му като съдружник. По тези съображения съдът е формирал извод, че решението на общото събрание на съдружниците в ответното дружество от 14.03.2022 г. за изключване на ищеца като съдружник в ответното дружество е незаконосъобразно, а като последица от това са незаконосъобразни и останалите решения на органа на дружеството. По поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуален въпрос е формирана задължителна и постоянна практика на ВКС. Съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В константната практика на ВКС се приема, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд дължи обсъждане на всички допустими и относими доказателства, ангажирани по делото, при съобразяване въведената с чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствена тежест и допустимите според ГПК доказателствени средства. Съдът основава решението си на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите в мотивите към решението обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. Процесуалният въпрос на касатора е въведен във връзка с доводи, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства относно участието на ищеца Б. У. в ремонта на собствена на дружеството сграда в [населено място] след възникналия в нея през месец май 2021 г. пожар и неправилно е приел за доказано твърдението на Б. У., че е съдействал на дружеството и е извършил ремонт на имота. Въззивното решение действително не обективира преценка от страна на решаващия състав на събраните по делото доказателства досежно осъществения ремонт и лицата, които са го извършили. Неизвършване на преценка на фактическия и доказателствен материал по делото в посочената част от решаващия състав е следствие от становището, че в писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ са конкретизирани само три неизпълнения на задълженията на ищеца като съдружник в ответното дружество, между които не е неучастието му в посочения ремонт. По отношение на неконкретизираните от фактическа страна нарушения съдът общо е счел, че е налице неспазване на изискването на чл. 126, ал. 3 ТЗ, съответно е основателно твърдението на ищеца за процесуална незаконосъобразност на оспореното решение и не е анализирал ангажираните доказателства за осъществяване на нарушения извън надлежно дефинираните от обективна страна. В решението на въззивния съд въобще не е формиран извод дали ищецът е участвал в посочения ремонт. Поради това доводите на касатора, в контекста на които е поставен процесуалният въпрос, не съответстват на решаващите аргументи на съда и не може да се приеме, че е налице отклонение на въззивния съд от задължителната и константна практика на ВКС по въпроса. Това изключва въведените основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Във връзка със заключението на съда за процесуална незаконосъобразност на оспореното решение на общото събрание на съдружниците в ответното ООД в частта досежно неконкретизираните в предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ нарушения касаторът не поставя въпрос, а правилността на това заключение не подлежи на контрол във фазата по селекция на касационните жалби. Настоящият състав намира, че не се е осъществило и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените пороци. Това следва и от аргументирането на тезата на касатора за очевидна неправилност с доводи, че събраните по делото доказателства категорично оборват твърденията на ищеца, че е участвал във възстановяването на увредената при пожар собствена на ответното дружество сграда, по които вече бяха изложени съображения във връзка с поставения процесуален въпрос. С оглед изложеното не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд. При съобразяване резултата по делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2000 лв., чието договаряне и извършване се установява от договор за правна защита и съдействие от 29.03.2024 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение