Определение № 770 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3936/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Ж. И. Д. срещу определение № 558 от 18. 09. 2024 г. по ч. гр. д. № 408/2024 г. на АС – Варна, потвърждаващо определение № 3207 от 29. 07. 2024 г. по гр. д. № 1155/2024 г. на ОС – Варна, с което е прекратено, като недопустимо, производството по гр. д. № 1155/2024 г. на ОС – Варна, 12 състав. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното определение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 за допускане касационно обжалване на въззивното определение, съобрази следното: Прекратеното исково производство има за предмет предявен от Ж. И. Д. против Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, София, ЕИК 202766380, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД - за прогласяване нищожността на договор от 15. 02. 1989 г. за делба на пететажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], на [улица] поради невъзможност на предмета – предвид обстоятелството, че към сключване на договора за доброволна делба на сградата, предмет на делбата, е била съборена и не е съществувала като обект на собственост, както и поради неиздаване на заповед № 129/7. 10. 1983 г. на ОбНС – Варна за одобряване на ПУП за парцела, в който е изградена сградата (предявените реда на чл. 124, ал. 1 ГПК отрицателни установителни искове - за признаване за установено, че ДП „Български спортен тотализатор“ - София не е собственик на новоизградена пететажна сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], както и на самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***, представляващ тото-пункт с площ от 22, 40 кв.м., находящ се на партерния етаж на новопостроената пететажна жилищна сграда, ведно с 0,0588 % ид.ч. от общите части на сградата, както и исковете срещу М. И. Ж., са оттеглени с уточняваща молба от 16. 05. 2024 г.) С решение от 10.01.1997 г. гр.д.№ 1654/1995 г. по описа на РС – Варна, оставено в сила с решение от 03.07.1997 г. по в. гр. д. № 580/1997 г. по описа на ОС – Варна, влязло в сила, е уважен предявеният от ДП „Български спортен тотализатор“ – София срещу ответниците Д. В. И., И. Ж. И., Ж. И. Д. и И. И. Ж. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху търговски обект - магазин с площ от 22.41 кв. м. със сервизни помещения, находящ се на партерния етаж на сградата, построена в дворно място пл. № *** в кв. *** по плана на *** подрайон в [населено място], с адрес [улица]. В това исково производство ищецът се е легитимирал като собственик на търговския обект с договор за групов строеж и договор за доброволна делба, сключен между него и ответниците на 15.02.1989 г. При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният от Ж. И. Д. против „Български спортен тотализатор“ – София иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ГПК е недопустим. Прието е, че ненаведените доводи, възражения, обстоятелства и непредставените доказателства, които имат отношение към правото на собственост предмет на предходно водено между същите страни дело, не могат да бъдат отново изследвани в последващо дело, защото в противен случай би се стигнало до пререшаване на спора по чл. 108 ЗС, разрешен с влязло в сила съдебно решение. Страните по настоящото дело са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по иска по чл. 108 ЗС, като е преклудирана възможността в последващ процес между същите страни, да бъдат предявявани искове, насочени срещу действителността на договора за доброволна делба досежно спорния имот. Настоящият състав намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставените от частната жалбоподателка въпроси. Релевантният въпрос в случая е дали влязлото в сила решение по иск за собственост преклудира възраженията на ответника срещу заявеното от ищеца придобивно основание. Въпросът е обсъждан в практиката на ВКС. Приема се, че по аргумент от разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва, че силата на пресъдено нещо на решението по иск за собственост преклудира фактите, които са настъпили до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, но не са били предявени от ответника, както и възраженията срещу придобивното основание на ищеца, основани на такива факти. Затова ответникът по иск за собственост трябва да предяви в процеса всичките си възражения срещу иска, включително и срещу заявеното от ищеца придобивно основание, базирани на факти осъществили се до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. В случая, влязлото в сила решение, с което е отхвърлен предявеният от ДП „Български спортен тотализатор“ – София срещу ответниците Д. В. И., И. Ж. И., Ж. И. Д. и И. И. Ж. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху процесния търговски обект – ателие с площ от 22.41 кв. м., находящо се на партерния етаж на пететажната сграда, построена в дворно място съставляващо имот пл. № ***, в кв. *** по плана на *** подрайон в [населено място], с адрес [улица], основан на договор за групов строеж и договор за доброволна делба от 15. 02. 1989 г., е преклудирана възможността на ответниците в последващ исков процес между същите страни да искат пререшаване на спора придобил ли е „Български спортен тотализатор“ – София собствеността върху процесния търговски обект на основание договор за групов строеж и договор за доброволна делба от 15. 02. 1989 г, включително и на спора действителен ли е договорът за доброволна делба, заявен като придобивно основание от ищеца по приключилото производство по ревандикационния иск. След като относимият към решаващите изводи на съда въпрос е разрешен в практиката на ВКС и няма основания за промяна на същата, то обсъждането на въпроса не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото въпросът е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение. Останалите въпроси не биха могли да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Част от тях не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и обсъждането им не би повлияло на изхода на правния спор, част са неразбираеми, а част представляват преформулирани оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение, които подлежат на преценка само в случай на допускане до касационен контрол на въззивния акт и проверка на правилността му. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение