Определение № 212 от 27.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 856/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Н. П. Ц., чрез пълномощник адв.С. Д. срещу решение № 459/27.11.2017 г. по гр.д.№ 654/2017 г. на Окръжен съд-Пазарджик. С него е отменено изцяло решение № 76/26.07.2017 г. по гр.д.№382/2016 г. на Районен съд-Панагюрище за отхвърляне на предявените искове и вместо това е постановено изменение на определения с влязло в сила решение от 01.10.2007 г. по гр.д.№763/2006 г. на СГС, VІІ състав режим на относно родителските права, като предоставя упражняването им спрямо детето Д. В. Г. на бащата В. Н. Г. и определя местоживеенето му там, където е това на бащата; постановено е изменение на определения с решение № ІІІ-90-40/12.05.2011г. по гр.д.№14449/2011 г. на СРС, ІІІ г.о., 90 състав режим на лични отношения и издръжка, като определя такъв между майката и детето както следва: всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9 часа в съботния ден до 19 часа в неделния ден с право на преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на бащата, първите пет дни от коледната и пролетната ученически ваканции от 10 часа на първия ден до 19 часа на петия ден, всяка четна година на Коледните празници от 10 часа на 24 декември, Б. вечер, до 19 часа на 26 декември, всяка нечетна година на В. празници от 10 часа на Велики петък до 19 часа в понеделник след В.; осъжда майката да заплаща на детето ,чрез неговия баща и законен представител 120 лв. месечна издръжка от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска и прекратява присъдената с последното цитирано по-горе решение издръжка в размер на 50 лв., считано от влизане на обжалваното решение в сила. В касационната жалба се поддържа оплакване, че решението е очевидно неправилно и незаконосъобразно, че липсва яснота къде е определено местоживеенето на детето. Касаторката счита, че възивният съд е направил необосновани изводи за наличие на основание за промяна на упражняването на родителските права, изтъквайки заболяването й, злоупотреба с алкохол, работа като компаньонка в чужбина, проблеми в контрола на детето по повод учебния процес. Твърди, че тези обстоятелства не се установяват от събраните доказателства, а обратно- има запазен родителски капацитет, заболяването й е в ремисия. Посочва, че двете инстанции не са изслушали родителите съобразно разпоредбата на чл.59 ал.6 СК, че не е разпоредено как ще се осъществява режима на лични отношения с нея, ако бащата и детето се установят да живеят в Германия и какви са условията за отглеждането му там. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката отново излага съдържащите се в касационната жалба оплаквания и изтъква,че обжалваното решение е явно неправилно. Поставя следните въпроси: -задължително ли е да се изслушат родителите при определяне на упражняването на родителките права. Посочва, че този въпрос по делото е решен в противоречие с постановките в ППВС № 1/1974 г. и решения по гр.д.№3657/2015 г., ІІІ г.о., гр.д.№1119/2012 г., ІІІ г.о. Според тях изслушването на родителите е задължително, а не факултативно, доколкото съдът трябва въз основа на лични впечатления да прецени родителските качества на страните. -следва ли да се събират данни за условията при родителя, от който ще се упражняват родителските права съобразно неговото местоживеене. Счита, че е налице противоречие с приетото в цитираното ППВС и решение по гр.д.№711/2015 г., ІV г.о. Изтъква, че за защитата на интересите на детето съдът следва да следи служебно. -кога е налице промяна в обстоятелствата, при които следва да се променят мерките относно упражняването на родителските права; как следва да се преценява желанието на детето, следва ли съдът да се съобрази с него; как се определя най-добрия интерес на детето при определяне режима на лични отношения, ако местоживеенето на другия родител е в чужбина. Поддържа, че по тези въпроси въззивният съд е направил изводи в противоречие с цитираното постановление и решения по гр.д.№ 7289/2013 г., ІV г.о., гр.д. № 911/2012 г., ІV г.о., гр.д.№ 2181/2013 г., ІV г.о. Намира, че не са налице нови обстоятелства, които да подобряват условията за възпитание и отглеждане на детето при бащата. Ответникът по касационната жалба В. Н. Г. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.Р. А., изразява становище, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение само по първия поставен ъпрос, тъй като съдът не е изпълнил задължението си да изслуша двамата родители. По делото ВКС,състав на ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба постъпила в законовия срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие. Тя е допустима съгласно чл.280 ал.3 ГПК в последна редакция. ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.229 ал.1 т. 6 ГПК. В изложението касаторката е навела доводи за явна неправилност на обжалваното въззивно решение. С определение по допустимост от 4.06.2018 г. на КС по к. д. № 10/2018 г. е допуснато разглеждане по същество искането на състав на ВКС за установяване на противоконституционност на чл. 280 ал.2 пр.3 ГПК, /посл. изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г./ в частта: "...както и при очевидна неправилност." Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,