Определение № 3953 от 26.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 833/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ц. С., чрез процесуалния му представител адвокат Г. К., срещу решение №303 от 14.12.2023г. по в.гр.д.№394/2023г. по описа на Окръжен съд – гр.Шумен, с което е потвърдено решение №168/10.07.2023г., постановено по гр.д. №567/2022 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание по чл.108 от ЗС от И. Ц. С. против С. Ж. С. за признаване спрямо ответника, че ищецът е собственик на следната реално обособена част от недвижим имот с идентификатор ***, с площ 868 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване/до 10м/, при граници: имоти с номера ***, ***, ***, ***и ***, която реално обособена част се намира в източната му част, с площ от 2/два/кв.м. и принадлежаща към имот с идентификатор 56770.501.522, обозначена със зелен цвят на комбинирана скица Приложение 1 към заключението на изготвената експертиза, както и за осъждане на ответника С. Ж. С. да предаде на ищеца владението на тази реално обособена част от имота/в останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила/. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за собственост бъде уважен. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Поставят се следните въпроси: 1/Подлежи ли на ревандикация чрез иск с правно основание чл.108 от ЗС реална част от имот на ищеца, която навлиза изградената от ответника ограда по страничната регулационна линия, ако навлизането е в рамките на допустимото по чл.18 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. 2/Правомерни ли са действията на ответника и пасивно легитимиран ли е същия да отговаря по иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на реална част от имот, когато той лично или чрез други лица без съгласието на собственика на съседен имот е преместил оградата между два съседни имота, при което навлизането в имота на ищеца е в рамките на допустимата грешка по чл.18, ал.4 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. По тези въпроси касаторът претендира да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. 3/Кога е налице грешка в кадастралната карта.За да отговаря кадастралната карта на изискванията за точност следва ли да е спазено изискването границите на имотите по кадастралната карта да съвпадат с регулационните. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС: решение №161/25.09.2013г., постановено по гр.д.№285/2012г. на ВКС, І г.о. и решение №63/15.10.2020г. по гр.д.№233/2020г. на ВКС, І г.о. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №44, том І, дело №94/1956г. на РС – Нови пазар, нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение №125, том І, дело №119/2020г. на нотариус К. Я. и нотариален акт за покупко-продажба №198, том № І, дело №195/2020г. на нотариус К.Я., се установява, че ищецът е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], обл. Ш., а именно: дворно място от 775 кв.м. в [населено място], на [улица], съставляващо УПИ *** от кв.***по плана на града, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м, лятна кухня с площ от 28 кв.м и второстепенни постройки, при граници на мястото: УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***; дворно място от 860 кв.м в [населено място], на [улица], съставляващо УПИ *** от кв.***по плана на града, ведно с построените в него гараж с площ от 20 кв.м. и навес с оградни стени с площ 48 кв.м, при граници: УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***. В одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри за [населено място] имотите на ищеца са нанесени като един поземлен имот – ПИ с идентификатор ***, с площ 1615 кв.м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, ведно с построените сгради с идентификатори: ***– жилищна сграда със застроена площ 54 кв. м; ***– друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 56 кв. м; ***– друг вид сграда за обитаване със застроена площ от 5 кв.м; ***– гараж с площ от 28 кв.м и ***– селскостопанска сграда с площ от 50 кв. м, при граници и съседи на имота: ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №187, том ІІ, дело №2711/1996г. на НПРС ответникът С. Ж. С. е придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в [населено място], съседен на втория от горепосочените имоти на ищеца /УПИ ***/, а именно: дворно място от 880кв.м, с построени в него стопански постройки, подобрения и насаждения, представляващ УПИ *** от кв.***, при граници: улица, А. Г. К. и С. Г.. Съгласно одобрената кадастрална карта за [населено място] имотът представлява ПИ с идентификатор ***, с площ 868 кв.м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, при граници и съседи: ***, ***, ***, ***и ***. Ответникът М. Ж. С. /по отношение на когото решението на първоинстанционния съд в необжалваната част е влязло в сила/ е собственик на имот, който е съседен на първия от горепосочените имоти на ищеца /УПИ ***/, представляващ дворно място от 815 кв.м., с построени в него жилищна сграда и стопански постройки, находящо се в [населено място] на [улица], съставляващо УПИ *** от кв.***, при граници: улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***. Съгласно кадастрална карта на [населено място] имотът представлява ПИ с идентификатор ***, с площ 819 кв. м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, ведно с построените сгради с идентификатори: ***– жилищна сграда със застроена площ 31 кв. м и ***– селскостопанска сграда с площ от 47 кв. м, при граници и съседи на имота: ***, ***, ***, ***и ***. По делото прието за безспорно, че имотът на ищеца /***/ в западната си част граничи с имота на ответника М. С. /***/ и с имота на ответника С. С. /***/.От разпитаните пред първата инстанция свидетели Г. И. Г. /майка на въззивника/, П. Г. Р. /без родство със страните/, Ж. С. В./баща на въззиваемия/, С. Ц. С./брат на въззивника/ и Г. А. М. /без родство със страните/, както и от писмените доказателства, се установява, че още преди всеки от тях /въззивника, въззиваемия и неговия брат М. С./ да закупи имота си, на границата, отделяща имота на въззивника и имотите на въззимаемия С. С. и М. С. имало поставена ограда, в основата си изградена от камъни и тухли и нагоре с дървени колове.На границата между имота на въззивника и на ответника М. С. /имоти ***и ***/ имало изграден кладенец. През 2018 г. бащата на ответниците – свидетелят Ж. С. В., махнал коловете на оградата между имотите, тъй като част от оградата вече била паднала и на тяхно място изградил ограда от мрежа. Тогава свидетелят не извършил преместване на оградата, а на мястото на старата положил нова от мрежа между имотите на ищеца и ответниците. В първоинстанционното производство е прието неоспорено от страните заключение по СТЕ, което въззивният съд е кредитирал като обективно, пълно и обосновано, изготвено след оглед и геодезически измервания на място, от което се установява следното: за територията, на която попадат процесните имоти, до одобряването на КККР на [населено място] със заповед № РД-18-99/06.12.2021г. са изработени и одобрени следните кадастрални и регулационни планове: Първият одобрен кадастрален и регулационен план за [населено място] е от 1920г., като съгласно този план имотите на ищеца/УПИ *** и УПИ ***/ попадали в обхвата на парцел ***от кв. ***.Имотът на ответника М. С./УПИ ***/ и имотът на ответника С. С. /УПИ-***/ попадали в обхвата на парцел ***в кв. ***с площ от 1711кв.м.Следващият кадастрален и регулационен план за населеното място е бил одобрен през 1964г.Имотите на ищеца попадали в обхвата на имот с планоснимачен №***, за който са отредени парцели *** с площ от 974 кв. м. и ***с площ от 756 кв.м. в кв. ***.Общата площ на имот пл. №***била от 1693 кв.м., като площта на парцел *** е формирана от имот №***– 719 кв.м. и 37 кв. м. придаваема площ от имот №219/намиращ се южно от парцела/, като няма данни за уреждане на сметки по регулация за придаваемата част. Имотите на ответника С. С. и М. С. попадали в обхвата на имот с планоснимачен №***, за който бил отреден парцел ***, с площ от 1682 кв.м.Площта му била формирана от имот №***и още 6 кв.м. придаваеми от имот №***.С този план между имотите на ищеца и ответниците не са били предвидени придаваеми площи и няма промяна на границите между имотите.През 1988 г. е бил одобрен нов кадастрален и регулационен план за [населено място].Съгласно този план имотите на ищеца представляват парцел *** и *** от кв. ***; имотът на М. Ж. С. представлява парцел ***, а имотът на въззиваемия С. Ж. С. –парцел *** от същия квартал.С този план също няма изменения на границите между имотите на ищеца и ответниците, няма предвиждания за придаване или отнемане на части от имотите и не е налице неприложена регулация между тях.След одобряването на плана през 1988г. и до одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за [населено място], както и след това, няма изменения на регулационния план в частта на границата между имотите на ищеца и ответниците.За населеното място е одобрена със Заповед №РД-18-99/06.12.2021г. КККР.СТЕ е установила, че същата е изработена посредством преки измервания.Според установеното от СТЕ площта на имот с идентификатор ***по данни от КККР е 1615 кв.м., а площта на имотите на ищеца по плана от 1988 г. е в размер на 1618 кв.м., като разликата от 3 кв.м. е допустима съгласно чл. 19 от Наредба №РД-02-20- 5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Според заключението на СТЕ границата между имотите с идентификатор ***, ***и ***е материализирана на място, описана в посока север-юг започва от североизточен ъгъл на тоалетна в имот ***/УПИ ***/, следва източната фасада на същата постройка, след което продължава с ограда от бетонови колове и мрежа до северна част на площадка около кладенец, обикаля кладенеца откъм изток, при което кладенецът остава в имот ***на ответника М. С., а останалата част от границата е материализирана с участък от поведена колона от стара тухлена ограда, след нея мрежа на бетонови колове в нестабилна каменна основа и завършва с полуразрушен участък от стара тухлена ограда, опираща до зида на сграда/навес/, изграден в имот ***/УПИ ***/.От СТЕ се установява, че при заснемането на площите по КККР частта от имота на въззивника – ищец, заснета към имот с идентификатор ***на въззиваемия - ответник С. С. е с площ от 1 кв.м., а площта, оградена с поставената между имота на въззивника и имота на въззиваемия ограда, е 2 кв.м./отбелязана със зелен цвят на комбинираната скица Приложение 1/.Вещото лице сочи, че така материализираната граница/поставената ограда/, в границите на допустимите отклонения, с изключение обиколката на кладенеца /в имот ***/, съвпада с имотната граница между имотите, съобразно регулационния план на [населено място], одобрен през 1988г. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че първоначално с исковата молба ищецът е заявил претенция, че е собственик на реална част с площ 11 кв.м., принадлежаща към имота му с идентификатор ***по КККР на [населено място], но неправилно заснета като прилежаща към имота на ответника С. С. с идентификатор ***и за осъждане на ответника да предаде владението на тази реална част, а в последното открито съдебно заседание е заявил изменение на претенцията си - да бъде признат за собственик на реална част от имота на ответника с площ от 2 кв.м., обозначена със зелен цвят на комбинирана скица към заключението на изготвената експертиза, както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на тази реално обособена част от имота, което изменение е било допуснато от съда. По този иск ищецът трябва да докаже правото си на собственост и фактът че ответникът владее или държи имота към момента на предявяването на иска, а ответникът – основанието, на което осъществява владението или държането, ако твърди, че такова основание съществува. Ето защо в настоящото производство, доколкото ищецът твърди наличие на грешка в кадастралната карта на изследване подлежи положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобрази дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни, за да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта /план/ и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Поради това, предмет на доказване по делото са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищно-регулационните планове, съответно прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3/15.07.1993 г. на ВС, ОСГК и Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г. на ВКС, ОСГК, както и всички други факти, водещи до промяна на границите на урегулирания имот. По делото е безспорно установено, че към момента ищецът е собственик по силата на договор за покупко-продажба на дворно място от 775 кв.м., съставляващо УПИ *** от кв. ***по плана на [населено място], както и на дворно място от 860 кв.м, съставляващо УПИ ***от кв. ***по действащия регулационен план на [населено място] от 1988 г., като безспорно е установена идентичността на имотите по последователно действащите регулационни планове на града, както и че в КККР имотите на ищеца са нанесени като един поземлен имот – ПИ с идентификатор ***, с площ 1615кв.м.По делото е установено посредством СТЕ, че границите на ПИ нанесени в кадастралната карта отговорят на изискванията за точност, предвидени в чл.19 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Ответникът С. С. по силата на договор за покупко-продажба е собственик на дворно място 880 кв.м., представляващо УПИ *** от кв. ***по плана на [населено място] от 1988 г., а по КККР имотът е заснет с идентификатор ***с площ 868 кв.м., съседен на втория имот на ищеца.Установено е от писмените доказателства и СТЕ, че ищецът и ответникът С. С. са придобили имотите си при действието на регулационния план на [населено място] от 1988г.Към онзи момент е действал Законът за териториално и селищно устройство, който е предвиждал отчуждително действие на регулационния план по отношение на частите, придадени към парцели на други физически или юридически лица - чл.110, ал.1 от ЗТСУ /отм./.Нито при действието на плана от 1988г., нито при действащите предходни от 1964 г. и 1920 г. между имотите на страните е имало придаваеми места или изменение на регулационната граница. Следователно, при приложена регулация, границите на имотите в кадастралната карта следва да съвпадат регулационните, освен ако след одобряване на регулацията са възникнали основания за промяна в собствеността, каквито не се установяват.Регулационният план на [населено място], отнесен към кадастралната карта, съдържа неточности – отместване в посока изток-запад.В откритото заседание на 20.04.2023 г. пред първостепенния съд вещото лице е пояснило, че това не е грешка в кадастъра и тази неточност, не се отразява на границите между имотите на страните.Вещото лице е установило разлика в местоположението на материализираната на място ограда и имотната граница между имотите на страните, като площта на реалната част от имота на ищеца, която е оградена със съществуващата ограда към имота на ответника е в размер на 2 кв.м. От показанията на разпитаните по делото свидетели и приетите експертни заключения се установява, че към момента, в който всяка от страните е придобила имотите си, между тях е имало материализирана граница, като тази граница е представлявала каменна основа с широчина 0.40м., изградена по регулационната граница между имотите, която граница не е била променяна и в тези им граници имотите са били владяни от собствениците им.Поставената впоследствие ограда между тези имоти е в рамките на тази стара ограда и площта от 2 кв.м., разположена по протежението на цялата ограда, не надхвърля допустимото отклонение от нормите за застрояване съгласно чл. 18, ал. 4, т. 1 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, което обуславя извода, че с поставянето й не е настъпила промяна на имотната граница между имотите на страните, която да засяга правото на собственост на ищеца. Определянето на границите на недвижимия имот на място на практика означава отразените в регулационния план такива да бъдат пренесени реално върху земната повърхност.Това е сложен технически процес с възможност за неточности, допустими в границите, определени в чл. 18, ал. 4 от Наредбата.Допустима грешка по смисъла на чл. 54, ал. 3 ЗКИР при урбанизирани територии е до 60 см, съгласно наредбата по чл. 31 от ЗКИР, като вещото лице е категорично, че разминаването по КРП от 1988 г. и материализираната на място ограда е в рамките на допустимите отклонения и не променя границите между имотите на страните. Законодателят е дефинирал в чл. 54, ал. 3 от ЗКИР кога не е налице грешка в кадастралната карта при разминаване между определените кадастрални точки на поземлен имот и геодезическото му измерване, като е изходил от възможни незначителни неточности при отразяването в плановете и измерването.Съгласно сочената разпоредба не се смята за непълнота или грешка в кадастралната карта разликата в координатите на точка от граница, определена от кадастралната карта и чрез геодезически измервания, когато е по-малка от допустимата, определена с наредбата по чл. 31.Нормата на закона е конкретизирана в чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.Измереното несъвпадение в границите на заснетия имот /2 кв.м./ според заключението на СТЕ е в рамките на допустимите отклонения, които не се отчитат като грешки съобразно чл. 54, ал. 3 от ЗКИР във вр. с чл. 18, ал. 4, т. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Поради изложеното въззивният съд е приел, че искът на ищеца И. С. срещу ответника С. С. се явява неоснователен, поради установения по категоричен начин факт, че установеното отклонение е в допустимите границите и не засяга правото му на собственост. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът навежда доводи, че по първите два въпроса касационно обжалване следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според т.4 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК: правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Двата въпроса са сходни по съдържание и се свеждат до това дали може да бъде уважен иск по чл.108 от ЗС за предаване владението върху реална част от един недвижим имот, която неправилно е заснета като част от съседен имот, ако навлизането в имота на ищеца е в рамките на допустимото по чл.18, ал.4 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗКИР предвижда, че поземленият имот е основна единица на кадастъра, а ал. 2, че същият следва да бъде отразен в кадастъра съобразно границите на правото на собственост.При спор относно начина, по който са отразени в кадастралната карта съседни имоти /с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР или друг иск за собственост/, съдът следва да установи границите на собствеността на всяка от страните по спора, като отчита и осъществените във времето факти, които водят до промяна на тези граници /т. 4 на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС/. Законодателят е посочил в разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ЗКИР кога не е налице грешка в кадастралната карта при разминаване между определените кадастрални точки на поземлен имот и геодезическото му измерване, като е изходил от възможни незначителни неточности при отразяването в плановете и измерването.Конкретна уредба за допустимите стойности на несъответствие е дадена в чл.18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри .Налице е трайна съдебна практика на ВКС – решение № 128/18.01.2021 г. по гр. д. № 1210/2020, т. на І гр. о., решение № 35/29.06.2020 г. по гр. д. № 1902/2019 г. на ВКС, ІІ гр. о. и решение № 82/15.07.2019 г. по гр. д. № 2699/2018 г. на ВКС, І гр.о, според която нормата на чл. 18 от цитираната наредба, т.е. незначителността на грешката следва да се съобразява в производството по иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР или друг иск за собственост.Наличието на съдебна практика по въпроса изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не следва да се допуска касационно обжалване по третия поставен въпрос, тъй като посочените в изложението решение на тричленни състави на ВКС са неотносими.В решение №161/25.09.2013г., постановено по гр.д.№285/2012г. на ВКС, І г.о., е разгледан процесуалноправния въпрос за допустимостта на предявен иск за установяване на материално право по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР /чл.54, ал.2 от ЗКИР/, когато липсва постановен от административния орган изричен отказ за промяна на кадастралната карта по административен ред.В процесния случай въззивният съд не е изследвал дали е проведена административна процедура по констатиране на непълноти и грешки в кадастралната карта, съобразявайки се изцяло със задължителните указания с т.3 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, според което тази процедура не обуславя допустимостта на предявения по чл.54, ал.2 от ЗКИР иск.Във второто цитирано решение е разгледан въпроса дали площта на един имот е определящ индивидуализиращ белег.При съобразяване на трайната съдебна практика е прието, че определящ индивидуализиращ белег на вещните права са техните граници, а не площта им.По настоящото дело въпроси, които касаят индивидуализацията на притежаваните от страните имоти не са били поставяни. От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение