Определение № 221 от 26.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3793/2018 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК. С определение № 357 от 19 октомври 2018 г., постановено по настоящото дело, е констатирано, че поставеният в касационното производство въпрос относно характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ е идентичен с въпроса по образуваното тълкувателно дело № 1/2018 г. по описа на ОСГК на ВКС. Тъй като по соченото тълкувателно дело е постановено тълкувателно решение № 1 от 4 юни 2020 г., отпаднала е пречката за движението на делото, поради което производството следва да бъде възобновено. Производството пред касационния съд е образувано по частната касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез главен инспектор М. Д., против определение № 422 от 17 юли 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 347/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна, с което се потвърждава протоколно определение от 8 юни 2018 г., постановено по гр.д. № 481/2017 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна, за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на искането на комисията. В частната касационна жалба се заявява наличието на всички пороци на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение, споделящо становището на първата инстанция за недопустимост на мотивираното искане, е в противоречие с множество актове на ВКС. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, освен твърдението за очевидна неправилност на определението, в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК се поставя правният въпрос, обусловил изхода на спора, за характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./. Производството по гр.д. № 481/2017 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна е образувано по предявен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против М. П. П., с адрес в [населено място] п., и Р. Х. Т., с адрес в [населено място], обл. В., иск с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, вр. § 5, ал. 1 ПЗР ЗОПДНПИ /отм./, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 352749,75 лева. С протоколно определение от 8 юни 2018 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, приемайки, че искът е недопустим. Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 422 от 17 юни 2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 347/2018 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна. Въззивният съд приема за установено, че на 23.10.2012 г. е постъпило уведомление от окръжната прокуратура в гр. Шумен, че М. П. е била привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление, попадащо в обхвата на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./; че решението на комисията по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗОПДИППД /отм./ е взето на 15.03.2017 г. – след изтичането на преклузивния срок за извършване на проверката по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./. Поради това въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск. Изложено е и особено мнение на член на съдебния състав, с което приетото от мнозинството разрешение относно характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ не се споделя. Касационният съд приема, че поставеният в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване въпрос за характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ е обуславящ изхода на настоящия спор и е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановеното от ОСГК тълкувателно решение, поради което касационно обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С горепосоченото тълкувателно решение е прието, че предвиденият в чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е инструктивен, поради което изтичането му не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и на незаконно придобито имущество. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Предвид приетото в тълкувателното решение задължително тълкуване на поставения въпрос относно характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./, постановеното от апелативния съд в гр. Варна определение и преграждащото развитието на производството определение на окръжния съд в гр. Варна са неправилни и следва да бъдат отменени. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,