Определение № 50024 от 05.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3289/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. Р. и Д. С. Д. против решение №314/15.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 135/2020 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Производството по делото е спряно до приключване на производството по т.д.№ 3/2023 г. на ОСГТК, което е приключило с постановяване на тълкувателно решение, поради което производството по настоящото дело следва да се възобнови. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и е постановил решение в този смисъл. Съдът е приел, че с оглед извършените по отношение на всеки един от страните изпълнителни действия в рамките на изпълнителния процес, подробно посочени в мотивите на обжалваното решение от фактическа страна, вземането по издадения изпълнителен лист не е погасено по давност, като е съобразил и постановките на постановеното ТР №2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се сочи конкретен правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд при наличието на кое да е от касационните основания по чл.280 ГПК. Изложението представлява повторение на касационната жалба, в която се излагат доводи и изводи относно твърдението на касаторите, че вземането на ответника по делото е погасено по давност, като се излагат конкретни факти по спора, от които се правят изводи, различни от тези на съда, чието решение се обжалва. Липсата на поставен конкретен правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 или ал.2 ГПК води до липса и на основание за допускане на касационното обжалване. Доводите в изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване касаят изцяло правилността на решението на съда, като изцяло касае фактите по спора, както и възприетата от съда фактическа обстановка, без да се поставят конкретни правни въпроси, без да се сочи и в каква насока същите правни въпроси са разрешени при наличието на касационни основания. В производството по чл.288 ГПК е недопустимо касационната инстанция да проверява възприетата от съда фактическа обстановка, без това да е обосновано от поставен от касатора правен въпрос и то при посочените по-горе предпоставки. Фактите по спора се проверяват при разглеждането на касационната жалба по същество, доколкото касаят обосноваността на съдебното решение. Необосноваността, на която очевидно се позовават касаторите, не е сред касационните основания по чл.280 ГПК, като евентуалната необоснованост, като порок на съдебното решение и довела да неговата неправилност, следва да се преценява едва след като са налице основания по допустимостта на касационното обжалване, предвид разпоредбата на чл.281 ГПК. Самото посочване на основанието по чл.280, ал.2 ГПК не е основание за допустимост на касационното обжалване, доколкото същото се обосновава отново с посоченото по-горе, а то не води до наличието на очевидна неправилност. Въпреки изложеното по-горе, от изложението и от касационната жалба може да се изведе въпрос, в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството. Съдът е приел, че трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството, което разрешение съответствува на даденото с ТР№2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не са основания за допускане и по така формулирания от съда правен въпрос, изведен от съдържанието на касационната жалба. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 /сто/ лева от всеки един от касаторите. Водим от горното, състав на ВКС