Определение № 740 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3489/2024 г.

намира следното: Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Б. Г. срещу въззивното решение на Софийски градски съд/ГС/ по гр.д. №2656/22 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е прогласено за нищожно решението на първоинстанционния съд, с което са уважени предявените от касатора срещу Синдикална взаимозастрахователна кооперация / СиВЗК/ искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 КТ. С исковете е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „ председател на кооперацията / риск мениджър“, извършено със заповед от 15.11.18 г. на квесторите на ответната кооперация, на осн. чл.328, ал.1,т.3 КТ. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решиение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Намира, че по правния въпрос: В кои случаи съдебните решения са нищожни и несъгласието на въззивния съд с част от фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд обосновава ли нищожност на първоинстанционното решение? – въззивното решение противоречи на задължителната и трайната практика на ВКС / ТР №1/12 г. ОСГТК и р. по гр.д. №3387/18 г. на второ г.о. на ВКС/. Очевидната неправилност на въззивното решение според касатора произтича от това, че по въпросите: кое е прекратеното трудово правоотношение в случая, респ. законно ли е прекратяването?- въззивният съд е следвало да се произнесе при повторното разглеждане на делото в изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС и с оглед уточненията на страните, направени в о.з. на 8.02.23 г. Вместо това, въззивният съд е установил нищожност на първоинстанционното решение с изводи за порок, който не обуславя нищожност. По допускане на обжалването ВКС намира следното: за да прогласи нищожността на първоинстанционното решение въззивният съд, съобразявайки указанията на ВКС в отменителното решение по гр.д. №3979/20 г. на трето г.о., е приел, че отправеното от ответника към ищеца предизвестие от 11.10.18 г. за прекратяване на трудовото правоотношение е за длъжността „риск мениджър“, а заповедта за уволнението му от 15.11.18 г. е за длъжността „председател кооперация“. Искането на ищеца е за възстановяване на длъжността „председател“, а твърдението на ответника е, че заповедта за уволнение е за длъжността „риск мениджър“. Това твърдение е неаргументирано – меродавна е заповедта, която е за длъжността „председател кооперация“ на ответника. Ответникът е признал в отговора си, че прекратяването на тр. правоотношение не е за длъжността „председател“, тъй като това е извън правомощията на назначените квестори. Следователно заповедта не следва да съществува в правния мир с оглед на правната сигурност, поради което решението на районния съд е нищожно и делото следва да се върне на този съд за постановяване на ново решение. При тези решаващи изводи на въззивния съд и дадените указания в отменителното решение на ВКС по гр.д. №3979/20 г. на трето г.о., ВКС намира, че следва да допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение поради твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС по поставения в контекста на това основание правен въпрос за случаите, в които съдебното решение е нищожно и налице ли е такъв порок при несъвпадане на част от изводите на двете инстанции по същество на спора. Затова ВКС на РБ, трето г.о.