Определение № 797 от 05.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 594/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Х. И. А. от [населено място] е подала касационна жалба срещу решение от 29.11.2010 г. по гр. д. № 5576/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 22191/2008 г. на СРС, с което е разпределено ползването на съсобствения между касаторката и Ц. П., В. П. и Н. П. имот съставляващ УПИ V-957 в кв. 52 по плана на [населено място], СО, район „В.” и построената в него двуетажна жилищна сграда. К. довод е за постановяване на въззивното решение при нарушаване на съдопроизводствените правила и за недопустимост. В изложението към касационната жалба се подържа наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1 т. 1 и 3 ГПК. Като разрешени въпроси от значение за изхода на спора се определя: 1. отказа на съда да допусне заявените с въззивната жалба искания за допускане на експертиза и събиране на гласни доказателства; 2. произнасяне на съда по непредявен иск в частта, с която е определил за общо ползване между страните площ от 51 кв. м. от дворното място, каквото искане няма заявено в исковата молба; 3. определянето за общо ползване на част от таванското помещение, също стълбищната клетка и комините, след като е прието, че те са със статут на обща част. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, при което ползването на дворното място да се разпредели съобразно варианта по скица 1 без да се определя част от него за общо ползване. Ответниците по жалбата я намират за неоснователна. Поддържат, че правилно не са уважени процесуалните искания на касатора, направени пред въззивния съд, тъй като те са били недопустими с оглед разпоредбата на чл. 266 ГПК. Определянето на площ от дворното място за общо ползване не е произнасяне извън петитума на иска, а способ за уреждане на отношенията им. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че касаторката се легитимира като собственик на ½ ид. ч. от описания УПИ и на втория жилищен етаж от сградата заедно с ½ ид. ч. от общите части на сградата на основание покупко-продажба от 2007 г. с праводател И. С. П.. Ответниците се легитимират като собственици на другата ½ ид. ч. от дворното място и първия етаж от жилищната сграда на основание наследяване от Ф. С. П.. Жилищната сграда в имота е била построена на основание отстъпено право на строеж от С. Р. на синовете му Ф. С. П. и И. С. П.. След построяването й между съсобствениците е сключен договор за доброволна делба, с който в дял на И. П. е поставен дял ІІ –ри включващ втори етаж от сградата и самостоятелно стълбище за етажа, за почващо от първия етаж, три избени помещения в южната част на сградата, както и 50 % от общите части на сградата. В дял на Ф. П. е поставен първия етаж от сградата, три избени помещения в северната част на сградата. С приета техническа експертиза е установено, че в подпокривното пространство няма обособени тавански помещения. Касаторката е предявила иск за разпределяне ползването на съсобственото урегулирано дворно място. Ответниците са предявили насрещна претенция за разпределяне и на подпокривното пространство поради това, че се ползва само от ищцата въпреки че е със статут на обща част. С приета техническа експертиза е предложен един вариант за разпределение ползването на дворното място, съобразен с установения на място и заварен при огледа начин на ползване. Предложен е и вариант за разпределение ползването на подпокривното пространство като е оставена площ за общо ползване, в която се намират комините. Заключението е прието като неоспорено от страните. Исковете са уважени като ползването на съсобствения имот относно дворното място и подпокривното пространство е разпределено по заключението на вещото лице. Процесуалният въпрос за допустимостта на искането за събиране на нови доказателства във въззивното производство е разрешен при съобразяване нормата на чл. 266 ГПК. След като експертизата, представена пред районния съд, не е била оспорена и не е поискано допълването й, то искането за изслушване на нова експертиза с изработването на нов вариант за разпределение на ползването обосновано е намерено за неоснователно. Процесуалният въпрос е решен при точно прилагане забраната установена с нормата на чл. 266, ал.1 ГПК. Неоснователен е и доводът за недопустимост на решението, в частта с която е определена площ от дворното място, разположена около сградата с пространство от 51 кв. м. за общо ползване. С това съдът не се е произнесъл по непредявен иск, а е изпълнил задължението си да администрира отношенията на съсобствениците по повод ползването на общия имот съобразно неговите характеристики и застрояването му с жилищна сграда и създаване на условия за удобното му ползване. За обслужването на сградата, в която различните етажи се притежават от различни съсобственици, е необходима площ около нея, чрез която се осигурява възможност за поддръжка и ремонт на сградата. С това се е съобразил съдът като е възприел предложението на вещото лице за оставяне на такава площ за общо ползване. Разрешението е в съответствие, а не в противоречие с възприетото в решение по гр. д. № 581/2005 г. на V г. о. на ВКС, поради което не е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационна проверка по този въпрос. Не е налице основание за проверка на решението и по отношение разрешения с него въпрос за разпределяне ползването на подпокривното пространство. Действително то е със статут на обща част, но при възникналите спорове между страните, определянето на това кой коя част от него да ползва, цели уреждане на отношенията между страните и създаване на условия за спокойно ползване на имота. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.