Определение № 2090 от 10.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 754/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. А. и И. В. А. - чрез адв. Д. Д., против решение № 439 от 10.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 824/2025 г. на Окръжен съд - Плевен. С посоченото решение е потвърдено решение № 1416 от 12.10.2023 г. по гр. д. № 1860/2023 г. на Районен съд - Плевен в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която е признато за установено по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, че М. В. А. и И. В. А. дължат солидарно на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, преобразувано в хода на процеса в „ЕОС Матрикс“ ЕАД, сумата 20 000 лв. (равностойност на 10 225.84 евро) - главница, частично от 38 213.70 лв. (равностойност на 19 538.35 евро), по договор за потребителски паричен кредит № 3865148/24.09.2019 г., ведно със законната лихва от 18.01.2023 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 195/19.01.2023 г. по ч. гр. д. № 339/2023 г. на Районен съд - Плевен, и са присъдени разноски по компенсация на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се поддържа, че решението е постановено в противоречие с цитирани решения на Върховен касационен съд по чл. 290 ГПК, както и че в решението въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „ 1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства; 2. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по материалноправния спор само в рамките, поискани от страната във въззивната жалба; 3. Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани в спора доказателства и да ги оцени в тяхната съвкупност според придадената им от закона доказателствена сила; 4. Необходимо ли е въззивният съд да излага в решението си собствени мотиви, в които да се произнесе по всички наведени от страните доводи и възражения и да обоснове решаващите си изводи или излага само такива, свързани с решаващата си воля; 5. Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по всички възражения, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните във въззивната жалба предели; 6. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор, доколкото предвидената в чл. 272 ГПК възможност не дерогира изискването по чл. 236, ал. 2 ГПК; 7. Длъжен ли е въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, както и активно да съдейства на страните за пълното изясняване на делото от фактическа и правна страна и отделяне на спорното от безспорното“. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „ЕОС Матрикс“ ЕАД (правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД) - чрез адв. Д. П., в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК против решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди решението на Районен съд - Плевен в обжалваната с въззивната жалба на ответниците М. В. А. и И. В. А. част, Окръжен съд - Плевен е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и е достигнал до извод, съвпадащ с крайния решаващ извод на първоинстанционния съд - че ответниците дължат солидарно на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 20 000 лв. (равностойност на 10 225.84 евро), представляваща чистата стойност на кредита, предоставен с договор за паричен кредит № 3865148/24.092019 г., който е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно изискването за шрифт. Размерът на дължимата сума е определен след приспадане от общия размер на главницата по кредита на всички заплатени от ответниците суми, възлизащи на 11 733.13 лв. Във въззивната жалба ответниците са поддържали оплаквания за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Въззивният съд е преценил оплакванията като неоснователни, излагайки съображения, че представените в заповедното производство извлечения от счетоводни книги по чл. 417, ал. 2 ГПК съдържат всички предвидени от разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ реквизити, необходими за индивидуализиране на задълженията и на техния размер, а връчените на длъжниците уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита са отправени при наличие на обективните предпоставки по чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Относно предпоставките за предсрочна изискуемост съдът се е позовал на неоспореното заключение на съдебносчетоводната експертиза от първоинстанционното производство, според което считано от м. април 2022 г. ответниците са преустановили погасяването на задълженията си по договора за кредит и не са извършвали плащания за обслужване на кредита, включително след прехвърляне на вземанията от кредитора „Уникредит Консюмър Файнансинг“ ЕАД на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 18.10.2022 г. За неоснователни въззивният съд е счел и оплакванията във въззивната жалба срещу извода на първоинстанционния съд за надлежно уведомяване на ответниците за прехвърлянето на вземанията по договора за кредит, извършено с договор за цесия от 18.10.2022 г. Въззивният съд е посочил в мотивите към решението си, че възражението за липса на уведомяване би било релевантно само в случай, че ответниците се позовават на изпълнение на задължението към стария кредитор преди уведомяването им за цесията. Като е съобразил констатациите в заключението на съдебно - счетоводната експертиза, че след м. април 2022 г. ответниците не са правили погашения по кредита - нито към стария, нито към новия кредитор, съдът е преценил, че в случая съобщаването на цесията няма значение за изхода на спора. Същевременно, позовавайки се на практика на Върховния касационен съд, съдът е приел, че ответниците са уведомени за цесията с връчване на препис от исковата молба, придружен с копие от уведомление по чл. 99 ЗЗД. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд - Плевен въззивно решение. Според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по разрешен с обжалваното въззивно решение правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните доказателства; Несъответствието на посочения от касатора правен въпрос с изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване. Формулираните в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК въпроси са зададени абстрактно и не кореспондират със съдържанието на касационната жалба, в която няма оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в произнасяне извън очертаните с въззивната жалба предели (чл. 269 ГПК), в необсъждане на относими към спора доказателства и в пропуск да бъдат разгледани надлежно въведени във въззизвното производство оплаквания, доводи и възражения на касаторите. В касационната жалба са възпроизведени изложените във въззивната жалба доводи относно необходимото съдържание на извлечението от счетоводни книги по чл. 417, т. 2 ГПК и на изявлението по чл. 60, ал. 2 ЗКИ за обявяване на предсрочна изискуемост на кредит, както и доводите за ненадлежно уведомяване на ответниците - сега касатори, за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит с договор за цесия. Въззивният съд е обсъдил посочените доводи в мотивите към решението си и е направил самостоятелни изводи за тяхната неоснователност, чиято правилност не е предмет на проверка в стадия на производството по чл. 288 ГПК. Изходът на спора във възивното производство не е обусловен от необсъждане на доказателства, доводи и възражения във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост на кредита и уведомяването на длъжниците за цесията, а произтича от решаващия правен извод на въззивния съд, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и в качеството им на длъжници по договора ответниците дължат само чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК. Поради изложеното поставените въпроси не могат да бъдат подведени под общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Предвид отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се обсъждат цитираната в изложението практика на Върховен касационен съд и бланкетно заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разноски за производството по чл. 288 ГПК не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,