Определение № 182 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4879/2016 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение от 05.05.2004 г. по гр. д. № 1069/2003 г. на Софийският районен съд прогласил нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 59/1998 г., между А. К. Ч. и И. К. Ч., от една страна, в качеството им на продавачи, действащи чрез пълномощника Г. К. Ц., и от друга страна С. Е. К. и Е. В. К., в качеството им на купувачи, по иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 42 ЗЗД, осъдил С. и Е. К. да предадат на А. К. Ч. на основание чл. 108 ЗС владението на две празни дворни места, съставляващи УПИ VІІ-2419 и УПИ ХІІ-2419 от кв. 104Ж по плана на [населено място], и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ отменил н. а. № 59/1998 г. Ищцата А. К. Ч. е починала в хода на делото пред въззивната инстанция и с определение от 08.11.2006г. на основание чл. 120 ГПК /отм./ като нейни процесуални правоприемници са конституирани Л. Т. Б. - наследник по закон, както и Столична община и Сдружение с нестопанска цел „А. ун. в България”, легитимиращи се като наследници по саморъчно завещание от 31.10.2001 г. Спорът между последните две страни досежно валидността на извършения в полза на Столична община завет от А. Ч. е разрешен с влязло в сила решение от 28.02.2013г. по гр. д. № 3814/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е отхвърлен предявеният от сдружението с нестопанска цел срещу Столичната община иск по чл. 42, б. „а“ ЗНасл за прогласяване нищожността на завета на „Т. баир“ в [населено място], направен със саморъчното завещание от 31.10.2001 г. С решение № 4113/19.05.2016 г. по гр. д. № 3684/2004 г. на Софийския градски съд първоинстанционното решение е обезсилено в частта за отмяната на н. а. № 59/1998 г. на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, в останалата част е оставено в сила, а производството по делото по отношение на Л. Т. Б. и Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България” е прекратено. Предмет на настоящия спор са иск за прогласяване нищожността на сключената с н. а. № 59/1998 г. сделка с два недвижими имота, част от завещаните в полза на Столична община недвижими имоти от „Т. баир” в [населено място], и иск за ревандикация на същите имоти. Правоприемник на правата досежно тези имоти по силата на завета от 31.10.2001 г. се явява Столична община и последната е легитимираният правоприемник на починалата в хода да делото пред въззивната инстанция ищца. Видно от н. а. № 59/1998 г., пълномощникът на продавачите А. Ч. и К. Ч. - Г. Ц., е изразила воля от името на продавачите, легитимирайки се с две пълномощни - № 37255/08.11.1997 г., и изх. № 2140/22.09.1995 г., заверено от консулската служба в П.. Въззивният съд приел, че основанието на предявения иск за нищожност на договора от 1998 г., а именно липса на представителна власт на пълномощника, е обосновано с доводите: 1. продавачите никога не са упълномощавали Ц. да се разпорежда с процесните имоти, като е оспорена автентичността на пълномощните, и 2. пълномощните, като общи такива, не създават за пълномощника представителна власт за сключването на сделки за покупко-продажба на процесните имоти. Съобразно заключението на почерковата експертиза, според което подписите на оспорените документи са положени и принадлежат съответно на А. Ч. и на И. Ч., въззивният съд приел, че оспорването на авторството е недоказано. За основателно приел твърдението, че, като общи, пълномощните не създават представителна власт за сключване на конкретната сделка по н. а. № 59/1998 г. За този извод съдът се позовал на задължителна съдебна практика - две решения по чл. 290 ГПК, постановени по гр. д. № 741/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., и по гр. д. № 23/2011 г. на ВКС, І-во г. о. Прието е, че при упълномощаване за сключване на сделка за покупко-продажба на недвижим имот пълномощното следва да съдържа описание на съществените признаци на конкретния договор, а именно описание на имота - площ, граници, местонахождение, както и посочване на цената, при която следва да се сключи договорът. Когато договорът за покупко-продажба е сключен от пълномощник от името и за сметка на продавача, без в пълномощното да е индивидуализиран имотът и цената и без да е извършено потвърждаване от упълномощителя, договорът е нищожен поради липса на съгласие. В представеното по настоящото дело пълномощно от А. Ч. с рег. № на заверката на преписа 37255/08.11.1997 г., и заверка на подписа рег. № 13330/15.08.1995 г., с което Ц. се е легитимирала за представител по пълномощие на продавачите, липсва индивидуализация на продадените имоти чрез площ, граници и местонахождение, и не е посочена цената, на която същите да бъдат продадени. Предвид това съдържание на пълномощното и при съблюдаване на задължителната съдебна практика съдът приел, че в обема на представителната власт на пълномощника не се включва правомощието да сключи от името на упълномощителя, лично и като пълномощник на И. Ч., и за тяхна сметка, процесния договор за покупко-продажба. Съдът допълнил и това, че упълномощаването, извършено от И. Ч. в полза на А. Ч. по пълномощно изх. № на заверката 646/28.03.1995 г., е общо такова и не съдържа воля за упълномощаването и за извършване на сделки на разпореждане с имуществото, а само за представителство във връзка с управление и стопанисване на имотите. По приложението на чл. 42, ал. 2 ЗЗД за потвърждаване на договор, сключен без представителна власт, въззивният съд се позовал на същата задължителна съдебна практика. Според нея потвърждаване има, ако е налице изрично изявление от представлявания, че потвърждава конкретната сделка с изрично посочване на съществените белези на същата - описание на продавания имот и посочване на цената, при която сделката е извършена. В конкретния случай никое от събраните пред въззивната инстанция писмени и гласни доказателства не отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание на изявлението за потвърждаване на сделката - същите сочат единствено на отчитане на някакви суми към А. Ч., без да са свързани с конкретния договор. При липсата на конкретно изявление за потвърждаване не може да се приеме, че има саниращият ефект по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и изявлението на И. Ч. по представеното по делото пълномощно със заверка от консулската служба в П. с изх. № 2140/22.09.1995 г. С оглед на всичко изложено, въззивният съд заключил, че сделката е недействителна на основание чл. 42, ал. 2 вр. чл. 26 ЗЗД, както и че не следва да бъде разглеждано поддържаното от ищеца пред въззивния съд евентуално възражение за недействителност на сделката предвид противоречието й на морала с оглед многократно по-ниската цена от пазарната такава. По иска с правно основание чл. 108 ЗС въззивният съд намерил за доказани всички елементи от фактическия състав на реституцията по чл. 1 ЗВСОНИ и при безспорния между страните факт, че имотите се държат от ответниците, заключил, че искът за ревандикация е основателен и правилно е уважен. Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени от ответниците С. и Е. К. и от третото лице-помагач на ответниците Г. К. Ц.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите К. поставят въпроса: какво е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя. Считат, че въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представят съдебна практика, съставляваща основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката Ц. поставя въпросите: 1. с оглед на събраните по делото доказателства може ли да се приеме, че е налице потвърждаване на действията на третото лице-помагач Г. Ц. по сключения договор за покупко-продажба с н. а. № 59, т. ХІV, д. № 9359/1998 г., поставен като конкретизация на абстрактния въпрос: дали конклудентното потвърждаване на правна сделка относно разпореждане с недвижим имот е възможно от материална страна; 2. съставлява ли надлежно упълномощаване за извършване на процесната сделка с н. а. № 59/1998 г. пълномощното от А. Ч. /с рег. № на заверката на преписа 37255/08.11.1997 г., и заверка на подписа рег. № 13330/15.08.1995 г./ в полза на упълномощеното лице Г. К. Ц.. Позовава се на съдебна практика, съставляваща основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /като постановена по реда на чл. 290 ГПК/, която представя; по първия въпрос поддържа и основанието чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касация счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: Касационното обжалване следва да се допусне по поставения от касаторите въпрос, уточнен от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, така: какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя. По този въпрос е налице произнасяне на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС с ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., като в т. 1 е дадено следното разрешение: за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена /стойност/ и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. Преценката за съответствие на обжалваното въззивно решение с разрешението, дадено в тълкувателния акт, налага касационното обжалване да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът за приложението на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от жалбоподателката Ц., следва да се обсъди при разглеждане на касационните жалби по същество в зависимост от разрешаването на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.