Определение № 225 от 07.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5783/2013 г.

Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. Д. Г. Д.-К., против въззивното решение на Видинския окръжен съд, ГО, № 107 от 10.06.2013г. по в.гр.д. № 349/2008г., с което е потвърдено решение № 197/13.04.2008г. по гр.д. № 1845/2007г. на Видинския районен съд, с което е оставен без разглеждане предявеният от [фирма] иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като недопустим. Ответникът по касация В. М. В. от [населено място] в подадения от пълномощника му адв. Г. Иванова писмен отговор моли решението да се потвърди и да му се присъдят разноските по делото. Касационната жалба е подадена чрез въззивния съд на 15.07.2013г. и е постъпила във ВКС на 19.09.2013г., т.е. производството пред ВКС е висящо от 19.09.2013г. По отношение на касационните жалби се прилага разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията по ДВ бр. 100 от 21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г., съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая данъчната оценка на процесния имот, видно от удостоверението на [община] на л. 21 от делото, е 8090,11 лв. Цената на иска, определена съгласно действалата към момента на предявяването му разпоредба на чл. 55, ал. 1, б. „г” вр. б. „б” ГПК /отм./, е 2022,53 лв. С исковата молба е посочена цена на иска 3 418 лв. Цената на иска се определя при предявяването му съгласно действащите към този момент правила и остава неизменна за цялото производство – ТР № 8 от 31.10.2012г. ОСГК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално недопустима и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се върне. На ответника по касация В. М. В. от [населено място] следва да се присъдят разноските по делото в размер на 200 лв. Водим от горното ВКС, състав на трето гражданско отделение