Определение № 206 от 23.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3253/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от И. Д. З. чрез неговия пълномощник адв. П. Т. против решение № 84 от 18.04.2017 г. по гр.д. № 43/2017 г. на Окръжен съд-Кюстендил. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е изследвал предпоставките за придобиване по давност на всеки от недвижимите имоти, предмет на иска за собственост, а е изложил общи мотиви, без да разграничи различния характер на упражняваната върху всеки от обектите фактическа власт и периода на владение. На следващо място е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че упражняваното от касатора владение не е било годно да доведе до придобиване по давност, тъй като не е било трайно и спокойно. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по следните въпроси: 1/ По иск за установяване на право на собственост на няколко обекта, придобито на основание давностно владение, следва ли съдът да се произнесе с отделен диспозитив за всеки от обектите, съответно да се произнесе по основателността и доказаността на претенцията за всеки отделен обект. 2/ Може ли съпруг да упражнява давностно владение срещу съсобственици на недвижим имот, ако той не е съсобственик, но това качество има неговата съпруга. 3/ Физическото отсъствие на владелеца от имота прекъсва ли фактическата му власт и давностното владение. По първия въпрос твърди решението на въззивната инстанция да е постановено в противоречие с практиката на ВКС- решение № 45 от 23.02.2015 г. по гр.д. № 4732/2014 г. на І г.о., а по отношение на останалите два въпроса - че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В подадения отговор на касационната жалба ответниците по касация Д. З. В., Е. З. В. и Ф. Й. В. чрез своя пълномощник адв. Ст. С. са изразили становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 495 от 26.10.2016 г. по гр.д. № 158/2016 г. по описа на Районен съд- Дупница, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от И. Д. З. против Д. З. В., Е. З. В. и Ф. Й. В. за признаване за установено, че на основание придобивна давност, изтекла за периода 1998 г.- 2016 г., ищецът е собственик на ПИ пл.№ 473, за който е отреден парцел VІ от кв. 64 по регулациония план на [населено място] от 1994 г., с площ на парцела 789 кв.м, заедно с изградената в него стара полумасивна жилищна сграда с перде, както и на ПИ с пл.№ 1041, за който е отреден парцел ХІ с площ 1356 кв.м, и за осъждане на ответниците да му предадат владението върху тези имоти. Жалбоподателят е съпруг на В. Д. З., която е дъщеря на Д. З. В. и Й. С. В.. Д. З. е починал през 1964 г. и е оставил за наследници съпругата си Й. и трите си деца - В., Е. и З.. През 1975 г. Й. Д. В. била призната за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ стара полумасивна жилищна сграда с перде и дворно място, находящо се в [населено място], съставляващи по регулационния план парцел VІІІ-493 в кв. 63, с площ 773 кв.м. През 1981 г. Й. В. дарила на дъщерите си Е. Д. К. и В. Д. З. 1/2 ид. част от парцел VІІІ, ведно със старата полумасивна жилищна сграда, а през 1983 г. дарила на сина си З. В. 1/4 ид. част от парцела. По делото има доказателства, че с писмен договор от 1962 г. Д. З. В. е дал съгласие синът му З. да построи масивна жилищна сграда в парцела, като се задължил да му прехвърли по нотариален ред правото на собственост върху 1/2 от дворното място. С решение от 13.04.1982 г. на Станкедимитровския районен съд по гр.д. № 1651/81 г. е извършено разпределение на ползването на парцел VІІІ-493 между Е. К., В. З. и З. В., като е определено Е. К. и В. З. да ползват общо паянтовата жилищна сграда, стопанска постройка и реална част от дворното място, оцветена в червен цвят на скица на вещото лице, а Д. В. да ползва масивната жилищна сграда, навеса и реална част от дворното място, неоцветена по скицата. Скицата, по която е извършено разпределяне на ползването, не е приложена като доказателство по настоящото дело. Й. С. В. е починала през 1998 г. и е оставила за наследници по закон своите деца Е., В. и З.. През 1999 г. В. Д. З. е предявила против З. Д. В. и Е. Д. К. иск за делба на старата полумасивна жилищна сграда с перде и дворното място, съставляващо парцел VІІІ- 493 в кв. 63 по плана на [населено място]. По искане на Е. К. в делбата е включен и парцел ХІ-1041. С влязло в сила решение по гр.д. № 1247/99 г. на Районен съд- Дупница е допусната делба на тези имоти между съделителите В. З., Е. К. и наследниците на починалия в хода на делото З. В.- Ф. В., Е. В. и Д. В.. С влязло в сила решение, постановено във фазата по извършване на съдебната делба, имотите са изнесени на публична продан. С постановление от 20.08.2013 г. на ЧСИ са възложени на обявения за купувач Е. З. В., който единствено е направил наддавателно предложение. По делото са събрани гласни доказателства, според които ищецът И. З. и съпругата му В. З. през летните месеци са ползвали реална част /прилбизително половината/ от поземлените имоти и намиращата се в тях стара полумасивна жилищна сграда с перде. Останалата част от имотите е ползвана от ответниците Д. и Е. В. и техните родители. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства не установяват ищецът да е упражнявал фактическа власт върху обекти, различни от разпределените за ползване на съпругата му с решението по гр.д. № 1651/81 г. на Станкедимитровския районен съд. Ползването на имотите, съобразно това решение, придава на съсобствениците качеството на държатели на идеалните части на другите съсобственици. Упражняваната от ищеца фактическа власт произтича от правата на неговата съпруга в съсобствеността, и доколкото по делото не е установено той да е демонстрирал по отношение на останалите съсобственици, че е променил намерението си и е започнал да владее имотите за себе си, съдът е приел, че ищецът не е придобил имотите по давност. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, тъй като те не са обуславящи изхода на делото. Въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, а то съдържа отхвърлителен диспозитив по отношение на всеки от самостоятелните обекти, предмет на предявения ревандикационен иск. Съгласно чл. 271, ал.1 ГПК, когато намери първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно, въззивният съд го потвърждава. Само когато отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение, и решава спора по същество, въззивният съд постановява диспозитив, с който се произнася по отделните искове. Въззивният съд не е споделил изводите на първата инстанция, че фактическата власт, която ищецът и съпругата му са упражнявали върху имотите, е била прекъсвана поради това, че същите са ползвали имотите само през летните месеци, или че не е била спокойна. С оглед на това въпросът дали физическото отсъствие на владелеца за определен период от време прекъсва фактическата му власт и давностното владение, се явява изцяло неотносим към съображенията за отхвърляне на иска, основан на твърдение за придобиване на право на собственост по давност. Извън тези съображения е и въпросът може ли съпруг да упражнява давностно владение срещу съсобственици на недвижим имот, ако той не е съсобственик, но това качество има неговата съпруга. Този въпрос не е обсъждан от въззивния съд, тъй като въз основа на събраните по делото доказателства е прието, че основанието, на което ищецът и съпругата му са установили фактическа власт върху реална част от дворните места и полумасивната жилищна сграда, е съдебно решение, с което е разпределено ползването на съсобствения имот, поради което те са били държатели по отношение на идеалните части на останалите съсобственици. В случаите, когато фактическата власт е установена като държане, съдебната практика изисква лицето, което се позовава на придобивна давност, да докаже превръщането му във владение чрез извършване на такива действия, които недвусмислено сочат, че счита себе си за собственик и се отричат правата на останалите съсобственици. В случая въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал превръщане на държането във владение, а упражняването на фактическа власт с характер на държане, независимо колко дълго е продължило, не може да доведе до придобиване на правото на собственост по давност. Що се отнася до възможността съпруг да придобие по давност идеална част от недвижим имот, лична собственост на другия съпруг, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 115, ал.1,б.”в” ЗЗД, съгласно която давност между съпрузи не тече. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата Ф. Й. В. разноски по делото за възнаграждение за един адвокат за защита пред ВКС в размер на 500 лв., съобразно направеното за това искане с отговора на касационната жалба и приложения към него Договор за правна помощ от 10.07.2017 г. Водим от гореизложеното съдът