Определение № 209 от 07.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 835/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „И. И.” ЕООД, [населено място] и И. А. И. от същия град срещу определение № 72 от 26.03.2021 г. по т. д. № 1636/2020г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от настоящите частни жалбоподатели касационна жалба срещу решение № 2947 от 13.056.2020 г. по гр. д. № 1211/2019 г. на Софийски градски съд, II-Б въззивен състав в обжалваната негова част. Частните жалбоподатели молят за отмяна на атакуваното определение като неправилно по съображения, касаещи изцяло неправилността на въззивното решение. Ответникът по частната жалба – „УниКредит Булбанк“ АД, [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от „И. И.” ЕООД, [населено място] и И. А. И. съвместна касационна жалба, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че по отношение на част от предявените искове, а именно – главния иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 450 ТЗ за сумата от 2 607.41 лв. и насрещните искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД съответно за сумата 3 600 лв. и сумата 2 700 лв. – атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената им е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален размер до 5 000 лв. Определението е правилно. Настоящият състав споделя извода за частична недопустимост на касационното обжалване. Извършената от първия тричленен състав преценка е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Правилно е отчетено обстоятелството, че в случая се касае за обективно съединяване на искове, поради което предвиденият в закона минимален размер на цената на иска, като условие за допустимост на касационното обжалване трябва да е налице за всяка от претенциите. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК