Определение № 497 от 14.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2303/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 260 033 от 09.10.2010 г. по ч.т.д. № 453/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено определение № 1330 от 02.07.2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, Търговско отделение, ХVIII състав, за спиране, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, на производството по т.д. № 949/2019 г., до приключване на производството по ахд № 3659/2019 г. на Административен съд – София-град с влязъл в сила съдебен акт. В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон. Оспорва се изразеното от въззивния съд становище за преюдициалност на административното производство, с предмет – валидността на Решение № СП-3 от 06.03.2019 г. на КЕВР, за изхода на спора по т.д. № 949/2019 г. на ОС-Пловдив. Частният касатор твърди, че апелативният съдебен състав не е обсъдил негов основен аргумент, основан на практика на ВКС – определение по ч.т.д. № 1628/2019 г., постановено при идентични факти с тези, по настоящото дело. В посоченото определение е прието, че висящо пред административен съд производство, в което се оспорва решение на КЕВР за определяне на размера на нетното специфично производство /НСП/ на електрическа енергия от възобновяеми източници, въз основа на което, в съответни решения на КЕВР са определени преференциални цени за изкупуването й от обществения доставчик /краен снабдител, а за количества, надхвърлящи НСП – по цена на излишък на балансиращия пазар, не е преюдициално спрямо търговско дело, образувано по иск на производител на ел.енергия за заплащане на количествата ел.енергия, надвишаващи НСП, по преференциални цени. По съображения в жалбата, се иска отмяна на въззивното определение и потвърденото с него определение на първата инстанция, като се отхвърли молбата на ищцовото дружество, основана на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, а делото се върне на Окръжен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Дали е налице преюдициалност между изхода на административното дело, по което се обжалва решение на КЕВР, с което се определя НСП за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и делото, в производството по което се претендира заплащане на произведена електрическа енергия над НСП по преференциална цена“. Допълнителният селективен критерий е обоснован с определение № 597/30.09.2019 г. по ч.т.д. № 1628/2019 г. на ВКС, II т.о., копие от което е приложено към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната касационна жалба „Маркус Инвест“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, в който се оспорва основателността на искането за допускане на касационен контрол на въззивното определение. Твърди се, че поставеният от частния касатор въпрос не попада в приложното поле по чл.280, ал.1 ГПК, разяснено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а се отнася до правилността на атакувания съдебен акт. Отделно от това се сочи, че въпросът относно наличието или отсъствието на връзка на преюдициалност между административния спор, с предмет обжалване на решение на КЕВР, с което се определя НСП за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и делото, в което се претендира заплащането на произведената ел.енергия над НСП по преференциални цени не е разрешен в противоречие с относимата практика на ВКС: определение по ч.гр.д. № 795/2012 г., IV г.о., определения на I т.о. по ч.т.д. № 2586/2017 г., ч.т.д. № 1813/2019 г., по ч.т.д. № 1250/2019 г. и др. В отговора е изложено и мотивирано становище за правилност на атакувания въззивен съдебен акт. По делото е постъпило становище от „Национална електрическа компания“ ЕАД - трето лице помагач на страната на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в което е мотивирано становище за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване и за основателност на доводите на частния касатор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, съставът на Апелативен съд – Пловдив, след преценка на данните по делото, е приел, че един от основните спорни въпроси по образуваното пред Окръжен съд – Пловдив търговско дело, с оглед твърденията и възраженията на страните, е дали се дължи изкупуване по преференциални цени на цялото количество, произведена от ФЕЦ на ищеца електрическа енергия, или само за количествата до НСП. Доколкото отказът на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да изкупува произведена от възобновяеми източници електроенергия над НСП, се основава на обжалваното пред АССГ Решение № СП-3 от 06.03.2019 г. на КЕВР, решаването на този спор е в зависимост от изхода по образуваното по жалба срещу това решение ахд № 3659/2019 г. с влязъл в сила акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд – Пловдив определение. Съгласно задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото, обусловил решаващата правна воля на съда и от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Освен задължението на касационния жалбоподател да посочи правен въпрос, съответстващ на тези критерии, в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се обоснове и някоя от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Формулираният от дружеството частен касатор въпрос не попада в обхвата на основния селективен критерий, тъй като отговорът му предпоставя извършване на преценка за законосъобразност на въззивния процесуален съдебен акт, съответно произнасяне по същество относно наличието, или липсата на визираните в чл.229, ал.1, т.4 ГПК предпоставки. При поставяне на въпроса не е отчетена липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, разяснена в цитирания акт на нормативно тълкуване, което сочи на недопустимо обосноваване на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК с доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение. Непосочването на правен въпрос, съответващ на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда допълнителната предпоставка, на която се позовава дружеството частен касатор. Независимо от това, само за пълнота следва да се отрази, че въпросът за наличието или отсъствие на връзка на преюдициалност в посочената по-горе хипотеза, не е разрешен от апелативния съд в противоречие с относимата практика на ВКС /част от която е цитирана в писмения отговор на ищцовото дружество, сега ответник по жалбата/. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение