Определение № 467 от 18.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1901/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на „УниКредит Булбанк“АД[ЕИК] срещу определение № 604/11.08.2020 г. по в.ч.гр.д. №342/2020 на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 841 от 09.06.2020 г. по гр.д. №665/2019 г. на РС-Кюстендил, с което е прекратено производството по иска на банката срещу П. Д. С. ЕГН: [ЕГН], предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване съществуването на задължение на последния към ищеца в размер на 9 853,44 евро-главница и 663,08 евро-лихви и е обезсилена издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа частната касационна жалба, прецени, че същата е допустима- подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, приема следното: За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: С разпореждане от 01.07.2019 г. първоинстанционният съд е изпратил препис от ИМ и приложенията на ответника, на адреса, посочен в ИМ. Последният не е бил намерен на така посочения адрес, което е удостоверено от длъжностното лице по призоваването, поради което с разпореждане от 02.09.2019 г., съдът е разпоредил извършването на служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ответника, както и за установяване на месторабота, с оглед надлежно връчване на ответника на последните адреси. Разпоредил е, че при съвпадане на посочения адрес с тези от установени от извършените справки следва дл.лице по призоваването да залепи уведомление, а на ищеца да се укаже да внесе 800 лева-възнаграждение за особен представител в изпълнение на разпоредбите на чл.47 ал.6 ГПК. Указанията са изпълнени, като уведомление за длъжника е залепено на 08.09.2019 г. на постоянния му адрес по справката-гр. Кюстендил, кв.Запад №61,вх.А, ет.8, ап.23.. На 26.05.2020 г. е редовно връчено лично на съдебния адресат на банката –адв. С. съобщение за внасяне, в седмодневен срок, на определеното от съда възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника в приложение на вече посочената разпоредба. Това указание не е изпълнено от страна на ищцовата банка, поради което и производството е било прекратено. Според въззивния съд, с оглед изложеното и при наличие на съобразяването на правилата за връчване на съобщени от съда, разписани в разпоредбите на чл.39 ал.1 ГПК във вр.с чл.45 ГПК, които дават предимство на връчването на съдебния адресат на страната, съответно- на процесуалния й представител и като е отчел връчването на съобщението с указанията лично на процесуалния представител на ищеца, въззивният съд е счел прекратяването на производството за законосъобразно, с оглед липсата на изпълнение от страна на банката на указанията на съда за внасяне на определената сума за възнаграждение на особен представител на ответника. По отношение наличие на основания за допускане на касационно обжалване: Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове наличие на основание за допускане до касация, касаторът е длъжен да формулира правни въпроси, които са обусловили произнасянето на въззивния съд с обжалвания акт, с оглед преценката им по допълнителните критерии за това, визирани в чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат като правни въпроси от значение за изхода по спора, можело ли проверката за връчване по реда на чл.46 ал.6 ГПК да се извършва не от съда, а от друг орган/деловодител/, следвало ли съдът да изпрати отделно съобщение по чл.47 ал.6 ГПК с указания за внасяне на възнаграждение за особен представител, след като вече при служебно направена справка е установено, че страната- ответник не живее на постоянен или настоящ адрес,различни от посочения от ищеца в ИМ и следва ли при неясни указания към ищеца, които не са изпълнени, да се прекрати производството. Като селективен критерий за допускане на касация се сочи, че въпросите са от значение а точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1, т.3 ГПК Така формулираните въпроси не са обусловили произнасянето на въззивния съд с обжалвания акт, доколкото съответни оплаквания свързани с тях не са били изобщо навеждани в ЧЖ пред него и същият не ги е обсъждал. Отделно от това, следва само да се отбележи, че на 26.05.2020 г. е редовно връчено лично на съдебния адресат на банката –адв. С. съобщение с ясни и недвусмислени указания за внасяне, в седмодневен срок, на определеното от съда възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника/ такова е било връчено преди това и на банката в лицето на неин юрисконсулт/, от които обстоятелства следва, че отговорите на горните въпроси не биха довели до различен резултат по спора, тъй като самите въпроси не съответстват на релевантните за процесуалния спор факти. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което