Определение № 4473 от 06.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1899/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. М. К. срещу решение № 378 от 28.11.2024 г. по в. гр. д. № 362/2024 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 59/12.04.2024 г. по гр. д. №192/2023 г. на Радомирски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни исковете на касатора срещу ответниците "КРЕДИТИНС ГРУП" ЕООД и ТП на НОИ - [населено място] с правни основания чл. 1, ал. 1, т. 2 и т. 3 Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) за признаване за установено спрямо ответниците, че трудовите взаимоотношения на ищеца с първия ответник са възникнали на 21.12.2015 г. и са прекратени на 03.10.2018 г., съответно: за периода, от 21.12.2015 г. до 02.01.2017 г. е работил на непълен 2 - часов работен ден на длъжност "чистач - хигиенист", за периода от 02.01.2017 г. до 12.12.2017 г. е работил на непълен 6 - часов работен ден и за периода от 12.12.2017 г. до 03.10.2018 г. е работил на длъжност "технически сътрудник" на 6 - часов работен ден, като горепосоченият период съставлява трудов и осигурителен стаж. Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че съдът неправилно не е провел косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК на задължителни предписания № ЗД-1-21-00892103/20.03.2021 г. на НОИ, приемайки, че е проведен пряк съдебен контрол пред административния съд, тъй като К. не е участвал като страна в административното производство и не е обвързан от правните последици на постановените в него актове. Счита, че не са обсъдени всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като са игнорирани относими и допустими доказателства, вкл. свидетелските показания, при което въззивното решение е базирано единствено на горепосочените задължителни предписания, които според него са нищожен административен акт. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени, след прогласяване нищожността на задължителни предписания № ЗД-1-21-00892103/20.03.2021 г. на НОИ по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. „Длъжен ли е съдът да се произнесе по законосъобразността на административен акт, когато се навеждат твърдения за неговата незаконосъобразност от трето лице, което не е било страна в производството по обжалването на административния акт, при наличие на интерес от това оспорване?“; 2. „Допустимо ли е сключен в задължителната писмена форма трудов договор, деклариран по законоустановения ред, да бъде лишен от правната си стойност и последици?“ и 3. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него, и то съвкупно, в тяхната взаимна връзка и зависимост?“. В законоустановения срок е постъпил отговор на касационната жалба от ответника ТП – НОИ, [населено място], в който е поддържано становище за недопустимост на същата на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, а евентуално - за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Ответникът "КРЕДИТИНС ГРУП" ЕООД не е депозирал отговор на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, но е постъпила срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Атакуваното въззивно решение е постановено по искове с правно основание чл. 1 ЗУТОССР. Съгласно разпоредбата на чл. 357, ал. 1 КТ и ТР № 2/2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС споровете за установяване на трудов стаж са трудови спорове. Задължителното привличане на съответното ТП на НОИ като ответник в процеса не променя характеристиката на спора по чл. 1 ЗУТОССР като трудов. Съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и по искове за обезщетения и трудови възнаграждения с цена на иска над 5 000 лева. Исковете по реда на ЗУТОССР не попадат в изключенията по чл. 280, ал. З ГПК, поради което касационната жалба срещу въззивното решение е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. В този смисъл е формираната практика на ВКС, споделяна от настоящия състав, обективирана в определение № 4574 от 14.10.2024 г. по гр. д. № 552/2024 г. на ВКС, III г. о.; определение № 289 от 24.02.2023 г. по гр. д. № 4052/2022 г. на ВКС, IV г. о. и др.. Съобразно гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение