Определение № 212 от 23.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 853/2022 г.

Производството е по чл.396, ал.2, изр.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. К. Б. срещу определение №3878/27.11.2017г. по ч.гр.д. №5874/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, в частта, с която след отмяна на определение от 27.10.2017г. по т.д. №1123/2017г. на Софийски градски съд, VI – 1 състав, е допуснато обезпечение на предявения от „КТБ“ АД /н./ срещу Г. П. Х. иск с правно основание чл.57, ал.3 от ЗБН за солидарното му осъждане да заплати сумата от 43 950 000 евро, представляваща обезщетение за вреди, причинени на банката в качеството му на администратор в резултат от сключването на 05.07.2013г. на договор за банков кредит с „Б. Глас“ АД, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент №1, находящ се на първия етаж в жилищен блок №34, вх.А, построен в [населено място],[жк], [улица], целият с площ от 102,57 кв.м., ведно с прилежащото към апартамента мазе №28. Частната жалбоподателка счита, че въззивното определение е неправилно и претендира неговата отмяна, както и обезсилване на издадената обезпечителна заповед. Поддържа, че към момента на иницииране на обезпечителното производство е била изключителен собственик на възбранения недвижим имот, за което представя следните доказателства: бракоразводно решение №132/02.07.2014г. по гр.д. №543/2014г. на Районен съд – Костинброд и договор за доброволна делба на съсобствени имоти – акт № 35, том III, рег. № 4789/2014 г. на нотариус с рег. № 343, с район на действие – РС – София, вписан в Службата по вписванията – [населено място], под №177, том VIII, вх.рег. №34574/11.07.2014г. Представя и изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което обосновава основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, чрез А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик, оспорва частната жалба. Поддържа, че същата е недопустима, тъй като е подадена след законоустановения срок. Излага съображения и за неоснователност на жалбата. За да допусне обезпечението на предявения от „КТБ“ АД /н./ срещу Г. П. Х. иск с правно основание чл.57, ал.3 от ЗБН чрез налагането на възбрана върху апартамент №1, находящ се в [населено място],[жк], [улица], бл.№34, вх.А, ет.1, ведно с прилежащото му мазе №28, въззивният съд е приел, че са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл.53, ал.2 от ЗБН вр. чл.391 от ГПК. Счел е, че предявените искове са допустими и вероятно основателни, като е изтъкнал, че обезпечителната нужда се предполага винаги при искове за парични вземания. Приел е още, че посочената от молителя обезпечителна мярка „възбрана“ е адекватна на естеството на предявения иск. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е недопустима. Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, въпреки че не изхожда от страна в исковото и в обезпечителното производство, а от трето лице, което твърди накърняване на правната му сфера от допуснатата обезпечителна мярка. Активната легитимация на третото за обезпечителното производство лице се извежда пряко от т.6 на Тълкувателно решение № 6/14.03.2014г. по тълк. д. №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, единствено от качеството му на действителен собственик на имота към датата, на която е допусната обезпечителната мярка /определение №481/23.12.2020г. по ч.т.д. №1880/2020г. на ВКС, I т.о., определение №176/04.05.2022г. по ч.т.д. №671/2022г. на ВКС, I т.о./. Доколкото разпоредбата на чл.396, ал.2, изр. трето от ГПК не предвижда началния момент на срока за обжалване от третото лице, претендиращо самостоятелни права върху обекта на възбраната, за начална дата следва да се приеме моментът, към който е безспорно установено, чe това лице е узнало за наложената обезпечителна мярка. В настоящия случай частната жалбоподателка поддържа, че след като няма законова разпоредба, която да предвижда нейното уведомяване, то тя не следва да доказва начин и момент на узнаване на допуснатата обезпечителна мярка. С оглед на това й становище, същата не посочва момента, в който е узнала за допуснатото обезпечение. С отговора на частната жалба ответникът е представил доказателства, че в производството по ч.т.д.№1427/2020г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., от частната жалбоподателка е била подадена молба, с която същата е посочила, че на 09.07.2020г. е узнала за наложена с определение №3853 от 23.11.2017г. по в.ч.гр.д.№5941/2017г. на Софийски апелативен съд обезпечителна мярка - възбрана върху апартамент №1, находящ се в [населено място],[жк], [улица], бл. №34, вх.А, ет.1. Към молбата е представила справка по лице от служба по вписванията по персоналната партида на Г. П. Х., в която под пореден номер 62 е отразено вписване на възбрана върху същия недвижим имот с вх. номер 87548 и дата от входящ регистър 19.12.2017г. Видно от представеното с отговора на „КТБ“ АД /н./ заявление за вписване вх.№87548/19.12.2017г. под посочения номер е заявена за вписване възбраната по обезпечителна заповед от 27.11.2017г., издадена по ч.гр.д.№5874/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав. Следва да се приеме, че към момента, в който жалбоподателката е представила справката по ч.т.д.№1427/2020г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., тя е била запозната с нейното съдържание, включително и частта, отразяваща обезпечителната мярка, наложена с обжалваното в настоящото производство определение №3878/27.11.2017г. по ч.гр.д. №5874/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав. По изложените съображения към датата на подаване на частна жалба вх.№30336 от 10.02.2022г., по която е образувано настоящото производство, по отношение на жалбоподателката К. К. Б. е изтекъл преклузивният срок по чл.396 ал.2 от ГПК и частн ата жалба следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение