Определение № 566 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 415/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на В. Г. В. от гр.Ст. З., чрез адв. М. Р. И. против определение № 144 от 09.06.2011 год. по ч. гр.д. № 289/2011 год. на Окръжен съд [населено място], с което се потвърждава определение от 29.04.2011 год. по гр.д. № 471/2009 год. на Чирпанския районен съд в частта, в която е оставено без уважение като неоснователно искането на третото лице помагач В. Г. В. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 29 от 17.12.2010 год., постановено по гр.д.№ 471/2009 год. на РС [населено място]. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение.Иска се неговата отмяна и постановяване на ново определение, с което да бъде допусната поправка на очевидната фактическа грешка като в диспозитива на решението се посочи, че същото е постановено при участието в процеса на В. Г. В. като помагач на ответниците Р. Д. К. и Д. С. К.. Представено е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Ответниците по частната жалба Б. – Е., [населено място], Р. Д. К. и Д. С. К. и двамата от [населено място] община, не вземат становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната частна жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Относно допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: В представеното изложение по чл. 284,ал.3, т.1 ГПК касационният частен жалбоподател счита, че по въпроса „ представляват ли очевидна фактическа грешка пропусканията да се отразят в диспозитива на решението становищата на съда, личащи от мотивите или се касае за непълно решение”, въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280,ал.2 ГПК, както и че разрешаването на този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото / основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/. Във връзка с основанието по на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК се позовава на Р. № 2192/28.12.1984 год. на ВКС, ІІ г.о., с което е прието ,че очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил изводи във връзка с правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива решението тези свои изводи. Посочените от касатора основания за допустимост на касационното обжалване не са налице. Съображенията за това са следните: Критерият за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК в случая не е изпълнен, доколкото във връзка с тълкуването на понятието „очевидна фактическа грешка” е налице трайна съдебна практика, която е правилна и не се нуждае от промяна или поправяне. Теорията и практиката безпротиворечиво приемат, че очевидна фактическа грешка е налице, когато има противоречие между действителната воля на съда и тази, която е била обективирана в решението.В този смисъл е и решението на което частният жалбоподател се позовава за да обоснове другото основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. В случая критерият по чл.280,ал.2 ГПК не е налице, доколкото соченото решение има за предмет явна фактическа грешка, изразяваща се в това, че съдът не е посочил в диспозитива на решението, изразената от него воля в мотивите досежно ползването на семейното жилище. Очевидно става въпрос за воля на съда, която касае съществото на правния спор, какъвто настоящия случай не е. С оглед на изложеното не е са налице посочените от частният жалбоподател основания за допустимост на въззивното определение и касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,