Определение № 3035 от 28.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1563/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. А. О. срещу определение № 498 от 17.02.2025 г. по ч. т. д. № 140/2025 г. на Върховен касационен съд, І т. о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от О. частна касационна жалба вх. № 2776 от 24.08.2022 г. срещу определение № 211 от 21.07.2022 г., изменено с определение № 212 от 22.07.2022 г. по гр. д. № 171/2022 г. на Окръжен съд – Търговище, и е прекратено производството по ч. т. № 140/2025 г. на ВКС, І т. о. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Частната жалбоподателка моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и заявените доводи, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение предходният състав на ВКС е приел, че първоинстанционното производство по гр. д. № 1131/2018 г. на Районен съд - Търговище е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу С. Й. Кюлеров, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно съединени искове за установяване на вземания, произтичащи от договор за банков кредит - овърдрафт, а именно: 5 000 лв. просрочена главница, 1646,87 лв. просрочена договорна лихва, 516,44 лв. просрочена наказателна лихва, 78 лв. такса за поддържане на банкова карта и 126 лв. несъдебни разноски по събиране на вземането. С оглед цената на всеки от исковете е направен извод, че въззивното решение няма да подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК, поради което и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК постановените в хода на това производство въззивни определения също не подлежат на касационно обжалване. Извършената преценка за допустимост на подадената частна касационна жалба е правилна. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. В настоящия случай се касае до предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове за вземания с източник договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка, както следва: 5 000 лв. главница, 1 646,87 лв. просрочена договорна лихва, 516,44 лв. просрочена наказателна лихва, 78 лв. такса за поддържане на банкова карта и 126 лв. несъдебни разноски по събиране на вземането. Цената на всеки един от обективно съединените искове, определена съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е под установения в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация, както за граждански, така и за търговски дела. Следователно на основание чл. 274, ал. 4 ГПК подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение за потвърждаване на акта на Районен съд – Търговище по гр. д. № 1131/2018 г. за оставяне без уважение на подадената от частната жалбоподателката О. молба за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по подадената частна жалба против определение № 28 от 06.01.2020 г. по същото дело е процесуално недопустима. По тези съображения, като е оставил без разглеждане частната касационна жалба на Е. О. с оглед процесуалната й недопустимост, предходният състав на Върховен касационен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение