Определение № 729 от 17.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1490/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. А., чрез процесуалния си представител адвокат Ю. С., срещу решение №27 от 27.01.2025г. по в.гр.д.№409/2024 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение №322 от 27.06.2024 г., по гр.д. № 1627/2023 г. на Районен съд -Дупница, е уважен предявеният от Л. Д. К. срещу касатора, осъдителен иск с правна квалификация чл.41 от ЗС, за осъждането на ответника да и заплати сумата от 12 917.84лв., представляваща разноски за извършен от Л. Д. К. през 2023г. ремонт на покрив, представляващ обща част в сграда с идентификатор *, находяща се в поземлен имот с идентификатор * по КККР, одобрени със заповед 300- 5-56 /30.07.2004 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: [населено място], [улица], ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 26.09.2023 г. до окончателното плащане и са присъдени сторените по делото разноски.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен за разликата над сумата от 6 928 лв.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК. Тези въпроси са следните:

1.Дължат ли се полезните разноски, извършени в съсобствена сграда, без да е взето решение за извършването им от етажните собственици;

2. Следва ли въззивната инстанция да постанови решение по съществото на спора, когато счете, че правната квалификация на предявения иск е различна от тази дадена от първата инстанция.

Навеждат се доводи, че и по двата въпроса въззивното решение е постановено в противоречие с решение №85/24.06.2014г. по гр.д.№1157/2014г. на ВКС, ІІ г.о.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Л. Д. К., чрез процесуалния си представител адвокат М. З., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че отношенията на собствениците в етажната собственост относно поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл.41 от ЗС, съгласно което всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.В конкретния случай, в исковата молба са изложени твърдения, че се касае за извършване на необходими разноски за ремонт на покрив на жилищна сграда, която е в режим на етажна собственост, предвид лошото му състояние, водещо до течове, стигащи до първия етаж и нанасящи щети на имота на ищцата.Поради това е прието, че е предявен иск с правна квалификация чл. 41 от ЗС, а не по чл. 30, ал.3 от ЗС, както е приел първоинстанционният съд. Констатирано е, че на страните са дадени точни указания относно подлежащите на доказване факти и правилно е разпределена доказателствената тежест, поради което е прието, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, тъй като се е произнесъл по действително заявената от ищцата претенция и в рамките на релевираните от последната фактически обстоятелства.

Изложени са съображения, че необходими разноски са тези, които са свързани с неотложни ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено събитие или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение, а полезни разноски са тези, които увеличават стойността на вещта и имат характера на подобрения.Следва да се има предвид, че и необходимите и полезните разноски са за сметка на собствениците на сградата, като участието на всеки собственик на обект в етажната собственост е съобразно с дела му в общите части.Посочено е, че от приетото по делото заключение на съдебно- техническата експертиза е установено, че извършените ремонтни дейности на покрива са били необходими, за да се предотврати износването и овехтяването на сградата. За необходимостта от извършване на ремонт на покрива с оглед предотвратяване на течове при дъжд в сградата, са събрани гласни доказателства, а именно показанията на свидетеля О. и на свидетеля А..Съдът е кредитирал показанията при условията на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелката е дъщеря на ищцата, а на относно свидетелят А. е посочено, че същият имал непосредствени наблюдения като е извършил оглед на покривната конструкция непосредствено преди извършването на ремонта.От заключението на съдебно- техническата експертиза действително е установено, че предотвратяването на износването и овехтяването на сградата, е можело да се осъществи и чрез частичен ремонт, чрез подмяна на компрометирани дървени носещи елементи, поставяне на хидроизолация и пренареждане на керемидите, но е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 41 от ЗС етажните собственици участват и в полезните разноски, с които се увеличава стойността на имота.Независимо от това, че за извършването на полезните разноски се изисква решение на общото събрание, то неговата липса не засяга задължението на всеки собственик на обект в етажната собственост да поеме съответната на дела му част от задължението, а има значение за правно основание на базата на което следва да бъде определен размера на възникналото парично задължение.Прието е, че в случая, доколкото ремонта на покрива е извършен против волята на ответника, отговорността му може да бъде търсена по правилата на чл.59 от ЗЗД.

Изложени са и мотиви, че съгласно Постановление № 6 от 27. XII. 1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, т. 7, подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги запази. Въпросът кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване се решава от техническите органи, съгласно разпоредбите на действащото законодателство като е прието, че в конкретния случай подобен административен акт липсва.Незаконният строеж подлежи на премахване, когато има издадено предписание за това от компетентните органи и след като такова липсва не е осъществена хипотеза, при която да се счете, че извършения ремонт не подлежи на заплащане.

Размерът на дължимото се обезщетение е определен съобразно заключението по допуснатата по делото СТЕ, според което извършените необходими разноски са в размер на 16 121.98лв. за цялата сграда, а за съсобственика- 8 060.99лв., полезните разноски са 9 713.70лв., за съсобственика - 4 856.85лв., или общо са в размер на 12 917.84 лв.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по двата поставени в изложението въпроси, по които следва да се даде общ отговор, тъй като са взаимно свързани.

Въззивното решение е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, според която определянето на правното основание на облигационните отношения, възникнали от подобряването на чужд имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и петитум на исковата молба, но и в съответствие на установеното по делото, като съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация на предявения иск.Отношенията между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС, като ако някой от етажните собственици подобри общи части без да е взето решение на общото събрание и без съгласието на останалите етажни собственици, но с тяхно знание и непротивопоставяне, може да претендира на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, припадащите им се части от направените полезни разноски до размера на обогатяването им и то ако работата е предприета уместно, а ако общите части са подобрени против волята на останалите етажни собственици, последните ще отговарят на основание чл. 59 ЗЗД/ решение № 160 от 5.12.2019 г. по гр. д. № 948/2019 г., І г. о., решение № 50034 от 22.03.2023 г. по гр. д. № 1375/2022 г., І г. о. и др./.

Изводите на въззивния съд са в съответствие и с т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, която указва какви действия следва да предприеме въззивният съд когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна.В конкретния случай въззивният съд е констатирал, че на страните не са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, което до доведе до ограничаване правото им на защита.Именно поради това се е ограничил да даде само правилната правна квалификация на спорното право.

С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от последния разноски.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение