Определение № 28 от 19.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 361/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Й. Р. Й., действащ чрез адв. Б. обжалва решение № 177 от 12.10.2020 г. по в.т.д. 195/20 г., по описа на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Й. Р. Й. против ЗД „Евроинс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 7 000 лв до 17 000 лв и е потвърдено решението за отхвърляне на иска за разликата над погасената чрез плащане сума от 3000 лв до напълно предявения размер на иска от 30 000 лв.

Излага съображения за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост на съдебното решение, както и нарушение на материалния закон – основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК.

Конкретно счита, че съдът не е извършил правилна преценка на доказателствата, не е направил обосновани изводи и при преценка критериите за определяне обезщетение за неимуществени вреди не е приложил точно нормата на чл. 52 от ЗЗД. Неправилно било отречено връзката на проявените кожни и психиатрични заболявания на пострадалия с претърпяното пътно-транспортно произшествие.

Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи искът изцяло.

В изложението, представено на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, поставя следните правни въпроси:

1. В рода на Й. по майчина и бащина линия, както и при наследниците му няма данни за кожно заболяване-псориазис. В тази връзка не се ли касае за автоимунно, а не генетично заболяване?

2. Как може да се обясни факта, че пострадалият до момента на подаване на исковата молба (той е над 60 г) не е имал симптоми на заболяването псориазис и непосредствено след пътния инцидент заболяването се проявява клинично?

3. Лекува ли се заболяването псориазис след като е генетично, както е отразено в експертизата? Ако не се лекува и психично-емоционалния стрес от ПТП-то се приема като отключващ елемент, то не е ли налице и постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота?

4. Симптомите на псориазиса и посттравматичното стресово разстройство се появяват непосредствено след пътния инцидент, както сочат свидетелските показания, а не преди това, но едва след година Й. е потърсил официално документирана медицинска помощ, защото се е надявал сам да преодолее проблемите, а в определен период дори е било невъзможно преместването му. Не е ли било строго индивидуално развитието на тези заболявания при различни индивиди?

5. Счита, че „въпросът е от значение за правилното прилагане на закона“ е: следва ли да се приеме заключение на вещо лице, когато заключението не е съобразено със събраните по делото доказателства – писмени и гласни или вещото лице се е произнесло извън рамките на своята компетентност? Когато съдебното решение е построено само върху заключението на вещо лице, игнорирайки другите доказателства по делото, без мотиви, допустимо ли е това решение да бъде атакувано на основание процесуални нарушения. Това били важни въпроси, касаещи правилното изясняване на фактите по делото и правилната квалификация по случая, като с оглед точното прилагане на закона, атакуваното решение на ВТАС следвало да бъде отменено.

Сочи основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК - очевидна неправилност.

Ответникът ЗД „Евроинс“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че в изложението не са поставени правни въпроси, които да обосновават общо основание за допускане касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ, въззивният съд е приел, че предмет на иска е правото на застрахователно обезщетение на ищеца срещу ответното застрахователно дружество, на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за извършено от водач на лек автомобил (за когото застрахователят отговаря), пътно-транспортно произшествие на 10.08.2017 г. в [населено място]. Прието е, че е извършено противоправно действие от водача на автомобила, конкретни нарушения на чл. 47, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Нарушено било задължението му да съобрази пътните знаци, конкретно пътен знак Б2 – спри и пропусни движещите се с предимство леки автомобили, като не било осигурено предимство на автомобила, управляван от пострадалия, касаторът Й. Й.. Поради това е последвал удар между двата автомобила, от който е увредена лявата част на торса на пострадалия, като е получил счупване на трето ребро вляво по средната мишнична линия. С оглед заключението на вещото лице е прието, че тази травма е пряка причинна връзка с претърпяното ПТП. В резултат на увреждането е търпял болки и страдания, които 2-3 денонощия са били силни, две седмици средни, слаби още 1,5 седмици. Отчетено е, че операции не са били необходими. Нямало данни за усложнения и удължаване на нормалния оздравителен процес. Според въззивния съд с оглед приложените амбулаторни листа от 22.08.2018 г. и лабораторно изследване, е установено заболяване псориазис за пострадалия. С оглед специалните знания на вещото лице, лекар, това заболяване било генетично, протичащо хронично с периоди на обостряне и други, през които не е е активно. То влияло във висока степен от психоемоционалното състояние на организма, като можело да се отключи от стрес. Освен кожното заболяване псориазис е установено, ищецът е бил на лечение в отделение по психиатрия към „МБАЛ Л.“ ЕООД за периода от 17.08.2018 г. до 10.09.2018 г., с диагноза „посттравматично стресово разстройство, реактивен синдром“. Възприемайки заключението на вещото лице, въззивният съд е приел, че и двете заболявания – и кожното, и психиатричното са констатирани една година след произшествието. Поради липсата на данни за проява на тези заболявания по-близко във времето след настъпване на пътно-транспортното произшествие е отречена причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие.

Така въззивният съд е приел, че увреждането, което е в пряка връзка с пътно-транспортното произшествие е получената телесна повреда. Времето на лечение и претърпени болки и неблагоприятно засягане на физиката и психиката на пострадалия, е било в период от 4-5 седмици. За да определи размера на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, въззивният съд е приел, както вида на травмата, претърпените времево отношение болки и страдания, възрастта на пострадалия, пълното му възстановяване, психическото повлияване, безсъние след инцидента, страх от управление на автомобил, срока на възстановяване на пострадалия, както и възрастта му, промяната в социалния му живот и продължителността на тази промяна. Така е определил, че справедливият размер на обезщетението е 10 000 лв. Установил е плащане на сумата от 3000 лв от застрахователя. Изключил е наличието на твърдените вреди от други заболявания да са в причинна връзка с претърпяното процесно ПТП. За да направи този извод е приел, че с оглед датите на удостоверени от лекар заболявания, същите са настъпили една година след произшествието. Въззивният съд е възприел заключението на вещото лице, съгласно което псориазисът е наследствено, хронично-рецидивиращо кожно заболяване, което се характеризира с наличие на рязко ограничени червеникави плътни плаки с груб релеф по кожата. Както и че е генетично. Възприето е от заключението на специалиста, че това заболяване се влияе във висока степен от психоемоционалното състояние на организма и може да се обостри или отключи от стрес. Така въз основа на заключението на вещото лице и останалите доказателства по делото, амбулаторни листове и разпит на свидетели, въззивният съд е приел, че предвид отдалечения период на установени псориазис и психично разстройство, не може да се приеме, че са причинени от катастрофата.

Допускането на касационно обжалване се извършва служебно, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, ако касационната инстанция установи основание, от което да се направи извод дали обжалваното решение е вероятно да е нищожно или вероятно да е недопустимо. При извършената в настоящия случай проверка не се установява наличието на тези посочени основания.

Извън тези основания, касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване.

Формулираните от касатора въпроси в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК от 1 до 4, включително, не представляват правни въпроси. По принцип общо основание за допускане касационно обжалване са тези правни въпроси, които са включени в предмета на делото, разрешени от въззивния съд и разрешението е обусловило изхода на спора. Посочените въпроси от касатора са конкретни, свързани с неговите твърдения като ищец и с конкретни факти, подлежащи на установяване. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният въпрос не може да е свързан с конкретни факти. В случая са изложени твърдения за заболявания в причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие. Но така формулираните въпроси не са правни, а са свързани с твърденията на ищеца, отхвърлени като ненастъпили, от въззивния съд. Съгласно разясненията в посоченото тълкувателно решение, правните въпроси не могат да са свързани с обсъждане на доказателствата и възприетите от съда факти. Възприетата фактическа обстановка от съда не може да представлява правен въпрос, а е свързана с правилността на съдебното решение. Поради това поставените въпроси 1-4 не представляват общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на въпрос 5, настоящият съдебен състав намира, че касаторът излага съображения, които не кореспондират с данните по делото. Въззивният съд не е изградил решението си само върху заключението на вещото лице, каквото твърдение се съдържа в поставения въпрос. А е обсъдил всички доказателства по делото, включително и тези, върху които е изградено заключението на вещото лице, както и всички релевирани обстоятелства във връзка с твърдението за настъпване на неимуществени вреди, свързани с пътно-транспортното произшествие, които според твърденията не се изразявали само в травматични уверждания и бил в пряка причинно-следствена връзка с увреждането. В случая поставеният въпрос 5 от касатора, следва да бъде уточнен, а именно, относно регламентираното с чл. 202 от ГПК задължение на въззивния съд за цялостна оценка и възприемане заключението на вещото лице, заедно с всички доказателства по делото. Въззивният съд не се е отклонил от трайната практика, обективирана в множество съдебни решения на ВКС, съгласно която заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено в пълнота, наред с всички останали доказателства по делото, като решаващият съд е длъжен да изложи мотиви, обективиращи преценката му за годността на експертизата. В случая въззивният съд е възприел заключението на вещото лице, обсъждайки го, в съвкупен анализ на останалите доказателства. Подробно е обсъдил обстоятелството, че ищецът не бил установил наличие на заболяванията – кожно и психиатрично непосредствено или в близко във времево отношение към процесното пътно-транспортно произшествие. А това е довело до извода, наред с обсъждане на специалните знания, посочени от вещото лице, за липса на причинна връзка между посочените от пострадалия заболявания и пътно-транспортното произшествие. Така въззивният съд не се е отклонил от разрешението по посочения пети въпрос от трайната практика на ВКС по приложението на чл. 202 от ГПК. Касаторът не е посочил допълнително основание по посочения правен въпрос. Наличието на трайна практика на ВКС по така уточнения правен въпрос, изключва приложението на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, без посочени основания за наличие на допълнителното основание на тази норма.

По отношение на соченото основание „очевидна неправилност“, на основание чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че същото не се установява. Това основание в случая не се разкрива, защото в съдебния акт не се установява наличие на приложение на закона в обратния смисъл или приложение на несъществуваща или отменена правна норма, както и допуснато очевидно съществено процесуално нарушение или нарушение на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност следва да бъде установена само от проверка на обжалвания акт, извън същинската проверка на основание чл. 281, т. 3 от ГПК, съобразно оплакванията в касационната жалба.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника по касационната жалба Застрахователно дружество „Евроинс“ АД следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България