Определение № 395 от 18.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. против решение № 264372/01.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 3871/2021 г. от ІІ“б“ състав на СГС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил установителния иск с правно основание чл.422 ГПК като неоснователен, а е прекратил производството по предявените евентуални осъдителни искове с правно основание чл.240 ЗЗД чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД, поради отказ от иска в тази част. В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос, допустимо ли е предявен по реда на чл.422 ГПК иск да бъде уважен на основание чл.23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл.22 ЗПК. Съдът е дал отрицателен отговор на поставения правен въпрос, като е приел, че на договорно основание не се дължи сумата до размера на чистата стойност на кредитите, като произнасянето му по поставения правен въпрос е обусловило извода му за неоснователност на предявения иск. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационното обжалване следва да се допусне, като на касатора се укаже да внесе държавна такса в размер на 266,82 лева. Водим от горното, състав на ВКС